ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ В ПРЕДПРИЯТИЯТА
Достъп и използване на интернет
През 2025 г. 96.3% от нефинансовите предприятия с 10 и повече заети лица имат достъп до интернет. С фиксирана интернет връзка разполагат 88.0% от предприятията, като при 54.7% максималната скорост за сваляне на данни е по-висока от 100 Mbps. От предприятията с 250 и повече заети, 81.9% разполагат със скорост за сваляне на данни по-висока от 100 Mbps, а при 20.7% скоростта е над 1 Gbps.
Относителният дял на заетите лица в предприятията, които разполагат с достъп до интернет, е 44.8%. Най-много заети лица използват интернет в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (92.5%), а най-малко - в сектор „Строителство“ (28.9%).
Всяко второ предприятие (49.7%) разполага със собствен уебсайт, като при фирмите с 250 и повече заети относителният дял е 85.7%. На уебсайта си предприятията най-често предоставят на потребителите описание на предлаганите стоки и услуги и ценова информация (38.7%), а съдържание на уебсайта на поне два езика имат 25.1% от фирмите.
През 2025 г. 41.5% от предприятията използват различни видове социални медии (Facebook, Instagram, X, Snapchat, YouTube, TikTok, LinkedIn, Xing, Viadeo и др.), за да развиват дейността си и да разширяват своето присъствие в интернет, като при фирмите с 250 и повече заети лица относителният дял е 69.8%, а при малките (10 - 49 заети) и средните (50 - 249 заети), съответно 38.7 и 52.5%.
Електронна търговия
През предходната 2024 г. 16.2% от предприятията са продавали стоки и услуги по интернет, а реализираният оборот от електронна търговия възлиза на 7.6% от общия им оборот. Относителният дял на тези, които са осъществили уебпродажби чрез собствен уебсайт или приложение, е 11.6%, а на използвалите електронни пазари за търговия със стоки и услуги по интернет като Booking.com, TimoCom, eBay, Amazon, Alibaba, eMAG, Glovo, Takeaway, Pop Up и други - 7.1%. Електронни продажби чрез автоматизиран обмен на данни (съобщения от тип EDI) са извършили 1.9% от предприятията.
От предприятията, които осъществяват уебпродажби, 97.0% продават стоки и услуги на клиенти от България, 37.7% - на клиенти от държави - членки на ЕС, а 21.4% имат клиенти от други държави.
[1] Данните за електронната търговия от изследването за използване на информационни и комуникационни технологии в предприятията през 2025 г., се отнасят за предходната календарна година.
За петгодишен период (2020 - 2024 г.) относителният дял на предприятията, които продават стоки и услуги чрез електронна търговия, се е увеличил с 4.4 процентни пункта.
Изкуствен интелект (AI)
Предприятията, които през 2025 г. използват технологии с изкуствен интелект, са 8.5%, като относителният им дял се е увеличил с 2.0 процентни пункта в сравнение с предходната година. Най-разпространено е използването на тези технологии сред фирмите с 250 и повече заети лица - 26.2%.
Най-често прилагат технологии с изкуствен интелект фирмите от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (42.0%), следвани от сектор „Професионални дейности и научни изследвания“ - 26.4%. Най-малко предприятия използват изкуствен интелект в сектор „Строителство“ - 3.0%.
Технологиите с изкуствен интелект, които най-много предприятия са внедрили в дейността си, са тези за извършване на анализ на писмен език (58.1%[1]), следвани от:
- технологии за генериране на изображения, видеоматериали, звук - 52.9%;
- технологии за автоматизиране на работни процеси или съдействие при вземането на решения - 44.0%;
- технологии за генериране на писмена или устна реч - 37.7%;
- технологии за преобразуване на устна реч в машинночетим формат - 31.2%;
- технологии за идентифициране на предмети или лица - 28.1%;
- технологии за машинно самообучение за анализ на данни - 26.5%.
Основните цели, за които предприятията използват технологии с изкуствен интелект, са свързани с маркетинг и продажби (36.1%) и организация на бизнес административни процеси и управление - 32.5%.
От предприятията, които не използват технологии с изкуствен интелект, 5.6% посочват, че са обмисляли въвеждането им в работните си процеси. Основна пречка пред по-голямата част от тях (72.7%[2]) е липсата на подходящи експертни познания в тази област, а за 55.7% разходите са твърде високи. При 51.8% има несъвместимост със съществуващите системи, оборудване и софтуер, докато 50.3% са притеснени от липсата на яснота относно правните последици.
Използване и анализ на данни
През 2025 г. 26.6% от предприятията използват софтуер за управление на ресурсите (ERP). По-малък е делът на фирмите, които разполагат с приложение за управление на връзките с клиенти (CRM) - 11.9%, както и на използващите софтуер за бизнес разузнаване (BI) - 6.8%.
Повече от една четвърт (27.1%) от фирмите извършват анализ на данни, като при предприятията с 250 и повече заети лица относителният дял е 63.4%. Предприятията, които предпочитат данните да се анализират от собствени служители, са 22.5%, а при 9.4% дейността е възложена на друга фирма или организация.
