03.04.2023

Съществено влияние върху цифровия преход на икономиката има дигиталното неравенство, което е пряко свързано с различията в достъпа и начина на употребата на ИКТ от отделни групи в обществото. Разделение съществува не само между отделните индивиди, но и между нации, държави, географски региони, индустрии, работни места и пр.

В рамките на проект „Готови за дигитална трансформация“, осъществяван от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), бяха изготвени анализи на потребностите от дигитални умения в 16 икономически сектора, които показаха, че само 19% от работната сила покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях длъжност. На този фон, над 90% от работните места изискват специфични видове цифрови умения. Около 15% от работната сила е застрашена от отпадане от работа, поради липса на основно (елементарно) ниво на дигитална компетентност.

С ускореното навлизане на информационните технологии в живота и, в частност – в икономиката, дигиталното неравенство се разширява все повече. С „преселването“ на обществения живот във виртуалния свят дигиталното неравенство все по-често води до социална изолация, изоставане от съвременните обществени тенденции и влошаване на качеството на живот. Налице е неравнопоставеност в достъпа до пазара на труда, в пригодността за заетост и мобилност.

Според степента на употреба на дигитални технологии се наблюдават няколко групи хора (сегменти) на пазара на труда:

  • дигитално изключени (неграмотни, без образование, икономически неактивни, лица без достъп до дигитални технологии) – 15% от населението;
  • масови потребители на дигитални услуги - мобилни телефони (71.8% от населението) и интернет (83% от населението);
  • потребители на готови дигитални решения (използващи софтуерни продукти и системи на работното място) – 42% от работната сила;
  • творчески използващи и внедряващи дигитални решения - 9% от работната сила;
  • иноватори и създатели на нови дигитални продукти и технологии – 5% от работната сила.

Освен дигитално изключените, към рисковите групи за изпадане в дигитална изолация могат да  бъдат включени част от масовите потребители и част от потребителите на готови дигитални решения. Това е така, защото в условията на цифров преход технологиите се променят изключително бързо и работните места са под натиск от нарастващи (пресиращи) изисквания към дигиталната компетентност. Ако няма ефективна система и достъпни инструменти за развитие на умения, ако не се насърчава ученето и усъвършенстването през целия живот, всеки трети работещ ще бъде в риск от изпадане от пазара на труда, поради дефицити в дигиталната компетентност.

Мотивацията и нагласата за работа с цифрови технологии са подвластни на редица социални и психологически бариери. Социалните бариери са свързани с възрастта, пола, езика, етническата принадлежност, социалния статус, доходите, образованието и местожителството, а психологическите бариери са разпределени в две основни групи:

  • Компютърна тревожност – стрес, чувство на дискомфорт, страх или неопитност, които са предизвикани от „среща” с компютър, с непознат софтуерен продукт и дигитална технология.
  • Технофобия и страх от промяна – страх от технологиите като цяло и недоверие в техните полезни ефекти, ригидност, несигурност и чувство за заплаха при промяна в моделите на работа.

Едно от най-съществените цифрови неравенства на работното място е поколенческото

Поколение Т.  „Хартиено поколение“. Възраст 55–65 и повече години - родени преди 1964 г. Около 23% от работната сила. Ценности: сигурност; достойнство; уважение. Трудов морал, чест и почтеност. Отговорност, правила и контрол. Промяната е външен фактор. Изпитват непоносимост към нея, фокусират се върху изпитаните методи в миналото и върху риска от настоящето. Тревожат се не само за сигурността си в личен план, но и за последствията от нарастващата зависимост на обществото от технологиите. Използват технологиите предимно като инструменти за производителност, а не за свързаност, както е при по-младите.

Поколение Х.  „Аналогово поколение“. Възраст 40–54 г. - родени в периода 1965–1979 г. Около 40% от работната сила. Ценности: сигурни доходи; автономност; семейство; стабилност; признание; индивидуалност. По-малко правила и изисквания. Възнаграждаване на опита и приноса. Промяната заплашва и подлага на изпитание присъщата им нагласа към стабилност, предвидимост и сигурност. Фокусират се върху проблемите, считат, че революцията в технологиите е заплаха за работните места и води до странични ефекти, но са впечатлени и са привлечени от възможностите за смислено и целенасочено използване на новите технологии.

Поколение Y. „Милениум“. Възраст 27–39 г. – родени в периода 1980–1992 г. Около 26% от работната сила. Ценности: доходи и оползотворяване на живота сега; комфорт; успех; престиж. Висок професионализъм, перфектна и ефективна организация, резултат. Апостоли на промяната – приемат я с вътрешна потребност и търсят своя личен шанс чрез нея. Искат да използват всички съвременни технологични инструменти, за да улеснят всеки аспект от своя живот – личен и професионален. Имат огромни очаквания към въвеждането на нови технологии и оптимизиране на процесите. Не могат да си представят живота без интернет, активно използват социалните мрежи, като място за себеизразяване и самоизява.

Поколение Z.  „Дигитално поколение“. Възраст 18-26 г. - родени в периода 1993–2003 г. Около 11% от работната сила. Ценности: независимост; свобода; смисъл; кауза; развлечение; приятелство. Афилиация, не признават статукво и традиционно управление. Други разбирания и приоритети. Първата генерация, постигнала интеграция между себе си и технологиите. Виждат света по изцяло нов начин. За тях дигиталното е дори по-нормално, отколкото е реалното. Гледат в бъдещето, отричат статуквото и подкрепят иновациите. Не се интересуват как работи дадена технология – те просто я използват. Предпочитат да създават съдържание и да комуникират чрез образи в социалните мрежи. 

