България продължава да бъде на едно от последните места в света по конкурентоспособност за 2024 г., показва годишният доклад на швейцарския Институт за развитие на управлението (Institute for Management Development, IMD).
Според доклада на IMD за 2024 г. нашата страна отстъпва с едно място спрямо година по-рано и вече заема 58-ма позиция от общо 67 държави. Само в рамките на последните пет години България отстъпи 10 места в тази класация, след като през 2022 г. заемаше 48-мата позиция, а спрямо 2009 г. нашата страна вече отстъпва 20 позиции.
България губи позиции в три от четирите основни подиндекса на проучването за конкурентоспособност на IMD, като най-голям спад спрямо 2023 г. е отчетен в сферата на инфраструктурата (до 59-о място през 2024 г. от 54-о година по-рано).
Според анализаторите от института благодарение на стабилната си търговска позиция в Европейския съюз (ЕС) и силната фискална дисциплина България би могла да навакса това изоставане през следващото десетилетие, ако спешно модернизира управлението си, засили инвестициите в иновации и да се справи с критични дисбаланси в работната сила и демографията.
Годишната класация оценява страните по четири стълба: икономическа ефективност, правителствени политики, бизнес среда и инфраструктура. България получава добри оценки за макроикономическа стабилност, с ниска инфлация, балансиран текущ баланс и едно от най-ниските нива на безработица в ЕС. Сред силните страни на страната ни са още достъпната работна сила, нарастващата цифрова свързаност и растящият износ на ИКТ услуги.
България трябва да превърне стабилността в дългосрочен растеж, като използва предстоящото присъединяване на страната към еврозоната през януари 2026 г., което предлага рядък шанс за повишаване на доверието на инвеститорите и за по-дълбока интеграция в европейските производствени вериги, смятат анализаторите.
Класацията очертава отрезвяваща картина на по-дълбоките структурни слабости, които възпрепятстват прехода на България към икономика, водена от иновации. Сред тях са изтичането на мозъци, застаряващото население, дефицитите в управлението и недостатъчните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Въпреки известен цифров напредък, България все още е близо до дъното в световен мащаб по наличност на квалифицирана работна ръка, ефективност на пазара на труда и доверие в институциите.
"Икономиката не може да разчита вечно само на ниските разходи, заплати и данъци", предупреждава Руслан Стефанов, главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията, цитиран в съобщението. "Без спешни реформи в образованието, иновациите и управлението, еврото няма да бъде катализатор - то ще бъде пропусната възможност", допълва Атанас Недялков, старши анализатор "Иновации и финанси" във Фондация "Приложни изследвания и комуникации", също цитиран в съобщението.
Проучването също така подчертава растящото разминаване между възприятие и реалност, което може да бъде разчетено и като позитивен знак: бизнес ръководителите продължават да оценяват "квалифицираната работна сила" като основен актив на България, въпреки че статистически данни показват свиващ се кадрови потенциал и ускоряваща се емиграция. Това може да е резултат и от по-нови данни, с които предприятията разполагат за завръщането на квалифицирани кадри в страната. Класацията подчертава нуждата от координирани национални усилия за задържане на младите хора, съгласуване на образованието с нуждите на пазара и възстановяване на доверието в институциите.
Според изследването глобалната картина на конкурентоспособността остава силно нестабилна.
Продължаващата война в Украйна, ескалацията на икономическото напрежение между САЩ и Китай, и завръщането на протекционистки търговски политики засилиха несигурността на световните пазари. Европа е под все по-силен натиск по отношение на отбранителни способности, индустриална база, енергийна сигурност и инвестиционна привлекателност, е посочено в доклада.
