Дотациите за заетост е нож с две остриета, тъй като не се знае колко от фирмите ще се задържат на пазара след кризата.
Дотациите за заетост е нож с две остриета, тъй като не се знае колко от фирмите ще се задържат на пазара след кризата
Темата накратко
- Над 636.1 млн. лв. са предвидените до момента средства за COVID мерки по програма "Човешки ресурси", но от тях са платени само 18%.
- Основната част от парите са за запазване на работните места, т.е. създаването на изкуствена заетост.
- Не е ясно дали фирмите ще успеят да задържат хората си след изчерпването на ресурса.
Пазарът на труда е сложно нещо и всяка необичайна намеса в него може да доведе до сериозни трусове и последствия. Подпомагането на бизнеса под формата на субсидии за запазване на заетостта сега - в кризата и в разгара на частичния локдаун, е особено наложително, но както полезно, то може да бъде и опасно. Измамното усещане, че безработицата е по-ниска, отколкото е в действителност, може да се окаже бомба със закъснител, която да се взриви след изборите. Защото, ако кризата продължи, много от същите тези хора, които сега получават заплати заради държавната помощ, само след няколко месеца може да се окажат без работа - този път наистина.
По данни на Агенцията по заетостта (АЗ) регистрираната безработица в страната през ноември е 6.7%, като това е най-ниската стойност след края на извънредното положение от 13 май м.г. Безработните в бюрата по труда са били 218 840, което е с 9069 души по-малко от октомври. Дали обаче това е повод за радост, или по-скоро става дума за магията на статистиката тепърва ще стане ясно.
В момента най-мащабното европодпомагане за запазване на заетостта идва по линия на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР). Най-общо мерките по нея могат да се разделят в три основни групи - за подпомагане на служителите, които работят на първа линия в битката с коронавируса, помощ за бизнеса и подкрепа на най-уязвимите групи.
По информация, предоставена на "Капитал" от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) общата стойност на предвидените до момента COVID мерки по ОПРЧР е над 636.1 млн. лв. От тях обаче са изплатени само 114.2 млн. лв., или 18% от бюджета. Голяма част от мерките са с продължителност до края на 2021 г. или дори са планирани до 2023 г. Затова и от МТСП очакват едва през 2021 г. по-голямата част от ресурса да бъде реално усвоен.
Извън европарите към края на октомври бюджетните разходи на ресорното министерство и агенциите към него за подкрепа на бизнеса и социалните мерки са в съвсем по-скромен размер - 9.8 млн. лв. Отделно действа и схемата 60/40, която бе удължена до март с перспектива до септември. Планираният бюджет по нея е 1 млрд. лв., за който България ще получи заем по програмата SURE на ЕС.
Мерки по избор
Първата мярка по ОПРЧР е свързана с осигуряване на допълнителни месечни възнаграждения от 1000 лв. за медицинския и немедицинския персонал и лични предпазни средства. Тя е с бюджет 240 млн. лв., като до началото на декември са платени над 69 млн. лв. На първа линия в битката с COVID-19 работят и служителите в бюрата по труда, социалните работници, инспекторите по труда, служители в НОИ, твърдят от МТСП. За тях също са били реализирани мерки - допълнителни възнаграждения и лични предпазни средства, като до момента са изплатени над 7.7 млн. лв.
След обявяването на извънредното положение миналия март тръгнаха и част от мерките за бизнеса, но и към момента тяхното подпомагане е спорно. Схемата "Краткосрочна подкрепа за заетост" дава възможност за изплащане на компенсации от 290 лв. на месец за период до 6 месеца на служители и самоосигуряващи се лица, чиято дейност е пряко засегната от пандемията.
Общият ѝ бюджет е 40 млн. лв., като реално изразходвани до началото на декември са над 17.5 млн. лв. "Със средствата са изплатени компенсации на 1573 работодатели и самоосигуряващи се лица за запазване заетостта на 23 710 работници и служители", информират от МТСП.
Втората мярка, насочена към бизнеса, е "Заетост за теб". Макар и някои икономически сектори да са негативно засегнати от COVID-19, други изпитват глад за кадри и мярката е насочена именно към тях, отбелязват експертите от социалното министерство.
Според експерти сред най-търсените професии в момента са монтажниците, машинните оператори, работниците в добивната и преработващата промишленост, в производството на храни и др. "Заетост за теб" субсидира заплатите на новонаети служители в размер на минималния осигурителен праг за длъжността и дължимите осигуровки върху тази сума за период от 6 месеца.
След този период работодателят е длъжен да запази поне 75% от новонаетите за период от 3 месеца, което може да се окаже проблем, ако кризата се задълбочи. Бюджетът по схемата е 160 млн. лв., като до декември са изплатени над 8 млн. лв., което е повече от скромно, при положение че мярката стартира в началото на юли. От министерството обаче твърдят, че и тук става въпрос единствено за верифицирани средства. Наети са 6309 безработни, но очевидно с бюджета по схемата би могло да се постигне много повече.