Как да бъде преодоляно дигиталното неравенство между поколенията?

Преди всичко, необходимо е познаване и използване на силните страни на всяко поколение и превръщане на възрастовото многообразие в корпоративен актив и в потенциал, създаващ конкурентоспособност и добавена стойност. От съществено значение е управлението на корпоративното знание чрез електронни платформи за трансфер на знания и опит между отделните поколения. Актуални тенденции в управлението на човешките ресурси са реверсивното менторство (обърнатите роли на поколенията – по-младото обучава по-възрастното), дигиталното доброволчество и фирмените посланици за обучение.

Важно е да се осигури равен достъп до качествено и приобщаващо обучение за развитие на дигитални умения, съобразено с потребностите на възрастта и изискванията на пазара на труда, вкл. развитие на мрежи от микроквалификации, валидиране на дигитални компетентности и микрокредити. Необходимо е да се активизира развитието на дигиталните умения, вкл. чрез създаването на секторни съвети по уменията, центрове за професионални постижения и др. На база създадените професионални стандарти за дигитални умения и компетенции за ключови длъжности, следва да се създадат секторни квалификационни рамки за развитие на дигиталните умения, на чиято база да се формират учебните програми и съдържание.

За да се случи всичко това, от изключителна важност е да се насърчат публичните и частните инвестиции в развитие на дигитални умения. Необходимо е да се развият мрежи от микроквалификации и гъвкави програми за продължаващо обучение, да се  ускори сдружаването на малки и средни предприятия в секторни квалификационни фондове и клъстери за развитие на професионални умения на работната сила.

Какво показват статистическите данни?

България е на предпоследно място в Европа (преди Румъния) по индекса за цифровата икономика и общество DESI (вж. данните за България).

По данни на Евростат, България е сред водещите страни в ЕС по широколентово интернет покритие (92% при средно за ЕС 82%). На този фон, страната ни е третата в ЕС (преди Хърватска и Гърция) с най-малък дял на домакинствата, които имат достъп до интернет (87,3% при средно за ЕС 92,5%) и втора (преди Хърватска) с най-малък дял от лицата, които използват интернет (83,1% при средно за ЕС 91,1%).

  • Неравенство по степен на образование: Достъп до интернет имат 96% от хората с висше образование, 85% от хората със средно образование и 65% - с основно или по-ниско.
  • Неравенство по трудов статус: Достъп до интернет имат 99% от учащите, 94% от заетите и 77% от безработните.
  • Възрастово неравенство: Достъп до интернет имат 96% от лицата на възраст 16-24 г., 89% - на възраст 25-64 г., и 48% - на възраст 65-74 г.
  • Регионално неравенство: Според НСИ, около 13% от българите никога не са използвали интернет, като в Северозападен район са 16%, а в Югозападен – 7.6%.

България изпреварва единствено Румъния по използване на електронни административни услуги на населението (26.6% при средно за ЕС 58.5%) и е на последно място в ЕС по дял на онлайн покупки (41% при средно за ЕС 68%). По наети ИКТ специалисти като дял от заетите България се нарежда на трето място отзад напред в ЕС (преди Гърция и Румъния) с 3.5% при средно за ЕС 4.5%.

Данните на Евростат за дигиталните умения показват, че страната ни е на четвърто място отзад напред в ЕС (преди Италия, Полша и Румъния) по дял на населението, притежаващо основни дигитални умения 23.4%, в сравнение с 27.5% средно за ЕС. Дори в Северна Македония този показател е по-висок (26.5%). Едва 7.8% от лицата притежават умения над основните (26.5% средно за ЕС). По дял на лицата без цялостни дигитални компетенции изпреварваме само Румъния (10.13%) – в България техният дял е 6.2%, а средно за ЕС са 3%. България води и негативната класация по дял от населението, чиито дигитални умения и компетенции не могат да бъдат оценени, тъй като не е използвало интернет през последните 3 месеца – 24.7% при средно за ЕС 11%.

Според данните за компютърните умения, софтуер за текстообработка използват 27.9% от българите, софтуер за е-таблици използват 14.4%, около 39% могат да копират или преместват файлове между папки, устройства или в облак, а с писане на програмен код на език за програмиране се справят 1.1%. И тук е налице сериозно възрастово неравенство:

 

Всички

16-24 г.

25-64 г.

65-74 г.

Писали код на език за програмиране

1,10

2,57

1,11

0,13

Копирали или премествали файлове между папки, устройства или в облака

39,10

63,60

42,15

10,50

Изтеглили или инсталирали софтуер или приложения

25,00

45,30

27,14

2,94

Променили настройките на софтуер или приложение

18,80

34,20

20,15

3,23

Използвали софтуер за текстообработка

27,89

52,60

29,49

5,35

Създали файлове, интегриращи елементи като текст, снимки, таблици, диаграми, анимации или звук

20,04

41,36

20,85

3,08

Използвали софтуер за електронни таблици

14,42

30,02

15,11

1,57

Използвали разширени функции на софтуер за електронни таблици, за да организират, анализират, структурират или модифицират данни

5,96

12,18

6,25

0,76

Редактирали снимки, видео или аудио файлове

18,58

38,91

19,10

3,49

 

Дата: 03.04.2023

Източник: БСК

Прочетено: 1236