04.06.2024

В навечерието на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат на 6-9 юни 2024 г., Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес, българският член на BusinessEurope (представляваща малки, средни и големи предприятия от 36 европейски държави чрез своите 42 федерации-членки), призовава кандидатите за представители на България в Европейския парламент, принадлежащи към всички европейски политически семейства, да се ангажират да работят за укрепване на европейската икономика, повишаване на привлекателността за инвестиции и конкурентоспособността на предприятията.

Увеличаване на конкурентоспособността и инвестиционната привлекателност на ЕС

Привлекателността на ЕС като инвестиционна дестинация намалява. Между 2019 г. и 2021 г. преките чуждестранни инвестиции в ЕС са намалели с две трети, докато в САЩ са се увеличили с две трети, а броят на инвестиционните проекти на зелено в ЕС е намалял с 15% между 2021 г. и 2022 г. в сравнение с 18% увеличение в САЩ. България не прави изключение от този тренд, като нивата на преките чуждестранни инвестиции след 2007 г. са спаднали драстично. Докато в периода 2000 – 2008 г. те са били средногодишно 14,1%, то в периода 2010-2019 г. са спаднали значително само до 3,2% средногодишно, като в годините след това задържат нивото си до малко над 3%.

Ето защо през следващия цикъл ЕС трябва да постави конкурентоспособността на преден план. Комбинацията от нерешени структурни слабости на Европейския съюз отпреди кризата, геополитическото напрежение, все по-фрагментирания свят, в който трети страни все по-малко желаят да следват регулаторния пример на ЕС, а многостранният ред, основан на правила, е поставен под въпрос, създават условия за перфектна буря.

 Гражданите на ЕС са само 6% от световното население, а 85% от икономическия растеж през следващите години ще бъде генериран извън Съюза. ЕС ще трябва да продължи да сключва търговски споразумения, които предлагат достъп до нови пазари и откриват възможности за инвестиции за европейските компании. Тези споразумения създават възможност за допълнителен достъп до важни суровини и други ресурси, включително енергия, а това ще спомогне за диверсификацията и укрепването на устойчивостта на нашите вериги за доставки. Европа ще трябва да намери начини за взаимодействие с всички търговски партньори. Целите за устойчивост не трябва да водят до „де факто“ затваряне пазара на ЕС.

Засилващите се регулации в областта на ESG (екологично, социално и корпоративно управление) налагат особено широкообхватни изисквания и прилагането на всички задължения от предприятията на територията на Съюза ще изисква много усилия. ЕС трябва да избягва поставянето на единния пазар в по-слаба позиция от гледна точка на конкурентоспособността спрямо останалите регионални икономики по света, както и да се подготви и за бъдещите разширявания на Съюза, което води до необходимостта от достатъчно време и възможност на компаниите за привеждане на своите дейности и спазване на правилата, без да продължи да създава допълнителни задължения. Съответно, Европейският парламент, представляващ гласа на гражданите и бизнеса в държавите-членки, трябва да направи всичко възможно да осигури стабилност на бизнес средата и регулаторната рамка, за да се задържат вече направените инвестиции, да се предотвратят по-нататъшното изтичане на капитали към други региони на света, както и да се стимулират настоящите и бъдещите търговски партньори от трети страни да преследват същите амбициозни ESG цели.

Индустриална стратегия за зелен преход

Европейският зелен пакт беше оповестен като новата стратегия за растеж на ЕС. В продължение на пет години Европейският съюз се съсредоточаваше върху регулирането на зеления и дигитален преход, очаквайки останалата част от света да последва примера му. В новия политически мандат ЕС трябва да преосмисли амбициозните си цели и да гарантира, че реализацията на двойния преход действително води до икономически растеж, а не до свръхрегулация. За да се гарантира, че прилагането на Европейския зелен пакт, освен постигането на целите „подготвени за цел 55“ и целите до 2030 г., същевременно укрепва и конкурентоспособността, то трябва да бъде приложена ефективна индустриална стратегия, насочена към преминаване от сложни и продължителни процедури за издаване на разрешителни към създаване на условия за инвестициите в по-широк кръг от сектори.

