Монография на тема „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната“, изготвена от научен екип от СУ „Св. Климент Охридски“, беше представена днес (18 януари 2023 г.) на публично събитие, организирано от Българската стопанска камара (БСК).
Монографията беше представена от представители на катедра „Икономика“ към СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Димитър Златинов (ръководител на катедрата), проф. д-р Стефан Петранов, проф. д-р Ваня Иванова и доц. д-р Стела Ралева.
Вж. МОНОГРАФИЯ I ПРЕЗЕНТАЦИЯ I СНИМКИ
В събитието, което беше открито от председателя на БСК Добри Митрев, участваха председателят на Икономическия и социален съвет на РБ Зорница Русинова и представители на браншови организации, фирми и банкови институции, университети и др. Модератор беше Станислав Попдончев – зам.-председател и главен финансов директор на БСК.
Монографията (18 раздела, над 400 с.) е най-задълбоченото и широкообхватно проучване на присъединяването на България към еврозоната, осъществено до този момент. Изследвани са основните ефекти от приемане на еврото, вкл. ползи, рискове, „тесни“ места, предизвикателства и възможни проблемни зони и условия за членство в еврозоната. Друг основен акцент са новите възможности пред икономическата политика за постигане на дългосрочен устойчив икономически растеж, догонване на средните равнища на производителност и доходи в ЕС.
„По тези въпроси, които са от критично значение за бизнеса, БСК е активна от самото начало на присъединителния процес, като бяха изготвени и приети редица официални позиции и становища. Следва да се подчертае наличието на консенсус между социалните партньори за ускореното приемане на еврото като непосредствена национална цел и водещ стратегически приоритет на икономическата политика“, каза при откриването на форума председателят на БСК Добри Митрев.
„Към ноември 2022 г. правителственият дълг е 22.4% от БВП, като не се оправдават очакванията за навлизане в дългова спирала към настоящия момент. България покрива бюджетните критерии за членство в еврозоната“, каза доц. д-р Димитър Златинов при представянето на частта относно устойчивостта на публичните финанси и рисковете пред фискалната стабилност. Той подчерта, че провеждането на фискалната политика в еврозоната е национална дискреция и не се губи фискален суверенитет, а управлението на публичните финанси ще продължи да се подчинява на ясни правила, които България вече е възприела по линия на запазване на стабилността на паричния съвет в страната.
„Във фискално отношение България не се отличава съществено от Прибалтийските държави – бюджетните приходи са около 36% от БВП, а бюджетните разходи около 38% от БВП. България отчетливо поддържа най-добри показатели за бюджетно салдо и държавен дълг след Естония. В същото време, отчетливо по-ниски са у нас приходите от преки данъци, за сметка на приходите от косвени данъци“, каза още доц. Златинов.
Сред фискалните рискове доц. Златинов посочи базирането на данъчната система на циклично зависимите косвени данъци, инфлационните процеси, задвижвани от експанзивния ръст на доходите, както и нарастващото значение на социално и здравно-осигурителните вноски за приходния капацитет на правителството, предвид намаляващото и застаряващо население в страната. „Активната социална и доходна политика на правителството не би била устойчива в средно- и дългосрочен план без създаване на функциониращи икономически механизми за генериране на по-високи доходи от страна на реалния сектор“, подчерта доц. Златинов. Според него, „споделеният ангажимент между правителството и бизнеса за запазване на работните места е по-добрият вариант за провеждане на разходна политика спрямо директното отпускане на обезщетения и социални помощи“. „Правителственият ангажимент към бизнес средата се състои предимно в поддържането на ниските корпоративни данъчни ставки, манипулирането със ставките на ДДС за различни сектори и субсидиране при нужда при липса на капиталова политика за изграждане на подходяща инфраструктура и физически капитал за устойчиво развитие“, каза още ръководителят на катедра „Икономика“ при СУ.
Според доц. д-р Стела Ралева, темповете на икономически растеж в България обикновено изпреварват тези в еврозоната, като скоростта на конвергенция, измерена чрез темпа на прираст на реалния БВП на човек от населението, е по-висока от измерената чрез темпа на прираст на реалния БВП. България показва значително съкращаване на дистанцията със структурата на БДС в еврозоната. Страната ни се намира в много добра относителна позиция спрямо останалите нови държави-членки на ЕС, като по-висока структурна конвергенция имат само Естония и Хърватия. Освен това, на лице е нарастваща устойчивост на българската икономика към външни шокове и възможност за проявление на положителни ефекти на антициклична парична политика на ЕЦБ при запазване на възможностите за специализация по отделни дейности.
Сравнителният анализ на държавите от последните разширения на еврозоната показва, че присъединяването им към еврозоната не води до еднозначни последици за динамиката на техния износ. Кипър, Малта, Литва, Словения и Словакия бележат чувствително увеличаване на дела на износа в БВП, при Латвия този дял остава стабилен, а при Естония дори намалява. „Реализирането на потенциалните положителни ефекти от въвеждането на еврото върху износа зависи от най-вече от конкурентоспособността на икономиките и тяхната устойчивост на външни шокове“, подчерта доц. Ралева.
