Дата: 19.11.2020

Източник: БСК

Прочетено: 675

  • Работодателските организации отхвърлиха увеличението на МРЗ за 2021 г.
  • Членовете на Съвета принципно одобриха проекта на ПМС за компенсации в размер на 24 лв./ден за заети в предприятия, затворени със заповед на държавен орган.
  • Предстои подготовката на ПМС, което да обедини всички подкрепящи заетостта мерки и да действа от 1 януари 2021 г.

Национално представителните работодателски организации единодушно отхвърлиха предложението на Министерския съвет за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) за 2021 г. на 650 лв. Зам.-председателят на БСК Мария Минчева подчерта, че мярката е прокризисна, тъй като ръстът на МРЗ оказва натиск върху всички възнаграждения, а това в условията на криза ще се отрази крайно неблагоприятно върху пазара на труда и заетостта, особено в малките населени места и в микро- и малките предприятия. Представителите на работодателите отново настояха за замразяване на МРЗ до приемането на механизъм за нейното определяне. На противното мнение бяха представителите на синдикатите – КНСБ и КТ „Подкрепа“, които подкрепиха правителственото предложение за увеличение на МРЗ и отхвърлиха аргумента за връзка между нивото на МРЗ и нивото на безработица.

На днешното си заседание НСТС обсъди и проекта на ПМС за компенсация в размер на 24 лв./ден на заетите в неплатен отпуск в предприятия, спрели дейност със заповед на държавен орган[1]. Членовете на съвета принципно подкрепиха проекта на постановление, но представиха множество забележки и предложения. Един от поставените проблеми бе, че компенсацията е в режим „деминимис“, което я прави неизгодна за много работодатели и поставя под въпрос ефективното ползване на мярката. Друг проблем е изискването за запазване на заетостта на работниците, получавали компенсацията. Според КНСБ, компенсациите не трябва да са обект на постановление, а са необходими промени в законодателството. Например, според Кодекса на труда (КТ) 100% от възнаграждението на работника се дължи от работодателя в случай на затваряне. В тази връзка, от синдиката предлагат да се направи промяна в КТ, която да задължи държавата да компенсира, когато предприятието е затворено по нейно нареждане.

Мария Минчева, зам.-председател на БСК, отбеляза, че поради спецификата на работа на нощните заведения, голяма част от заетите в тях са на 4-часов работен ден, което означава, че компенсацията за тях ще е в размер на 220 лв., което е крайно недостатъчно. Стои и въпросът какво се случва със самоосигуряващите се лица – охрана, музиканти и др., които са свързани с развлекателната част на нощните заведения. Също така, при определянето на секторите в обсега на постановлението трябва да се има предвид, че различните видове заведения (нощни барове, клубове и пр.) са категоризирани/регистрирани по различен начин, т.е. не са под един и същи код на икономическа дейност и има голяма опасност част от тях да останат извън обхвата на постановлението. В тази връзка, препоръчително е да се включат други критерии (освен кода на икономическа дейност) при определянето на предприятията, попадащи в обхвата на постановланието (например, нулев оборот за времето след заповедта на МЗ). Също така, според зам.-председателя на БСК, важно е мярката да продължи да действа и след 1 януари 2020 г., както предвижда проекта на постановление.

В отговор, министърът на труда и социалната политика Деница Сачева, благодари за подкрепата и забележките. „С голяма част от тях съм съгласна, но имаме редица ограничения, с които трябва да се съобразим“, подчерта Сачева. Тя информира, че в процес на подготовка е нов нормативен акт, който да окрупни досега действащите мерки за запазване на заетостта, в т.ч. и обсъжданото в момента ПМС, което до края на м. ноември ще бъде представено за обсъждане на социалните партньори, а целта му е всички подкрепящи заетостта мерки да бъдат обединени в едно общо постановление, в сила от 1 януари 2021 г. Така, според министър Сачева, ще се облекчи работата на Агенцията по заетостта, което ще доведе до ускоряване на процедурите по обработка на заявленията.

В края на заседанието бе решено, по предложение на КНСБ, НСТС да отправи покана към вицепремиера Томислав Дончев за участие в отделно заседание, на което да бъде обсъден проектът на План за възстановяване и устойчивост на РБ, общата финансова рамка, връзката му с оперативните програми и др., тъй като това е въпрос от изключително значение за бъдещето на България.

____________

[1] При продължителност на работния ден от 8 часа компенсацията е в размер на 24 лева на ден за периода на неплатения отпуск на осигуреното лице, като в случаите на непълно работно време размерът на компенсацията се определя пропорционално.

Предвижда се работниците и служителите да предоставят на работодателя си писмена декларация по образец, в която посочват периода за ползване на неплатен отпуск и банкова сметка, по която да се изплащат компенсациите. Заявления се подават в дирекция “Бюро по труда”, като комисия разглежда постъпилите документи в срок от 10 работни дни. Агенцията по заетостта публикува на интернет страницата си информация относно работодателите и броя на техните работници и служители, които са одобрени за изплащане на компенсациите, в срок от 2 работни дни. Сумите за компенсациите ще се изплащат до 5 работни дни след одобрението на подаденото заявление и са допустими за периода от 29.10.2020 г. до 31.12.2020 г.

Очакваният брой лица, които ще получат компенсации при условията и реда на Постановлението, е над 32 500. Необходимите финансови средства за изплащане на компенсациите по Постановлението ще бъдат осигурени от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ чрез финансовия механизъм REACT-EU, като определеният бюджет е в размер на 50 млн. лв.