Дата: 02.04.2020

Източник: БСК

Прочетено: 2978

Пример 1: Служител на трудов договор, трета категория труд, при пълна заетост, с брутно месечно възнаграждение (месечен осигурителен доход) в размер на 1 000 лева и получена подкрепа от бюджета в размер на 60 на сто от осигурителния доход, в размер на 600 лева:

  1. Разходът за осигурителни вноски за сметка на работодателя - 18.92% (при вноска във фонд „Трудова злополука и професионална болест“ от 0.4%), е в размер на 189.20 лева. Общ (брутен) разход на работодателя 1 189.20 лв.
  2. Удръжките от служителя за осигурителни вноски (13.78%) и авансов ДДФЛ (10%) са в размер на 224.02 лева.
  3. Интензитет на подкрепата по мярката спрямо общия разход на работодателя – 50.45% ((600:1189.20)*100 ). Останалата сума, осигурена от бизнеса, е в размер на 589.20 лева (49,55%).
  4. Работодателите (осигурителите) внасят осигурителните вноски и удържания от служителите авансов данък върху дохода в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, а данъкът е удържан (чл. 7, ал. 1 от КСО и чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ). В посочения пример, сумата, която работодателят следва да внесе в бюджета, е 413.22 лева.
  5. В края на месеца, следващ месеца на получаване на дохода, в държавата се връщат 68.87% от получената подкрепа от 600 лв., а „загубата“ за бюджета е 186.78 лв. (31.13%), което представлява и реалната подкрепа за заетост и служителя в посочения пример. Но дали във всички случаи е така?…

Как хазната печели от мярката 60/40 за сметка на работодателите и служителите?

Съгласно чл. 1, ал. 4 от ПМС 55/30.03.2020 г., компенсации се изплащат за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца. Съгласно чл. 1, ал. 5 от същото постановление, компенсациите в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, … на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации.

Пример 2: При данните от горепосочения пример приемаме, че работодателят е одобрен за подкрепа за максималния период от 3 месеца:

  1. Разчети без влияние на изискването за запазване на заетостта за допълнителен период от още 3 месеца:

 

            Бизнесът получава реална подкрепа, а бюджетът губи 560.34 лв.

  1. Разчети при изискванията на чл. 1, ал. 5 от ПМС 55/30.03.2020 г. за запазване на заетостта за допълнителен период от още 3 месеца и запазване размера на възнаграждението на служителя:

 

Хазната печели 679.32 лева за целия период. Към тази сума следва да се добавят и неизплатените парични обезщетения за безработица[1], които НОИ би изплатил на лицето за три месеца, ако заетостта не беше запазена за допълнителния период.

_________________

Автор: Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на БСК

_________________

[1] Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. Определените за 2020 г. минимален и максимален размер на обезщетението са съответно 9,00 лв. и 74,29 лв. (чл. 54б, ал.1 КСО, чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.)