„Процедурата на приемане в еврозоната не е автоматична, някои нейни аспекти не са формализирани и включват елементи на преценка от съответните органи“, посочи проф. д-р Стефан Петранов, който представи институционалните условия за членство в еврозоната. Според него, дори България да направи необходимите нормативни промени и да изпълнява Маастрихтските критерии, има риск тя да попадне в ситуация на блокирано членство, подобно на случая с Шенгенското пространство. „Ако европейските институции разглеждат въпроса за „интегрирането на пазарите“ не само в тесния контекст на числовите критерии от Маастрихт, а в по-широкия контекст на дългосрочност, устойчивост, качество и стабилност на институциите и управлението. Ако рискът от такова тълкуване се реализира, процесът на интегриране на България в еврозоната може да се окаже доста продължителен и далеч да надхвърли официално заявената дата 1 януари 2024 г.“, смята проф. Петранов. Според него, опитът на Литва, Латвия и Естония, които пребивават в ERMII, съответно - 9.5, 8.5 и 6.5 години, може да е показателен в това отношение. „Необходимо е България да положи значителни усилия за утвърждаването и укрепването на институциите и качеството на управлението и да преодолее проблемите с върховенството на закона, със съдебната система, с относително големия размер на сивата икономика и корупцията. Това е фундаментално необходимо за развитието и просперитета на българското общество, не толкова заради приемането в еврозоната, а по принцип“, смята проф. Петранов.
За ползите и рисковете от присъединяването към еврозоната говори проф. д-р Ваня Иванова. В изказването си тя подчерта, че са налице рискове за присъединяващите се страни, произтичащи от липсата на единна фискална политика, непълната синхронизация на бизнес циклите и незавършения процес на конвергенция. Според нея, инфлационният критерий за членство се очертава като най-голямото предизвикателство пред България за присъединяване към еврозоната. Практиката в страните от еврозоната показва наличие на краткосрочен проинфлационен ефект от присъединяването, предизвикан от закръгляването на цените във възходяща посока, прехвърлянето на фирмените разходи по превалутирането върху потребителите, недостатъчен контрол и едновременното осъществяване на преоценките. +Възможно е инфлационният натиск да доведе до съкращаване на потреблението и до натиск за повишаване на работните заплати“, каза още проф. Иванова.
Тя подчерта, че пълноценното участие в Банковия съюз е допълнителна гаранция за стабилност на банковата. Според нея, присъединяването към еврозоната няма да повлияе негативно върху конкурентоспособността на икономиката, по аналогия със страните от периферията на еврозоната. „Дългосрочната конкурентоспособност зависи силно от качеството на институционалната среда в различните й измерения и изисква предприемане на комплексни мерки за подобряване“, подчерта проф. Иванова.
Според нея, българската икономика е постигнала значителни резултати в подготовката си за приемането на еврото и за бъдещото си успешно функциониране в еврозоната. „В същото време, пред нея все още има определени предизвикателства както по отношение на покриването на условията за членство, така и във връзка с условията и факторите за постигане на дългосрочен устойчив икономически растеж и догонване на средните равнища на доходите в ЕС, съчетани със зелена и цифрова трансформация“, каза проф. Иванова и подчерта, че „еврото е само един от инструментите на икономическата политика – то нито е панацея за решаването на всички проблеми, нито е гаранция за безусловен успех. Преекспонирането и натоварването с прекомерни очаквания би било грешка“.
„За мен тази дискусия е изключително ценна, защото тази монография и нашите два акта (на Икономическия и социален съвет) са единствените писмени документи и единственото експертно говорене извън политическото говорене по темата за еврозоната. Няма нищо разработено по отношение на това какви са ефектите върху пазара на труда. За мен, също така, стои въпросът какво би се случило, ако не влезем в еврозоната, защото имаме ограничения от валутния борд, а никой не поставя въпроса какво ще стане с валутния борд, ако не влезем в еврозоната“, каза Зорница Русинова, председател на ИСС. Тя изрази мнение, че отпорът, негативизма и скептицизма у нас са много големи, затова трябва по-широко да се даде думата на експертите.
Станислав Попдончев – зам.-председател и главен финансов директор на БСК, подчерта, че Бизнесът е много по-готов за приемане на еврото, защото контактува много по-често със свои контрагенти в еврозоната и вижда какви са транзакционните разходи. Заедно с това, за обществото и, в частност – за бизнеса, все още има доста неясноти, а информационната кампания сериозно закъснява. „В Словакия, например, правиха три години информационна кампания, а ние ще я правим по-малко от 12 месеца“, каза Попдончев. Той обърна внимание, че не става въпрос само за етикетирането на стоките, а за огромно количество софтуер, който трябва да бъде преработен – търговски, данъчен и т.н. „Не е ясно какво ще се случи след 1 януари 2024 г., когато бизнесът подава данъчната си информация за отчетния период (2023 г.). Как гражданите ще подават данъчните си декларации – в евро, в лева или и в двете валути? Как ще се справят общините? Защото останалите държави от еврозоната споделят, че повечето проблеми са били на местно, общинско ниво, а у нас общините като че ли не са припознати като заинтересовани страни?“, каза Станислав Попдончев.
„Индикативната дата, с която работим, е 15 юни, когато чакаме решение на Съвета на ЕС. Разчитаме, че в Конвергентния докла, който ще излезе месец преди това, може би ще имаме зелена светлина. Другото положително е това, че България получи рецептурата за сечене на евромонети, което е силен сигнал, че са готови да ни приемат, ако не направим някаква много голяма грешка. Това дава основания да мислим с висока степен на сигурност, че от 1 януари 2024 г. България ще е член на еврозоната“, категоричен бе Станислав Попдончев.
