Дата: 07.07.2020

Източник: БСК

Прочетено: 559

На 7 юли 2020 г. се проведе заключителна пресконференция, посветена на възможностите и проблемите в областта на енергийната ефективност за индустриални потребители. На пресконференцията бяха представени постигнатите резултати от изпълнението на  дейности по проект „Повишаване на  гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и  мониторинг на политики и законодателство в областта на енергийната  ефективност“, изпълняван от Българската стопанска камара съвместно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие и Софийската енергийна агенция СОФЕНА.

В резултат на извършените дейности са съставени четири пакета от предложения за промени в нормативната уредба, коасаеща енергийната ефективност. Те са насочени към съответните министерства:

Към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, акцент в предложенията е необходимостта от синхронизиране на изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Липсата на синхронизираност създава затруднения със сертификатите за проектни енергийни характеристики и изискванията на двата закона. По-ясно трябва да са дефинирани на кои сгради, при въвеждане в експлоатация, е необходимо да се прави сертифициране и на кои не.

Към Министерство на финансите е изпратено аргументирано предложение за предвиждане на възможност ЕСКО договорите (договорите с гарантиран резултат) да се третират като договори за услуги за ДДС цели – съответно да е възможно разсрочено внасяне на ДДС. Към настоящия момент договорите с гарантиран резултат се приравняват към лизинговите договори, което рефлектира върху прилагането на изискванията на Закона за данък добавена стойност (ЗДДС), в частта за лизинговите договори. Това „изкуствено“ приравняване на ЕСКО проектите към лизинговите услуги, рефлектира пряко върху пазара на ЕСКО услуги, оскъпявайки ги с минимум 20%, което води до отслабване на конкурентоспособността им спрямо други финансови инструменти.

Към Министерство на енергетиката и Министерство на икономиката бяха насочени основните предложения за подобрения в нормативната уредба и практиките на извършване на енергийни обследвания и доказване на енергийни спестявания съгласно Закона за енергийна ефективност и наредбите към него. Увеличаването на броя и разширяването на обхвата на специализираните методики за оценка на енергийните спестявания, от системна гледна точка, е текущ процес, за чието ускоряване са необходими допълнителни усилия и информираност при  ползвателите. Препоръчва се да се стимулира разработването на методики за всяка от групите мерки от формата на резюмето за резултатите от обследването за енергийна ефективност, като се даде приоритет на често предлаганите и въвеждани мерки за спестяване на енергия (например за подмяна на осветителни тела, подмяна на силов трансформатор с по-добър КПД, монтиране на комплектна кондензаторна уредба и т.н.). Предлага се и създаването на платформа за индикация и обсъждане на потребностите от нови конкретни видове методики.

Числов измерител за енергийната ефективност на индустрията е намалението до 79.1% на потреблението на енергия (КЕП) през 2019 г. спрямо 2008 г., което се дължи не само на структурни промени. Основание за този извод е прилагането на декомпозиционен анализ на сектор индустрия и приносът му за повишаване на БДС и едновременно намаляване на енергийната интензивност.

През 2019 г. предприятията са прилагали разнообразни мерки за енергийна ефективност, като с най-голяма популярност са енергоспестяващите мерки по осветителни инсталации (над ¼ от всички мерки), подмяна на технологично оборудване и по технологични агрегати и съоръжения (общо 29%), оптимизиране на сградния фонд (8%). Все още недостатъчно популярни са енергоспестяващите мерки, свързани с когенерация и възобновяеми енергийни източници (всяка от тях с дял от 1% от всички мерки).

По време на изпълнение на проекта бяха проучени съществуващите практики и често срещаните затруднения в прилагането на законовата нормативна уредба. Бяха събрани предложения за оптимизирането в областта на енергийната ефективност, с цел подобряване сътрудничеството между административните структури, неправителствения сектор и предприятията.

Положителен ефект от сътрудничеството между БСК, АУЕР и СОФЕНА беше постигнат при популяризиране и представяне на добри практики и иновативни решения относно енергийния пазар и управлението на енергията;  създаване и поддържане на информационни платформи; изпълнение на задълженията за енергийни спестявания; хоризонтални мерки за енергиен мениджмънт и интелигентни измервания, организационни и поведенчески мерки, систематичен подход за управление на енергията.

ВИДЕО

Вижте презентациите в прикачените файлове.