Дата: 23.02.2020

Източник: БТВ

Прочетено: 2454

Вицепрезидентът на Европейската комисия отхвърли "гръцки сценарий" за страната ни при смяна на валутата и прогнозира ръст на икономиката.

В България трябва да се въведе система за мониторинг на цените преди приемане на еврото, за да се избегне инфлация. Това каза ексклузивно в "120 минути" вицепрезидентът на Европейската комисия с ресор евро и социален диалог Валдис Домбровскис.

Латвийският политик посочи, че още преди въвеждането на новата валута търговците трябва да обозначат и двете цени – в лева и в евро, така че потребителите да свикнат по-лесно с новите суми.

Лев и евро. Идентични валути с различна стойност. Мислите ли, че еврото е по-добро за държава като България?
– Във връзка с работата на България за влизане в чакалнята и приемане на еврото, преди всичко, бих искал да подчертая, че Европейската комисия продължава да подкрепя усилията. Тази седмица се срещнахме с министър-председателя, господин Борисов и той ме увери, че България продължава да работи за присъединяване към валутния механизъм.

По отношение ползите за българската икономика да приеме еврото, трябва да се отбележи, че България има фиксиран обменен курс спрямо еврото. От тази гледна точка, България вече прилага паричната политика на Европейската централна банка, но същевременно няма ползите от еврото.

Практическите ползи включват по-ниски разходи за обмяна на валута, по-ниски лихвени нива и по-голяма привлекателност за преки чуждестранни инвестиции, защото еврото е предимство и в този аспект. От тази гледна точка, може да се каже, че, особено за държавите с фиксиран обменен курс като България, има ясни икономически ползи от влизане в еврозоната.

Приемането на еврото означава, че финансите ще бъдат под общ европейски контрол, но какво трябва да се направи, за да се подготви икономиката и обществото за смяната?

– Първата стъпка, както знаете, е присъединяване към валутния механизъм (ERM II), което на практика не води до особена промяна, защото България вече има фиксиран обменен курс лев-евро и ще продължи със същия курс. Повече практически разлики ще има, когато България приеме еврото, което ще отнеме години.

Относно подготовката на икономиката, бих искал да подчертая, че, когато държавите се подготвят и приемат еврото, е важно да продължат с отговорни фискални и макроикономически политики, защото, веднъж в еврозоната, няма дори теоретична възможност за промяна и девалвация.

България има добра история по отношение фискалната отговорност и има второто най-ниско съотношение държавен дълг/Брутен вътрешен продукт в Европейския съюз. В този смисъл, може да се твърди, че е завършена подготовката. Практическите приготовления, за да се гарантира гладкото преминаване към еврото са: IT системи, обмен на валутата, както и да има система за мониторинг на цените, да се гарантира, че приемането на еврото няма да доведе до ръст на инфлацията.

Виждаме от опита на държави, присъединили се досега, особено последните, че не е имало особен ръст на инфлацията, един път е бил някъде между 0,2-0,3%, но в дългосрочен план бива компенсиран, благодарение на по-ниските цени за обмен на валута и по-ниските лихвени нива.

Правилата на валутния механизъм изискват от БНБ да позволява колебания във валутния курс до 15% под или над централния курс. Това правило кара някои експерти да предвиждат обезценяване на лева, което би могло да означава загуба на спестявания. Възможно ли е това?

– Преди всичко, когато държава влиза в ERM II наистина се изисква тя да фиксира обменния курс спрямо еврото, приемайки да варира до 15% плюс или минус. Но е важно да се отбележи, че тези 15% са максимални. Нищо не възпрепятства държава да избере по-голямо ограничаване на колебанията или фиксиран обменен курс.

Именно това са правили досега държавите с фиксиран курс. Например, всички три прибалтийски държави – Естония, Литва имаха Валутен борд, Латвия имаха спогодба, наподобяваща Валутния борд. Всичките тези държави влязоха в чакалнята с фиксирани обменни курсове и не позволиха тези вълнения плюс – минус 15%. Това ясно показват и българските власти, че възнамеряват да продължат с фиксирания курс, което е разрешено от правилата на механизма.

Вашата държава имаше ли подобна клауза в договора преди приемането на еврото през 2014 г.?

– Относно опита на Латвия в този случай, Латвия влезе в ERM II още през 2005 г., така че не сме имали такива разговори преди да приемем към еврото. Но, когато Латвия приемаше еврото, имаше спекулации, че някак обменният курс ще се промени. Разбира се, тези спекулации не се материализираха и Латвия влезе в еврозоната със същия обменен курс, както преди, понеже няма логика да се иска друг обменен курс.

Как работят критериите от Маастрихт: държавата трябва да фиксира курса и да демонстрира макроикономическа стабилност, както е описано в критериите от Маастрихт. Ако държавата изведнъж промени курса, това влияе на макроикономическия баланс. Съответно, това противоречи на целите на критериите от Маастрихт. Затова може уверено да се твърди, че България също ще влезе в еврото с абсолютно същия курс, като сегашния.

