Дата: 29.04.2020

Източник: в. Строител

Прочетено: 1263

 

Г-н Радев, позволете първо да Ви поздравя от името на екипа на в. "Строител" за 40-годишния юбилей на БСК. Какво постигна Камарата за тези години?

40-годишната история на БСК е белязана от превратностите на времето и всичко, което сме правили и продължаваме да правим, отразява актуалните очаквания на нашите членове, а и на обществото като цяло. Първите 10 години от своето съществуване (съвпадащи с последното десетилетие на социализма) БСК посвети на търсенето на пътища за преминаване на тогавашната планова икономика към нови форми на коопериране, създаване на възможности за частна инициатива, за привличане на инвестиции в гъвкави малки производства с по-висока добавена стойност. Благодарение на тогавашните усилия на БСК в България се появиха над 600 малки предприятия, част от които се развиват успешно и днес, появиха се култови за онова време търговски марки, като ските "Атомик", маратонките "Ромика" и редица други.

В първите години на т.нар. преход БСК активно подпомогна процеса на приватизация и преминаването от планова към пазарна икономика. Камарата беше инициатор за създаването на т.нар.

Тристранен диалог между държавата, бизнеса и синдикатите. По линията на този диалог участвахме активно в процеса на трансформиране на законодателството в социално-икономическата сфера към изискванията на новото време.

Началото на новия век постави пред БСК нови задачи, свързани с налагането на нови технологични решения, които да модернизират начина на правене на бизнес. Камарата беше пионер във въвеждането на интернет в България. БСК издаде първия електронен подпис и създаде първата Сиско Академия на Балканския полуостров, подготвяща професионалисти за изграждане и поддържане на компютърни мрежи.

През всичките тези 40 години сме се стремили да бъдем полезни, да предлагаме полезни за развитието на икономиката и обществото решения. Важно е да отбележа, че винаги ревниво сме отстоявали своята самостоятелност, странейки от политическа обвързаност. Водели сме се от общия интерес, залагайки на аналитичност и експертиза, и никога в услуга на една или друга политическа или управленска структура.

Каква беше 2019 г. за БСК? Какво бихте отбелязали като най-голям успех за организацията и за какво не Ви стигна времето?

През 2019 г. правехме същото, което сме правили и през предходните 39 години – участвахме активно в разработката и оценката на законодателството. Опитвахме се да помагаме на нашите членове по конкретни казуси, пред които са изправени. Най-сериозният проблем през 2019 г., за който логично отделихме най-много енергия и време, беше злополучната Наредба Н-18 (за касовите апарати). БСК се превърна в своеобразен щаб на организациите и експертите, ангажирани с Наредбата. Почти ежедневно на "Алабин" 16-20 се провеждаха работни срещи, денонощно се творяха експертни становища, водеха се непрестанни преговори с НАП и МФ. Заведохме дори съдебно дело срещу Наредбата. Благодарение на усилията ни влизането в сила на Н-18 беше отлагано три пъти, бяха направени редица промени в текстовете, но определено има още много работа. Не сме се отказали, въпреки известното затишие по темата напоследък.

Какви са приоритетите пред Българската стопанска камара през 2020 г., както и Вашите лични като председател?

2020-а е едновременно празнична за БСК година, но се оказа и много тежка – не само за нас като организация, а за целия свят. Събитията, свързани с COVID-19, ни поставиха нови задачи, дори нови функции – ние се превърнахме в своеобразен горещ телефон за фирмите и браншовите организации, които логично очакват нашата подкрепа и съдействие за справяне с тежката икономическа ситуация, в която се озовахме всички. Откакто беше въведено извънредно положение (а и доста преди това), денонощно търсим решения на конкретни казуси, поддържаме връзка (и на национално ниво, и по места) с отговорните институции, от една страна, и с фирмите, от друга.

Подчертавам, че още на 27 февруари (Забележете: две седмици преди въвеждането на извънредното положение!) разпространихме указания и препоръки до работодателите как да се подготвят за потенциална криза, свързана с коронавируса.

Непосредствено след въвеждането на извънредното положение стартирахме Е-борса за взаимопомощ като платформа за търсене и предлагане на стоки, услуги и работна ръка, защото в този момент именно взаимопомощта между компаниите е най-важна, това е основният механизъм за минимизиране на щетите от кризата.

Активно се включихме в процеса на генериране на мерки за подпомагане на компаниите. Нашите експерти преработват чудовищно количество информация в стремежа си да не пропуснат нещо важно, да не остане ощетен един или друг икономически сектор, една или друга компания.

Изключително активна е информационната ни политика, защото за всички е ясно, че в настоящия момент навременната обективна, достъпна и лесносмилаема информация е от първостепенно значение. Стартирахме в сайта си рубрика, посветена на COVID-19, където фирмите могат да се информират по най-бързия и достъпен начин за актуалната обстановка, вкл. за нови нормативни документи, мерки за подпомагане на компаниите, дарителски кампании и т.н.

На 12 март БСК стартира анкетно допитване до фирмите в страната, за да подпомогне анализа на обстановката за отражението на COVID-19 върху бизнеса. Какво показват резултатите от анкетата?

Да, ден преди обявяването на извънредно положение стартирахме онлайн допитване, в което се включиха над 800 фирми от всички региони на страната и всички сектори на икономиката.

Резултатите за съжаление са много тревожни. Надделява песимизмът – преобладаващата част от компаниите смятат, че пикът на кризата предстои, а проблемите ще продължат още дълги месеци напред. Големият процент от участниците в анкетата ни признават, че не са имали предварителна подготовка за подобни кризисни условия на работа и в момента действат според ситуацията. Най-големите проблеми на фирмите са свързани с нарушените вериги на доставки и загубата на клиенти. Проблемът с работната ръка също не бива да бъде подценяван, защото влече след себе си допълнителни негативни ефекти – и за фирмите, и за държавния фиск, за социалните системи.

