Дата: 20.08.2009

Източник: БСК

Прочетено: 2902

Отвореният характер на българската икономика определя пряката значимост на външната търговия върху българския производител и потребител. Производството, износът и вносът на електронергия имат съществено значение за българската икономика и за страните, на разстояние един далекопровод от България.


Има държави в света, като България, които по различни причини и по различно време крият своите данни за обществено достъпната национална статистика. Тогава картината се разкрива от огледалната външнотърговска статистика. Използваме достъпните ни световни данни за износа и вноса за периода 2001-2008 г. по Trade Map на Международния търговски център (МТЦ)/ СТО: УНКТАД - Женева. За България, която не предоставя данни за търговията с електроенергия по митническата тарифна подпозиция 271600, използваме огледалната статистика. За другите държави използваме техните преки данни.


Светът е разделен на две групи държави по отношението на електронергията. Едните имат устойчив положителен баланс (разликата между износа и вноса), другите имат устойчив отрицателен баланс. В първата група с положителен баланс за 2007 и 2008 години са страни като Турция, Румъния, Босна и Херцеговина. Сред страните в групата с устойчив отрицателен баланс са Сърбия, Албания, Гърция, Хърватия, Италия.


Приемаме за регионален пазар всички държави в Югоизточна Европа, за които България е изнасяла електроенергия за последните 8 години. Това са Гърция, Сърбия, Румъния, Италия, Босна и Херцеговина, Албания, Македония и Турция.  Всички тези държави формират общ отрицателен баланс между износа и вноса от 44 000 гвтч ( 2004 г.) до 25 000  гвтч (2008 г.).


Българският дял е между 2,7 до 5,4 % от електроенергията, внасяна на този регионален пазар и между 3,4 % и 10,5 % от общия отрицателен баланс на всички тези 8 държави. В стойностно отношение българският износ за времето от 2004 до 2008 г. се изменя в диапазона от 77 (1,323 гвтч) до 226 милиона щ.д. ( 2,653 гвтч) годишно.


България изнася електронергията за Гърция и Сърбия за 2007 и 2008 г. на цени между 50 и 53 щ.д. за мвтч, за Румъния - между 40 и 78 щ.д./мвтч в периода 2005 – 2008, за Италия - между 64-91 щ.д./ мвтч за 2006 – 2008 г., за Македония – 40-69 щ.д./ мвтч. за 2004 – 2007г.


Българската ел.енергия захранва постоянно пазара в Гърция, Сърбия, Италия, Румъния, Македония и Албания. По конкретно, картината за вноса в тези държави е следната:

  • Гърция: Ние сме първи доставчик за последните две години с дял от 44 (1,323 гвтч) до 49 % (1,323 гвтч) от общия внос. Веднага след нас са Италия, Австрия и Кипър;
  • Сърбия: Нашият дял във вноса е между 5 (167 гвтч) и 8 % (307 гвтч) годишно. Преди нас на пазара са Черна Гора, Румъния и Унгария;
  • Румъния: От основен доставчик с дял от 83 % (821 гвтч) за 2006 г. ние достигаме до 4 % (39 гвтч) за 2008 г. Преди нас са Молдова и Унгария, а непосредствено след нас е Украйна;
  • Македония: През 2004 достигаме дял от 41 % (434 гвтч), който намалява до 16 % (471 гвтч) за 2007 г. Преди нас са Швейцария, Сърбия, а непосредствено след нас - Румъния и Германия;
  • Албания: Ние сме достигали до дял от около 29 % (43 гвтч) през 2005 г.. Постоянно значително присъствие преди нас през последите години на този пазар имат Швейцария, Унгария, Чехия, Словения;
  • Италия: Българският дял е между 0,04 (13 гвтч)  и 0,3 % (111 гвтч). Ние се нареждаме след основните доставчици като Швейцария, Франция, Обединеното кралство, Словения, Австрия, Германия и Испания;


Тази сравнителна регионална картина допълва аргументите в полза за развитие на българската енергетика.


Автор:
Борислав Георгиев,
зам.-председател на Комитета по търговска политика
към Националния съвет по икономическа политика на БСК