Дата: 30.04.2020

Източник: списание "Икономист"

Прочетено: 4972

Грантове, които да са своеобразна, съживителна инжекция за бизнеса насред пандемията, ще има, но само за най-дребните – микро- и малките предприятия в България. Те ще бъдат пренасочени от европарите за иновации и в унисон с размера на фирмите, и грантовете ще са микроскопични – от 3000 до 10 000 лв. Консултантите по европрограми настояват безвъзмездни средства да достигнат и до средния бизнес, защото той ще е моторът за възстановяването на икономиката, но засега за него се предвиждат само кредити. 

20 000 от общо над 300 000 български микро- и малки фирми ще могат да се възползват от грантове, като общият размер на схемата е 173 млн. лв. Планирано е тя да стартира от началото на май.  Докато се возеше с джипа на премиера по трасето на АМ „Хемус”, вицепремиерът Томислав Дончев обясни, че целта е „да се достигне до малкия занаятчия, малката работилница, фризьорски салон, кафе, магазин“. „Ние с подобни суми на големите не можем да помогнем. Това е подкрепа за най-уязвимите, много често това е доходът на едно семейство”, обясни той. Безвъзмездните средства са позиционирани в схемата „Подкрепа на микро- и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid-19“ и ще варират от 3000 до 10 000 лв., като „заявената безвъзмездна помощ не може да надвишава 10% от нетните приходи за продажби”. Ще могат да кандидатстват фирми, които имат спад от поне 20% в оборота за месеца, предхождащ месеца, в който е подадено заявлението за подпомагане, пише в проекта за реализация на схемата.

Смесени чувства

Експертите са скептични по отношение на мярката. В писмена позиция на Българската асоциация на консултантите по европроекти (БАКЕП) до вицепремиера Томислав Дончев се казва, че схемата носи риск да се превърне в „инструмент за масова дребна злоупотреба с еврофондове, капан за дребния бизнес, непосилна задача за администрацията”. „Разходите на едно малко предприятие на месец са около 200 000 лв., а на едно микропредприятие до 20 000 лв. Смятате ли, че подкрепа между 3000 и 10 000 лв. ще е реална”, обясни пред „Икономист” Теодора Овчарова, член на управата на БАКЕП. Тя бе категорична и че подпомагането противоречи на принципите, по които е одобрена програма „Иновации и конкурентоспособност”. А именно ползватели на средствата да са производствените предприятия и ИТ компаниите. Докато в новата схема като приоритет се извежда дребната търговия. 

От Българската стопанска камара (БСК) принципно приветстват грантовата схема, но и те смятат, че грантът за малки предприятия няма да е достатъчен, и предлагат таванът да стане поне до 15 000 лв. Оттам препоръчват да се даде ясно определение в насоките за кандидатстване за понятието „оборот за месец”, защото в различни закони има различна трактовка. „Посочихме, че е добре да се определят някакви допустими разходи, за които да се използва грантът, защото в момента формулировката е доста обща”, коментира пред „Икономист” Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на БСК. От БАКЕП предлагат да се формулират  „три прости разхода”, за които да се харчи помощта – разходи за закупуване на суровини за производство, разходи за наем на производствени и търговски помещения за договори, сключени преди 13 март, и разходи за заплати на персонал, нает на трудов договор преди въвеждане на извънредното положение.

Освен това Овчарова смята, че в условията за кандидатстване се вижда вратичка, която позволява малки фирми с обороти, по-големи от тези на средни компании, да бъдат субсидирани, докато средните предприятия де юре са отрязани от схемата.  Тя обяснява опасността с текстовете в законодателството, където водещата разграничителна линия между малко и средно предприятие е броят на персонала. Компаниите стават средни, когато имат над 50 човека персонал. „Има много средни компании, които имат по-малки обороти от малки предприятия, развиващи се във водещи индустрии с висока добавена стойност, като ИТ сферата”, аргументира се тя. От БАКЕП са стигнали и по-далеч, като директно предлагат въпросните 173 млн. лв. да се разделят за две схеми. Първата е схема за грантове за микро-, малки и средни предприятия с бюджет 120 млн. лв., по която да са допустими само фирми, регистрирани по ДДС. Консултантите предлагат и три ставки за грантовете. За микрофирми от 3000 до 9000 лв., за малки – от 3000 до 25 000 лв., и за средни от 3000 до 45 000 лв. И втора схема с бюджет от 56 млн. лв. само за фирми, нерегистрирани по ДДС с „плосък грант” от 3000 лв. без ограничения за разходите, за които ще се използва подкрепата. Те изчисляват, че така ще да бъдат подпомогнати 19 000 фирми. От БСК обаче са категорични, че ако се включат и средните предприятия и общият ресурс на схемата се запази на 173 млн. лв., то достъпът на малките и средните предприятия ще бъде силно ограничен.