Декарбонизацията на икономиката ще изисква трансформиращи инвестиции от всички сектори и техните вериги за създаване на стойност. Пречките пред пазарните преобразуващи инвестиции трябва да бъдат премахнати. Подобряването на достъпа до финансиране е от ключово значение за подобряване на инвестиционните условия. Държавната подкрепа може да бъде оправдана, за да съпътства компаниите в техния преход, да подпомага изграждането на необходимата инфраструктура, да подкрепя иновациите и да разширява мащаба на новите технологии. Държавната помощ обаче трябва да бъде добре насочена, ограничена във времето и внимателно наблюдавана, за да се избегне нарушаване на конкуренцията.

Представителите на България в Европейския парламент трябва да защитават интересите на гражданите и на бизнеса, като работят за приоритизиране на прагматичния подход при изготвяне на регулаторната рамка на Съюза, базирана на доказателства и добри практики, а не безрезервно следване на амбициозни цели. Резултатът от работата на европейските законодатели трябва да стимулира инвестициите в устойчиви решения, свързани с достъпа до енергийните ресурси, въздействието върху околната и социалната среда, и дигитализацията на европейските икономики, без да се допуска разделение на бизнесите и да се  дава равен шанс за представяне в управлението на процесите в устойчивото развитие на всички индустрии,  които полагат усилия и постигат реални резултати по линия на въздействие върху екологичната и социалната среда.

Политиките и регулациите, произтичащи от екологичните цели на Съюза поставят земеделските производители пред сериозно предизвикателство от оскъпяване на продукцията, загуба на пазари и конкурентни позиции. През следващият политически цикъл въздействието от постигането на екологичните цели в областта на земеделието трябва да бъде оценено с оглед дългосрочната конкурентоспособност на сектора и осигуряване на продоволствената сигурност. Това се отнася и в случаите на преговори за сключване на търговски споразумения в областта на земеделието между ЕС трети страни.

Ефективно функциониране на Единния европейски пазар

ЕС трябва да се фокусира върху прилагането на съществуващите правила на единния пазар и да създаде нова динамика за премахване на пречките пред трансграничната мобилност на хора, стоки, услуги, капитали и данни. За българския бизнес, приемането в Еврозоната през 2025 г. и отпадането на граничния контрол по сухопътните граници в рамките на Шенген остава ключов приоритет, за да могат компаниите да се възползват от възможностите на Единния Европейски пазар. България е географски отдалечена от сърцето на Европа и всички допълнителни изисквания представляват допълнителна бариера пред конкурентоспособността на бизнеса.

Вътрешният пазар представлява едно от най-големите постижения на ЕС и въпреки това, остава фрагментиран[1]. Все още са налице национални примери за протекционизъм и създаване на административни бариери пред навлизане на българските предприемачи на пазара на други държави-членки. Според собствено проучване на Европейската комисия около 60 % от установените през 2002 г. пречки пред единния пазар на услуги продължават да съществуват и днес, повече от 20 години по-късно. Търговската интеграция в целия ЕС е значително по-малка при услугите, отколкото при стоките (6% спрямо 22%) и е особено ниска при услугите в строителния сектор (само 1%)[2]. Необходими са решителни мерки, които да стимулират държавите-членки да премахване на бариерите пред функционирането на Вътрешния пазар, в т.ч. пред развитието на европейски пазар в областта на обществените поръчки, като секторният подход може да представлява ефективно средство в тази посока. 

Подкрепящи условия за дигитална трансформация 

ЕС трябва да продължи усилията си в посока на създаване на среда за развитие на бизнеса и услуги за гражданите в цифрова среда. Липсата на необходимата инфраструктура, електронно управление, свързаност на търговските регистри продължават да са пречка през разгръщане на пълния потенциал на Вътрешния пазар и ограничава възможностите на компаниите да иновират и да добавят стойност.

Цифровата икономика е основен инструмент за разгръщане на пълния потенциал на единния пазар. Дигиталната трансформация на европейската икономика и овластяването на местните общности като двигатели на икономическия растеж изискват значителни инвестиции в инфраструктура и цифрови умения.  Технологии като 5G (6G в бъдеще), интернет на нещата, web3.0, периферни изчисления в облак (edge-cloud computing) и изкуствения интелект ще създадат изцяло нови икономически възможности. Европа трябва да създаде благоприятна среда за цифрови иновации.

Въвеждането на цифровото евро също има голям потенциал. Бързият процес на технологични иновации във финансовия сектор доведе до постепенното развитие на цифровите валути от централните банки по света. Както е отбелязано в доклада на Енрико Лета за бъдещето на Вътрешния пазар, цифровото евро може да предложи на европейските граждани и компаниите свободата да плащат (и да им бъде плащано) с единно, публично, сигурно и широко прието публично решение в цялата Еврозона. За разлика от съществуващите методи за плащане, то ще обхване всичко от онлайн транзакции до покупки в магазина и peer-to-peer трансфери, както онлайн, така и офлайн и ще улесни трансграничната търговия.

