В сравнение с останалите страни в ЕС, България не се справя с разделното събиране на отпадъци от дрехи и тяхното последващо рециклиране. Преди 2 години Брюксел започна наказателна процедура срещу България и призова тя да покрие еврорегламентите, но ситуацията засега не се променя. В същото време разделното събиране в държавите от ЕС, изпълняващи изискванията, се подобрява с всяка изминала година.
Ние обаче сме сред първенците по сортиране на използвани дрехи и реализацията им на пазара "втора ръка". Това не е резултат на целевасочена държавна политика, а на самия пазар - у нас търсенето на такива дрехи е голямо.
Слабото разделно събиране на отпадъци от текстил и дрехи
В България годишно се генерират около 100 000 т текстилни отпадъци. От тях разделно се събират около 8000 тона на година, т.е. скромните 8%, а останалите 92 на сто попадат в смесения битов отпадък и се депонират и изгарят, каза пред Mediapool Сирма Желева, директор на Българската асоциация по кръгов текстил.
Тя направи уговорката, че липсва официална статистика по казуса и данните са на база изследване на асоциацията, която представлява. В същото време държави като Нидерландия, Германия, Франция са постигнали 40–50% разделно събиране на текстилни отпадъци, като там държавата субсидира тази дейност, за разлика от България.
Специални контейнери за изхвърляне на текстил и дрехи вече има в повечето градове у нас. Първите са били поставени в Стара Загора през 2017-а година. Големият препъникамък е, че дейността е ограничена от законов вакуум. Именно затова събирането на текстилните отпадъци се случва практически почти на доброволен принцип, без ясна регулация и финансиране. Независимо от това, само за 2024 година в София разделно са събрани над 2000 тона текстилни отпадъци.
Какво не спазва страната ни?
От 1 януари 2025 г. ЕС въведе в общността задължително разделно събиране на текстилни отпадъци. В България обаче липсва наредба, която да даде правен статут на организациите по оползотворяване на тези специфични отпадъци. В действащия Закон за управление на отпадъците дейността е спомената, но липсват детайлно разписани подзаконови изисквания.
На сайта на ЕК изрично е отбелязано, че "българското законодателство транспонира неправилно разпоредбите относно минималните изисквания за схемите за разширена отговорност на производителя, мониторинга и оценката на мерките за предотвратяване на образуването на отпадъци и разделното събиране на текстил, което следва да се въведе от 1 януари 2025 г."
Реално, споменатата система за разширена отговорност на производителя (EPR) трябва да накара производителите да финансират събирането и рециклирането на дрехи и текстилни отпадъци.
Сирма Желева смята, че общините са в патова ситуация, защото реално нямат правен механизъм да финансират разделно събиране.
"Това, което липсва е регулацията, която от една страна да определи по какъв начин фирми и общини да процедират в процеса на оползотворяване на този вид специфичен отпадък. И от друга страна липсва каквото и да било субсидиране на тези системи, което всъщност не им позволява да се разширяват", уточни тя.
Парадоксът е, че общините дори нямат законовата база да направят обществени поръчки за предоставянето на тази услуга за гражданите.
Желева припомни, че само преди няколко месеца е имало предложения за необходимите промени в закона, но така и не се стигна да бъдат гласувани.
Рециклираме едва 2% от дрехите и текстилните отпадъци
Още по-слабо се оказва рециклирането на текстилни отпадъци и дрехи до влакна. Неговият дял е незавидните около 2 на сто от изхвърляните около 100 000 тона годишно.
До рециклирането на дрехи се достига, когато при сортиране на отпадъците с дрехи се установи, че те не могат да се ползват за втора употреба. Тогава технологията позволява да се рециклират до влакна, от които да се създадат впоследствие текстилни продукти. Това рециклиране е известно като fiber-to-fiber технология.
"Рециклирането, безспорно, е един от най големите проблеми, наред с монтирането на системите за разделно събиране. Истината е, че все още няма установен пазар на рециклираните влакна в България, а и в ЕС и например предприятието ни във Варна оперира от може би две години на няма и една пълна смяна", каза още Сирма Желева.
я визира компанията TexCycle, която се фокусира върху кръгови решения, които намаляват отпадъците и подпомагат екологичната устойчивост. Тя има мрежа от над 300 контейнера за събиране на текстилни отпадъци и дрехи в 50 общини. Така, размахът на дейността ѝ обхваща целия процес на управление на отпадък – от събиране и сортиране до повторна употреба, рециклиране и енергийно оползотворяване. Mediapool наскоро разказа за предприятието в рубриката си "Бизнес с бъдеще".
Сирма Желева очаква нов регламент на ЕК за екодизайн да раздвижи пазара от 2027 г. Той ще изисква модните брандове за дрехи да са задължени да влагат рециклирани влакна в производството си.
Други водещи фирми, които участват в оползотворяването на отпадъци от дрехи, са Eurotex и Texaid Bulgaria - част от швейцарската компания Texaid, която събира, сортира и рециклира дрехи и текстил и др. За сравнение, в Швейцария Texaid събира и рециклира годишно над 30 000 тона посредством мрежа от над 6000 контейнера в цялата страна.
Добри резултати при сортирането на дрехи за втори живот
Страната ни има силни традиции в последните 25-30 години при сортирането на дрехи и насочването им към пазара "втора ръка". Причините са главно икономически - тези дрехи са предпочитани за покупка от българите с по-ниски доходи, както стана ясно от обяснението на Сирма Желева.
В официален доклад на Българската асоциация кръгов текстил се посочва, че над 50-те компании, които са нейни членове във времето от 2019 до 2021 г., са обработили общо 96 170 тона текстилни отпадъци и дрехи. Очаквано, голяма част от тези отпадъци са внесени у нас.
