Планираното вдигане на максималния осигурителен доход (МОД) и осигурителните вноски за пенсия в проектобюджета за 2026 г. рискува да натовари допълнително бизнеса и работещите в секторите с висока добавена стойност.
Максималният осигурителен доход – сумата, до която се начисляват социалноосигурителните вноски – през последните години беше коригиран неколкократно. Последното увеличение дойде с Бюджет 2025, когато таванът достигна 4130 лв. Сега Министерството на финансите предлага ново повишение – до 2352 евро (около 4600 лв.), както и покачване на вноската за държавна пенсия с два процентни пункта от 1 януари 2026 г. и с още един пункт през 2028 г.
По-високият праг означава, че върху по-голяма част от доходите ще се начисляват осигуровки. Така на практика се увеличават както удръжките за хората с по-високи заплати, така и разходите на работодателите за труд.
На теория мярката изглежда насочена към по-справедливо разпределение на тежестта между различните подоходни групи, но в действителност ефектът може да бъде обратен – да се намали разполагаемият доход на специалистите и да се охлади предприемаческата активност.
От Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) предупреждават, че тенденцията към увеличаване на осигурителните разходи подкопава конкурентоспособността на икономиката.
“Нашият сектор е най-големият секторен износител в България и създава значителна добавена стойност и високотехнологични работни места. Въпреки това предприятията от сектора ежедневно се сблъскват с последствията от разрастващата се администрация, непредвидимата нормативна среда и увеличаващата се осигурителна тежест. Вместо публичните ресурси да се насочват към подкрепа на индустрията, образованието и иновациите, все по-голяма част от тях се разпределя към структури с ниска ефективност и ограничен принос към икономическото развитие”, посочват в своя позиция от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ).
Повишаването на осигурителната тежест има двоен ефект – за работодателите това са по-високи разходи за труд, а за служителите – по-ниски нетни възнаграждения. Комбинацията от двете подкопава стимулите за висококвалифицираните кадри да останат на българския пазар на труда и може да охлади инвестиционната активност в някои от най-динамичните отрасли на икономиката.