Като го споменахте, има още едно опасение, че цените ще се повишат. Вярно ли е?
– Описах вече опита на държавите, последно влезли в еврозоната, като трите прибалтийски държави, преди това и Словакия, че еднократното влияние върху цените беше някъде между 0,2-0,3%. Слабо влияние. Отново един пример на практика от Латвия. Латвия влезе в еврозоната на 1 януари 2014 г., инфлацията през 2014 г. беше под 1%, така че нямаше ръст на инфлацията.

Но трябва да се разграничат две неща. Ако говорим за влизането в чакалнята, какъвто е случаят за България, това няма да промени нищо по отношение инфлацията, защото на практика нищо не се променя. България ще продължи да има същия фиксиран обменен курс, просто формално в ERM II. Съответно дискусията за инфлацията е вече за след влизане в еврозоната, но и там, опитът на държавите до момента показва много слабо влияние върху инфлацията и, както казах, в дългосрочен план се компенсира от по-ниски цени за обмен на валута и по-ниски лихвени нива.

Тези разходи в икономиката намаляват. При все това е важно да има установена система за мониторинг на цените преди приемането на еврото, подходящо да бъдат обозначени и двете цени, така че хората да свикнат с новите суми – да могат да виждат новите суми в лева и в евро, бизнесите да се ангажират да не използват еврото като извинение да повишават цените. Изисква определена подготовка, но тя е за по-нататък, когато България се подготвя да влезе в самата еврозона, и примерите на държавите, присъединили се досега, показват, че е лесно управляемо.

Да обобщя накратко. Целият процес може да гарантира, че курсът ще бъде фиксиран на 1,95583 лева за 1 евро за целия период на прехода, в чакалнята. Това правилно ли е?
– Бих разграничил два елемента. От правна гледна точка, това е решение на членовете на ЕRM II и на Европейската централна банка и, разбира се, изисква съгласието на самата България. Не е решение на Европейската комисия, така че не мога да Ви го гарантирам, но, както Ви обясних, е слабо вероятно и липсва икономическа логика да бъде другояче. Следователно, мога уверено да заявя, че България ще се присъедини с абсолютно същия курс, какъвто е сега.

Как бихте коментирали икономистите, предвиждащи "гръцки" сценарий за България, ако се присъедини към еврозоната? Има ли признаци за такова твърдение?
– Няма признаци и затова подчертах нуждата от отговорни фискални и макроикономически политики. Влизането в еврозоната не премахва необходимостта от тях. Тук съществено се различава историята на България от тази на Гърция. Гърция има най-високото съотношение държавен дълг/БВП в ЕС, а България – второто най-ниско. Ако България продължи с настоящите си предпазливи фискални и макроикономически политики, няма причина да се опасяваме от "гръцки" сценарий, до който се стигна поради голям фискален дисбаланс в Гърция. Напротив, приемането на еврото ще бъде полезно за икономиката.

Добре, значи чакалнята очаква България. Кога?
– Както знаем, България още през юли 2018 г. пое определени ангажименти, за да гарантира положително решение за присъединяването към валутния механизъм. По отношение изпълнение на ангажиментите, за тези, които се наблюдават от Европейската комисия, мога да кажа, че се движат общо взето по план. За тези, които се наблюдават от Европейската централна банка, мисля, че има нужда от още работа, за опасенията от прегледа на качеството на активите в българската банкова система и рекапитализацията на банките. Българските банки трябва да бъдат рекапитализирани и българските власти следва да работят по въпроса с ЕЦБ. Ако това се движи по план, решението може да бъде взето сравнително скоро, бих казал до половин година.

До половин година, тоест е напълно възможно България да бъде в чакалнята юли месец, както каза правителството?
– Възможно е, стига проблемът с банковата рекапитализация да бъде успешно разрешен. Така или иначе, от страна на Европейската комисия не мога да посоча краен срок или дата, защото решението е на членовете на ERM II и изисква молба от самата България. Но със сигурност е изпълнимо.

В края, имате възможност да кажете нещо на българския народ. Зрителите ни са разнообразни, по-възрастни, по-млади. Какво бихте им казали, какво послание бихте отправили към тях?
– По отношение работата на България за валутния механизъм и впоследствие еврото, основният въпрос, който трябва да намери отговор, е дали ще подпомогне икономическото развитие и съответно просперитета на българския народ. Предвид факта, че България вече има фиксиран курс, тя вече прилага монетарните политики на ЕЦБ, но без да се възползва от ползите на еврото все още. Приемането на еврото впоследствие ще пренесе икономическите ползи от еврозоната в България и ще подпомогне икономическото развитие и подобряването на стандарта на живот в страната.

ВИДЕО