В изпълнение е и трета мярка - "Запази ме", с която се подкрепя запазването на служители в предприятия, които директно са преустановили дейността си заради наложените противоепидемични мерки. Очаква се от нея да се възползват 33 000 работници и служители на фона на 356 000 засегнати от частичния локдаун. При голям интерес обаче имало буфери и възможност за увеличаването на бюджета ѝ от 50 млн. лв., а фирмите можело да комбинират мерките за подкрепа. Но дали изобщо искат?
(Не)Доволен бизнес
Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев подпомагането за заетостта е спорно и не много атрактивно за някои от фирмите. "Не може да се каже дали тези мерки постигат желания ефект, тъй като например схемата 60/40 не може да надхвърли обхвата от 10%. В Европа той е 30 на сто, измерено в процент на заетите, а не като брой фирми", каза той пред "Капитал".
Велев коментира и друг момент от схемата - голяма част от подпомагането отива във фирми като държавните "Мини Марица-изток". "Това са едни над 50 млн. лв. за, при положение че работят на 50% от капацитета си, това е абсурд", категоричен бе Велев и очерта два основни недостатъка на схемата.
Първият от тях е свързан с доплащане от страна на фирмите от приходи, които на практика не съществуват. Вторият фактор пък е свързан с това, че много предприятия не могат да се ангажират, че в настоящата неясна обстановка ще успеят да запазят служителите си и след изтичането на мярката.
На сходно мнение е и зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева, според която от субсидиите могат да се възползват много предприятия от различни сектори, но въпросът е колко от тях действително искат и биха го направили.
"Фирмите, които ползват тези помощи, не са толкова много, защото има изискване за запазване на заетостта в рамките на определени месеци след края на тази подкрепа. Много фирми не се чувстват сигурни за бъдещето си и подобен ангажимент ги възпира да кандидатстват", коментира тя пред "Капитал". По думите ѝ дори и в момента има компании, които не успяват да се разделят със служителите си, защото не могат да платят разходите за съкращаването им.
"За някои фирми масовото уволнение е голям разход. Самите хора също бяха поставени в безизходица - знам дори за случаи, при които даден работодател не може да съкрати хората и ги пуска в неплатен отпуск, защото в противен случай трябва да им изплати заплати и отпуски. В същото време пък тези хора не могат да се регистрират в бюрата по труда и да получават помощи или да си търсят друга работа", каза още Мария Минчева.
"Всички мерки за бизнеса трябваше да стартират веднага - още по време на първото затваряне на икономика, защото пред бизнеса и гражданите имаше редица неясноти. Компаниите, които не разполагаха с оборотни средства, блокираха дейността си, на някои от тях се наложи да затворят. На много от фирмите им беше и трудно да получат кредит, защото банките бяха и значително премерени в началото по отношение на кредитирането", коментира пред "Капитал" председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов.
По думите му възстановяването няма да е бързо и то ще е пряко свързано с епидемиологичната обстановка в отделните държави. "Очакванията на бизнеса са неблагоприятни, ако погледнем европейското икономическо проучване на Европалати и БТПП. По отношение на заетостта в България 20% от фирмите посочват, че ще я намалят спрямо 8% през миналата година. 17% очакват увеличение на заетостта в техните компании, но падат двойно на фона на 38% от предходното проучване", каза още Симеонов.
За кого ощеВъзрастните хора над 65 години в невъзможност за самообслужване, хората с увреждания, поставените под задължителна карантина и самотните родители на деца до 12 години, които не могат да ги оставят сами, получават подкрепа в дома си чрез услугата "Патронажна грижа" - също по ОПРЧР, по която вече са изплатени близо 12 млн. лв. Допълнителна подкрепа ще идва по линия на схемата за кандидатстване от общините "Патронажна грижа +" с общ бюджет от 85 млн. лв. С нея ще бъде гарантирано предоставянето на услугите и през следващите три години. Общините ще имат възможност да реализират допълнителни мерки в социалните услуги за дезинфекция на сградите, тестване на персонала и потребителите, преграждане на помещения при необходимост от изолация на заразени потребители, допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Пазарът на труда е сложно нещо и всяка необичайна намеса в него може да доведе до сериозни трусове и последствия. Подпомагането на бизнеса под формата на субсидии за запазване на заетостта сега - в кризата и в разгара на частичния локдаун, е особено наложително, но както полезно, то може да бъде и опасно. Измамното усещане, че безработицата е по-ниска, отколкото е в действителност, може да се окаже бомба със закъснител, която да се взриви след изборите. Защото, ако кризата продължи, много от същите тези хора, които сега получават заплати заради държавната помощ, само след няколко месеца може да се окажат без работа - този път наистина.