Адекватност на регулирането на новите технологии

Справянето с несъответствието между бързия напредък на технологиите и тяхното правно регулиране е необходимо, за да се гарантират поверителността и защитата на правата на потребителите, киберсигурността, честната конкуренция и етичното използване на нововъзникващи технологии като, например, изкуствен интелект и биотехнологии, от гледна точка на тяхното въздействие върху икономиката, обществото и индивидуалните права. В същото време, регулирането на технологиите не трябва да се превръща в самоцел и да води до свръхрегулации и ограничения, които да еволюират в пречки за иновациите и създават препятствия пред развитието и конкурентоспособността на най-иновативните европейски предприятия.

Намаляване на регулаторната тежест върху компаниите

По данни за BusinessEurope, между 2017 г. и 2022 г. европейският законодател е наложил общо 850 нови задължения на компаниите, представляващи повече от 5000 страници законодателство, което, заедно с амбициозните цели и множество задължения, създава допълнителна тежест за компаниите. Тази регулаторна инфлация носи големи разходи за отчитане и привеждане на дейността на европейските компании в съответствие и е особено вредна за МСП. Регулациите не трябва да възпрепятстват инвестициите и иновациите. Приоритет в законодателната дейност на Европейския парламент 2024 – 2028 следва да бъде прагматичният подход по изготвяне и последващото правилно прилагане на европейската регулаторна рамка чрез избягването на свръхрегулацията. ЕС трябва изцяло да зачита принципите на субсидиарност и пропорционалност, така че да се осигури гладкото функциониране на общия пазар. 

Европейският парламент, съвместно с останалите институции на ЕС и държавите членки ще трябва да намалят регулаторните пречки пред инвестициите, производството и комерсиализацията на иновациите в Европа. Обявеното намаляване на изискванията за отчетност на дружествата с 25% е добра първа стъпка, но Европейският съюз ще трябва да отиде далеч отвъд това, да спре да се опитва да управлява компаниите на микроравнище и да приложи на практика принципите и инструментите за по-добро регулиране.

ЕС трябва да извършва оценка на въздействието върху конкурентоспособността на всички нови регулаторни инициативи, като взема предвид кумулативното въздействие на законодателството на ЕС върху компаниите, както и върху годишните работни програми на Комисията.

Социална политика на ЕС

Действията на ЕС в областта на социалната политика трябва да бъдат разглеждани по-широкия контекст на укрепване на конкурентоспособността. Социално измерение не може да се случи без здрава икономическа основа. ЕС вече разполага с обширно законодателство в областта на пазара на труда и социалните въпроси. Необходимо е на държавите-членки да бъде предоставено достатъчно време за правилното му прилагане. За да увеличи конкурентоспособността, държавите-членки трябва да проведат структурни реформи, които повишават равнищата на заетост и достъпа до умения и работна ръка, да създадат условия за гъвкавост на пазарите на труда. Това е основна предпоставка за гарантиране на устойчивостта на системите за социална закрила. Трябва да се поддържа баланса между възможността на компаниите да правят иновации, да се трансформират и да бъдат креативни и защитата на работниците. Необходимо е да се избягва прекомерното регулиране на различните форми на организиране на работата, например работата от разстояние и работата през платформи.

Справяне с недостига на работна ръка и несъответствията в уменията

Все повече компании в Европа и в различни сектори се сблъскват с недостиг на умения и проблеми с набирането на кадри. Това се дължи на несъответствието между уменията, придобити чрез системите за образование и обучение, и нуждите на предприятията, както и на демографските процеси, свързани с увеличаването на застаряващото и икономически неактивното население. Демографските показатели в ЕС и България ще бъдат огромно предизвикателство и през предстоящия законодателен период. Ще трябва да се вземат предвид и стратегически въпроси, свързани с пазара на труда, системите на здравеопазване в страните членки и регионалните различия. Тези проблеми засягат още по-силно българския бизнес и граждани поради свиване на населението в активна възраст, заради рекордно високите нива на социално значими заболявания у нас и ранна смъртност.

