Дата: 13.04.2020

Източник: БСК

Прочетено: 2807

Българската стопанска камара изразява становище, че мярката 60/40 законодателно е регламентирана по начин, който съществено затруднява непосредствените цели, които си поставя, а именно – запазване на заетостта“, се казва в становище на БСК относно представения за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество проект за промени в ПМС №55/ 30.03.2020 г. Според БСК, при действащата законова уредба, дебатът по техническо изчистване на текстовете на Постанволение №55 вече е остарял и до голяма степен е загубил своя смисъл.

Понастоящем мярката „60/40“ остава единствената стартирала мярка, която трябваше да подпомогне работодатели (като намали разхода им) и работниците (като запази доходите им) в първите дни след кризата. За наше съжаление, месец след въвеждане на извънредното положение и противоепидемичните мерки до бизнеса все още не е достигнал никакъв финансов ресурс“, се казва в становището на БСК.

Припомняме, че още преди приемането на Закона за извънредното положение (ЗМДВИП), БСК възрази срещу задължението на работодателя да дължи пълния размер на възнаграждение на работници и служители, които не работят. Нормативното решение, при работа на непълно време да се получава възнаграждение за пълно работно време, намираме за неефективно и, освен всичко останало - като напълно лишено от всякаква икономическа логика и стимул за работодателя да се възползва от него.

Внасянето на проект за изменение на ЗМДВИП в Народното събрание беше оценено като шанс от страна на работодателските организации за изправяне на констатираните недостатъци в мярката 60/40, а именно:

  1. на работници и служители, които не работят, да не се дължи възнаграждение, а обезщетение, доколкото съгласно чл.48, ал. 5 на Конституцията е записано, че работниците и служителите имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа (а не за неизвършената такава). Не ни е известно и да са извършени промени в Кодекса за социално осигуряване, допускащи от фонд „Безработица“ да се изплащат „компенсации“ на работодатели, а не „обезщетения“ на осигурените лица.
  2. да не се създават предпоставки за дискриминация между работници, които работят, и такива, които не работят, чрез изплащане на цялото трудово възнаграждение и на двете групи работници.

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) отправи свои предложения за законодателни промени, чрез които да се намери разумен изход от създалата се ситуация. За съжаление, предложенията не бяха обсъдени и възприети от народните представители.

В контекста на всичко това, на днешното заседание на НСТС БСК ще настоява за корекция в част от предложените за промяна текстове в ПМС №55. Една от важните забележки на БСК е по отношение задължението за запазване на заетостта от страна на работодатели, възползвали се от мярката „60/40“. Според БСК, това задължение следва да се отнася единствено до работници и служители, за които е получена компенсация. „Няма никакви основания изкуствено да се ограничава възможността на работодателя за реорганизация на дейността си и възобновяване на нормален капацитет на работа чрез налагане на ограничения за прекратяване на трудовите правоотношения с работници, независимо от основанието, за които не е поискал и не е получил компенсации“, се казва в позицията на БСК.

С пълния текст на становището можете да се запознаете ТУК.