От БАКЕП се притесняват и от задръстване на администрацията с проекти, дори и ако кандидатстват само 25 000 от общо 324 000 микро- и малки предприятия. Обработката на един проект отнемала по половин ден, а за да се спази срокът – плащанията да започнат от края на юни, то на ден трябвало да се одобряват по 1100 проекта. За тази цел трябват 550 служители, а наличните и обучени били 40. Освен това  Овчарова изтъкна, че фирмите от търговията и туризма ще се препънат още при кандидатстването, защото за разлика от производствените предприятия те нямат опит с електронната система за кандидатстване ИСУН и декларациите, които трябва да се попълват, били доста сложни. Според Томислав Дончев обаче административната тежест ще е минимална, като кандидатстването ще става само на база декларации. „Няма да караме никой да пише проекти, а това, което се стремим в момента, е без хартия, изцяло по електронен път, като ще се опитаме и сключването на договорите изцяло да е по електронен път”, обясни Дончев от джипката. Другото опасение е за извиване на опашки пред издателите на електронен подпис, защото болшинството  микрофирми не разполагат с такъв. Дончев казва, че правителството работи тези компании да ползват електронен подпис на свой счетоводител или адвокат, но няма яснота каква ще е процедурата. 

От схемата не са доволни и стартъпите, защото и те се оказват отрязани от грантовете. Проверка на „Икономист” в проекта с условията за кандидатстване по схемата показа, че допустими за подкрепа са микро- и малки предприятия, които“през 2018 г. и 2019 г. са осъществявали стопанска дейност”. Това означава, че новите бизнеси, каквито по същество са стартъпите, няма да имат достъп. Според Българската стартъп асоциация (БСА) нейните членове точно в този момент имат нужда от подкрепа, за да продължат да съществуват. Заради кризата с коронавируса 75% от стартиращите високотехнологични компании у нас са застрашени от фалит, а 80% от служителите им са изправени пред риска да загубят работните си места. Това показват данните от изследване на БСА, чиито членове доскоро нареждаха страната ни на водещо място в региона. 

За средните фирми – 170 млн. лв., но кредити

Правителството анонсира, че за малките и средните фирми се готви „сходна схема” с бюджет 170 млн. лв., „където сумите ще са по-големи”. Мярката е още в идейна фаза, но проверка на „Икономист” показа, че всъщност става дума за кредити, които ще се реализират чрез Фонда на фондовете, който вече съобщи, че ще предостави на търговски банки в страната гаранции за 170 млн. лева, с които ще се обезпечи портфейл от нови крдити в размер до 850 млн. лева в рамките на една година. Допустими ще са МСП, развиващи дейност в различни сектори, а размерът на финансирането е до 3,6 млн. лева, предимно за оборотни средства, с възможност за предоставяне и на дългосрочни инвестиционни кредити до максимум десет години. Има възможност предприятия с временни ликвидни затруднения да получат безлихвени кредити за периода на кризата, в случай че запазят нивото на заетостта. Всички условия предстои детайлно да бъдат публикувани за публично обсъждане.

Защо не е добре да се пипат европарите за иновации


Още от началото на кризата с Covid-19 правителството обяви, че ще пренасочи неизползваните до момента средства по европрограмите, за да гаси щетите от пандемията. От Българската асоциация на консултантите по европрограми обаче предупреждават да бъде запазено одобряването на проекти по схемата „Стимулиране внедряването на иновации от съществуващи предприятия”. Кандидатстването там започна преди пандемията от 13 февруари, а общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 117,3 млн. лв. Проектите могат да получат безвъзмездно от 100 000 лв. до 1 млн. лв., като делът на гранта от цялата инвестиция зависи от категорията предприятие и вида финансирана дейност. За микро- и малки предприятия са разпределени до 500 000 лв. на проект, за средни – до 750 000 лв., а за големи – до 1 млн. лв. Според консултантите тази мярка не трябва да се пипа, защото след края на кризата иновациите в силни предприятия ще станат основен мотор за възстановяване на икономиката. Другото предложение на БАКЕП в тази посока е да се насочат още средства за одобряване на бонус проекти, по схемата „Подобряване на производствения капацитет на малките и средните предприятия”. Схемата възстановява до 70% от сумата на инвестициите в производствени машини, оборудване и софтуер. По нея одобрението на проекти приключи, а идеята е да се одобрят бонус проекти, на които не са достигнали няколко точки за одобрение. От БАКЕП предлагат на правителството да пренасочи средства от инструменти, които още на са стартирали по „Иновации и конкурентоспособност”. Такива са портфейлни гаранции с таван на загубите за иновации и енергийна ефективност за МСП и големи предприятия – 70 млн. евро., финансиране със споделяне на риска за МСП – 15 млн. евро, Фонд за технологичен трансфер – 28,2 млн. евро. 

В последните дни се разбра, че освен че пренасочва средства по съществуващите програми, правителството поиска от Европейската комисия да харчи сега част от европарите за следващия програмен период 2021 – 2027 г. 

"Имаме едно доста конструктивно предложение да ни разрешат да харчим авансово парите от следващия програмен период, който започва само след 7 – 8 месеца. Така ще си помогнем, като инвестираме 200 или 300 млн. евро в мерки за подпомагане и на хората, и на бизнеса, ще ни позволи по-леко да излезем от кризата", мотивира се Дончев. Източници на „Икономист” заявиха, че замисълът на кабинета е да използва новите европари, за да разплати с тях приемите по европрограми, кандидатстването по които е започнало преди и е протичало по време на пандемията, както при споменатата схема за иновации. Очаква се одобрение от ЕК.

Текстът е публикуван в брой 14/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите от петък (1 май) в разпространителската мрежа.