Недостигът на работна ръка и несъответствие на уменията имат значително отрицателно въздействие върху предприятията и обществото. Ако не бъдат преодолени, те ще намалят икономическата активност и ще отслабят нашата конкурентоспособност.

През следващия политически цикъл, ЕС трябва да се преориентира от нови регулации в областта на социалната политика към мерки, насочени към справяне с недостига на работна ръка, в т.ч. общи решения за признаване на квалификациите и действия за премахване на пречките пред свободното движение, както и за привлекателността на Европа като място за инвестиции, със силен акцент върху професионалното обучение. Балансирани решения могат да бъдат постигнати, като се даде възможност на европейските социални партньори да се споразумеят за взаимноизгодни решения за компаниите и работниците, както и чрез пълноценно включване на социалните партньори при определянето на политическите мерки на ЕС.

Необходимо е подобряване на координацията в областта на социалното осигуряване. От една страна за улесняване трансграничната мобилност на хора, но от друга, прекратяване на възможностите за злоупотреба и източване на социалните фондове в държавите-членки. Подкрепяме пълната дигитализация на обмена на социално-осигурителна информация между държавите-членки, в т.ч. и създаване на европейска електронна здравно-осигурителна карта като част от по-широката рамка за Европейска дигитална идентичност.

Устойчивост на публичните финанси

ЕС трябва да създаде условия за изплащане на публичния дълг чрез растеж и да стимулира на компаниите и гражданите да произвеждат стоки и да доставят услуги, които ще увеличат нашия БВП, след 5 години на нарастваща държавна намеса в икономиката, която доведе до значително увеличение на публичните разходи. Бюджетът на ЕС трябва да бъде адекватен, за да се справи с общите предизвикателства. Преди да се пристъпи към увеличаване на бюджета на ЕС обаче, е необходимо да се работи в посока подобряване ефективността на разходите. Освен това е изключително важно да се гарантира, че предложенията за увеличаване на допълнителните средства за бюджета на ЕС не препятстват инвестициите и не оказват пряко или косвено неблагоприятно въздействие върху разходите на компаниите.

Активно взаимодействие между представителите на България в Европейския парламент и членовете на Българската стопанска камара

Българската стопанска камара активно работи за присъединяването на България към ЕС още от 2001 г. и следи внимателно развитието на законодателната рамка на европейско равнище и транспонирането й в националното право. След пълноправното ни членство през 2007 г. винаги сме се стремели да поддържаме редовен контакт в българските представители в Европейския парламент, особено в контекста на все по-нарастващата му роля в законодателния процес.

Независимо от това, смятаме, че има голям резерв и неизползван потенциал за доближаване на европейските процеси по-близо до българския бизнес. Това би позволило вземането на по-информирани решения от нашите представители в ЕП, от една страна, и по-активно участие и намаляване на евроскептицизма сред част от българските предприятия и обществото, от друга.

Управителният съвет на БСК декларира общата си позиция за пълноценно и ефективно взаимодействие с избраните национални представители в ЕП, вкл. чрез:

  • регулярни срещи с членовете на БСК (напр., два пъти годишно) по ключови за бизнеса законодателни досиета още от началото на следващия политически мандат
  • организиране на широки обсъждания по законодателни инициативи в основните области на политики,
  • консултации по становища и предложения на политическите групи, представени в ЕП, вкл. с отговорни представители и експерти на BUSSINESSEUROPE – най-влиятелната бизнес и работодателска европейска организация, чиито единствен член от българска страна е БСК;
  • ангажиране на българските представители като докладчици в комисиите на ЕП по законодателни проекти, от значение за българския бизнес и браншови организации;
  • осъществяване на активна директна връзка от страна на представителите в ЕП със съответния бранш, засегнат от законопроекта, и консултиране на браншовите сдружения на национално и европейско ниво при изготвяне на мерките, които го регулират;

Същевременно, УС на БСК изразява своята готовност за провеждане на работни обсъждания преди провеждането на Европейските избори, с участие на браншови сдружения и предприятия и кандидатите за български представители в ЕП, номинирани от основните политически партии.

***

[1] Можете да се запознаете с пречките пред вътрешния пазар, идентифицирани от BusinessEurope, ТУК

[2] Strengthening the Internal Market for Construction, Analytical Report 2019, European Construction Sector Observatory

***

ВИЖТЕ ПРИОРИТЕТИТЕ НА ОСТАНАЛИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА BUSINESSEUROPE ТУК!

Дата: 04.06.2024

Източник: БСК

Прочетено: 524