Тук е мястото да подчертая, че в тези тежки условия българските работодатели показаха своята социална отговорност, отговорността си към работниците и техните семейства. С цената на всичко днес няма работодател, който да не полага изключителни усилия, за да съхрани, доколкото ресурсите му позволяват, своите работници. Ще ми се да вярвам, че обществото ще оцени подобаващо това и негативното отношение и говорене към "работодателите изедници" ще спре или поне ще намалее. Отношението трябва да е взаимно – както работодателите ценят работниците си, така и работниците следва да ценят работодателите си, защото това са две страни на един и същ медал – медала на съзиданието.

Как ще се отрази извънредното положение в страната на бизнеса?

Този въпрос има само един отговор – тежко! Тежко се отразяват мерките, но те са необходими и сме принудени да ги приемем. Тепърва ще изчисляваме щетите – сега е твърде рано за това. Но със сигурност ще има бум на фалитите, бум на необслужваните кредити, бум на безработицата. Очертават се и трудни времена за фиска – трябва и за националните финанси да държим сметка, защото и те са наши, а не нечии чужди.

Ще ми се да вярвам, че ще съумеем от лимона да направим лимонада и че българският бизнес е достатъчно гъвкав и интелигентен, за да успее в кратки срокове да се пренастрои към обстановката и да намери нови иновативни начини за присъствие на пазара – не само на българския пазар, а и на международните такива.

Редица страни предприеха мерки за подкрепа на бизнеса и работещите в периода на криза, България също не прави изключение, прието бе специално ПМС. Какви са най-важните мерки за БСК и българските работодатели?

От самото начало на кризата БСК не спира да настоява за цялостен пакет от мерки в подкрепа на икономиката. Обсъжданите до този момент мерки, уви, са недостатъчни и в голямата им част – неработещи. От тях няма да могат да се възползват голяма част от българските фирми. Нужна е агресивна (в добрия смисъл на думата) държавна намеса в икономиката чрез целеви финансови инжекции, чрез облекчаване на административни и митнически процедури, чрез гарантиране на коридорите за доставки. Мнението ни се подкрепя от всички работодателски организации, дори от синдикатите, с които обикновено сме на различни позиции. Държавата обаче действа твърде предпазливо. Виждаме адекватни и активни противоепидемиологични мерки, но не виждаме със същата адекватност и активност да се работи в посока подкрепа на икономиката.

Какви икономически тенденции очаквате през 2020 г? Каква е прогнозата на БСК за настоящата година?

На този въпрос частично отговорих по-горе. Кризата, породена от коронавируса, променя всички предварително заложени икономически параметри и към този момент никой не е в състояние да прогнозира адекватно какви ще са реалните ефекти. Със сигурност ще се наложи промяна в параметрите на всички бюджети – на държавата, на Държавното обществено осигуряване, на НЗОК, на всеки отделен икономически субект. Към днешна дата всеки предварително заложен финансов план е неизпълним и подлежи на корекция. Въпросът е откъде ще дойде финансирането и как максимално ефективно ще се ползва това финансиране.

Един от основните проблеми пред бизнеса в България е липсата на квалифицирани кадри. Какво според Вас трябва да се направи, за да се реши той?

Много анализатори и коментатори побързаха да изведат тезата, че кризата около COVID-19 едва ли не ще реши проблема с работната ръка, защото в момента от дефицит на работници преминахме във фаза на излишък и е налице процес на съкращения. Да, процесът е налице, но той се случва основно поради отказа на държавата да осигури достатъчно ефективни мерки в подкрепа на работодателите, така че те да задържат своите работници. Иначе работниците нито са станали повече, нито са си повишили образованието и компетенциите, нито са станали по-ефективни и отговорни в работата си. Тези проблеми отпреди кризата продължават да са валидни и днес, ще са такива и след кризата, когато отново ще е необходима работна ръка. Затова темата за качеството и количеството на човешкия капитал продължава да е актуална и настоящата обстановка трябва да бъде използвана по-активно за обучения, за повишаване на уменията и компетенциите. Това е отговорност на всеки работодател, но и на всеки отделен човек, който може да използва времето на "домашен арест" за самоусъвършенстване, за повишаване на компетенциите, знанията и уменията.

Как бихте задълбочили сътрудничеството си с Камарата на строителите в България?

Нашето партньорство е с история и с променлива активност през годините, но смятам, че днес сме в период на възход, в интензивна комуникация сме и се надявам да постигаме повече за членовете си. Строителният сектор е със сериозен дял в БВП на България и на него трябва да се гледа с полагащото му се внимание. Това и правим – вратите ни са винаги отворени за нови идеи, нови партньорски инициативи, така че взаимно да си бъдем полезни.

Получавате ли в. "Строител" и ако да, полезен ли е за Вас?

Признавам, че към момента не сме сред абонатите на в. "Строител", но съм убеден, че изданието е полезно за сектора и е добър пример за браншова комуникационна политика. Като медиен човек аз дълбоко ценя всички усилия, насочени към по-добрата информираност на компаниите – за тенденциите, проблемите, иновациите в една или друга икономическа сфера. Така всеки може да си свери часовника за собствения бизнес по възможно най-добрия начин. Ето защо поздравявам екипа на в. "Строител" за професионалната работа, както и ръководството на КСБ за интелигентността Камарата да има свое издание.