От това количество цели 72 829 тона са годни за повторна употреба и след като са сортирани, са изнесени за други държави, главно в Европа. Там те се продават в second-hand магазини или се използват директно.
Останалите 23 341 тона от текстилните отпадъци и дрехи са негодни за втора употреба. Те се насочват за рециклиране на парцали, т.е. почистващи кърпи, изолационни материали и малка част са рециклирани до влакна.
Според доклада, тази дейност е спестила 1.7 млн. тона въглеродни емисии, предотвратила депониране на 35 000 тона естествени тъкани годишно.
Заплахата Китай
Като цяло фирмите, преработващи текстилни отпадъци, изпадат в криза заради масово навлизащите евтини китайски дрехи в Европа, включително България.
"Първо, те като ценови сегмент са дори по-евтини от дрехите втора употреба. Второ, като качество, попадайки в контейнерите, те нямат стойност като втора употреба, която да покрие разходите на системите за преработка. Наред с това Китай ще навлезе и в сектора за сортиране за дрехи “втора ръка”, а пък за съжаление е много трудно да се конкурираме с тях на глобалния пазар за втора употреба", посочи още Сирма Желева пред Mediapool.
Кралски декрет в Испания изисква производителите да финансират текстилния кръговрат
Испания изгражда политиката си за текстил в рамките на своята Стратегия за кръгова икономика (España Circular 2030) и последните регулации за отпадъците.
Правителството е изготвило кралски декрет за въвеждане на разширена отговорност на производителя (EPR) за дрехи и обувки, който изисква производителите да финансират събирането, сортирането и рециклирането, както и да подготвят конкретни планове и мерки за насърчаване на текстилната кръговост. (Както бе отбелязано в по-горните редове България все още не покрива това изискване на ЕС - б.а.)
Законодателството в Испания казва, че производителите, опериращи там, трябва да поемат отговорността за управлението на текстилните отпадъци, като прилагат правилно EPR в сектора. Срокът за това е краят на 2025 г.
Революцията на дрехите втора употреба
През последните години благодарение на социалните мрежи и разпространението на подобни системи и франчайзи достъпът до стоки втора употреба и винтидж, както и до точки за рециклиране, стана много по-лесен.
Положителен пример от Испания е Humana. Тази организация, специализирана в продажба на дрехи втора употреба, успява да даде нов живот на над 19 000 тона дрехи през 2024 г., което се равнява на 77.2 милиона дрехи. Така 63% от текстила, който обработват годишно, се използва повторно, а 28% се изпраща за рециклиране.
Разделното събиране в Хърватия непрекъснато се увеличава
Разделното събиране в Хърватия непрекъснато се увеличава. През 2023 г. общото количество генерирани текстилни отпадъци и отпадъци от обувки в Хърватия е 54 281.3 тона, или 14 кг на човек. Разделно събраните отпадъци представляват 23.7% (12 887.1 тона).
То обаче се увеличава – от 5.5% през 2010 г. до 23.7% през 2023 г., когато са събрани 12 887.1 тона. В разделно събраните отпадъци през 2023 г. най-голям дял от 39.6% (5 100.3 тона), заемат отпадъците от облекло и други текстилни материали, които са битови отпадъци.
Що се отнася до управлението на разделно събраните текстилни отпадъци, 76.4% се оползотворяват. От тях (енергийно оползотворяване – 24.2%, рециклиране – 27.5%, сортиране и подготовка за оползотворяване или повторна употреба – 24.7%.
14.4% се депонират, а 9.2% се отнасят до временно съхранение.
През 2023 г. в Хърватия разделно събраните текстилни отпадъци са били поети за обработка от 44 юридически лица на 57 локации. Енергийно оползотворяване е извършвано от една компания, окончателните процеси на рециклиране – от пет компании.
90% от разделно събраните текстилни отпадъци, оползотворени в Хърватия, са били рециклирани от един-единствен рециклатор.
Положителен пример там е социалната кооперация Humana Nova. Кооперацията наема социално уязвими хора и по този начин допринася за устойчивото развитие на местната общност.
Използваните дрехи се събират чрез дарения и чрез система от текстилни контейнери на публични места. Годната за носене част от събраните дрехи се продава в магазини за дрехи втора употреба или се дарява на местната общност. Част от дрехите се преработват в шивашко ателие в нови продукти.
Друга част се използва за производство на индустриални парцали, а останалите текстилни материали се изпращат за допълнително рециклиране на упълномощен рециклатор, който основно произвежда филц.
В Румъния - преход без подкрепа
В началото на 2025 г. Румъния официално се присъедини към останалата част от Европа в задължителното разделно събиране на текстил.
Но промяната се случва трудно, казва Золтан Гюндич, президент на ARETEX. Това е Румънската асоциация за повторна употреба и рециклиране на текстил.
"Намираме се в преходна фаза. Правната рамка съществува, но инфраструктурата и механизмите за прилагане все още са крехки."
Румъния генерира около 160 000 тона текстилни отпадъци годишно, но едва 6–10% от тях се използват повторно или се рециклират. Останалите отиват на депа или за изгаряне като обикновени битови отпадъци.
"Без реална подкрепа за специализираните оператори и ясни икономически стимули", добавя той, "повечето текстил ще продължи да се изгаря или заравя."
Системата за разширена отговорност на производителя (EPR), която трябва да накара производителите да финансират събирането и рециклирането на продуктите, които продават, все още не е въведена, но се очаква да стане оперативна през 2026 г.