Източниците на данни за анализ, които използват предприятията, са:
- записи на трансакции като данни за продажбите и плащанията - 76.6%[1];
- данни за клиентите като покупки, местоположение, предпочитания, отзиви, търсения - 57.6%;
- свободно достъпни данни от държавни институции - 45.4%;
- данни от социални медии - 37.2%;
- уебданни - 34.1%;
- данни за местоположението от използването на преносими устройства или превозни средства - 32.2%;
- данни от интелигентни (смарт) устройства или датчици - 18.4%;
- спътникови данни - 13.1%.
Използване на компютърни услуги в облак (cloud computing)
През 2025 г. 17.8% от предприятията използват платени компютърни услуги в облак, за да намалят разходите си за хардуер и софтуер. При фирмите с 250 и повече заети лица относителният дял е 49.1%, а при малките (10 - 49 заети) и средните (50 - 249 заети), съответно 14.7 и 30.1%.
Основни потребители на облачни услуги са предприятията от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 56.2%, а най-малко се използват в сектор „Строителство“ - 8.9%.
Най-често използваната компютърна услуга в облак е електронната поща (82.6%[2]), следвана от:
- съхранение на файлове - 71.3%;
- офис софтуер - 64.2%;
- хостинг на бази данни - 63.6%;
- софтуерни приложения за сигурност - 55.5%;
- финансов и счетоводен софтуер - 45.0%;
- ERP софтуер - 36.1%.
ИКТ и околната среда
През 2025 г. 10.0% от предприятията използват ИКТ системи и решения за намаляване на потреблението на енергия, а 7.6% - за намаляване на използваните материали или за увеличаване на използването на рециклирани материали.
Почти половината от фирмите (48.6%) запазват ИКТ оборудването (компютри, монитори, принтери, мобилни телефони и др.), което вече не използват, за употреба като резервни части или поради опасения от разкриване на чувствителна информация. По-малка част (44.6%) го предават или изхвърлят в пункт за събиране и рециклиране на електронни отпадъци, а 19.7% го продават, връщат на лизингово предприятие или даряват.
Вижте повече ТУК
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ В ДОМАКИНСТВАТА И ОТ ЛИЦАТА
Основните резултати от изследването за използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2025 г. показват, че:
- 92.8% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си;
- 86.5% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично;
- 51.2% пазаруват онлайн за лични цели;
- 35.9% използват глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции;
- 22.5% използват генеративен изкуствен интелект.
Достъп до интернет
Запазва се тенденцията за ежегодно нарастване на домакинствата с достъп до интернет и през 2025 г. 92.8% от домакинствата в България имат достъп до глобалната мрежа в домовете си. От домакинствата, живеещи в градовете, 94.9% разполагат с интернет връзка, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 86.2%. Разликата в цифровата свързаност между градските и селските райони намалява и през 2025 г. тя е 8.7 процентни пункта, при 21.5 процентни пункта през 2016 година.
Югозападният район e с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет (95.9%), следван от Североизточен и Южен централен район, съответно с 92.7 и 92.3%. Най-малко домакинства разполагат с онлайн свързаност в Северозападния район - 87.3%.
Използване на интернет от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години
През 2025 г. 86.5% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, като относителният им дял е нараснал с 4.6 процентни пункта в сравнение с предходната година. Делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 7.0%.
Най-активни потребители на интернет са учащите (99.3%) и младите хора във възрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години - съответно 98.2 и 96.9%, както и лицата с висше образование - 96.6%. Все повече възрастни хора се възползват от възможностите, които предоставя глобалната мрежа и през 2025 г. относителният дял на лицата на възраст 65 - 74 години, които сърфират редовно, е 59.7%.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e мобилен телефон (смартфон), който се използва от 85.5% от лицата, следван от лаптоп - 34.5%.
Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 75.6% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), а най-малко участват в онлайн консултации, анкети, гласуване по граждански и политически въпроси - 6.6%.
През 2025 г. 22.5% от лицата използват приложения с генеративен изкуствен интелект (AI), като ChatGPT, Copilot, Gemini, BgGPT и др. за създаване на текст, изображения, програмен код, видеоматериали и други данни. Най-активни потребители са младите хора във възрастовата група 16 - 24 години (50.0%) и тези на възраст 25 - 34 години - 36.4%, при едва 3.3% за възрастните хора на 65 - 74 години. При лицата с висше образование относителният дял е 41.2%.
По-голямата част от хората използват приложения с изкуствен интелект за лични цели (20.2%), 8.4% - за професионални (свързани с работата) цели, а 5.2% се консултират с изкуствения интелект за учебни цели в рамките на формалната образователна система е основната причина, поради която лицата не използват приложения с изкуствен интелект е, че нямат необходимост (45.5%), 9.3% не знаят как да ги използват, а 6.3% не знаят, че такива приложения съществуват.
Електронно управление (е-управление)
През 2025 г. 35.9%[1] от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции. В сравнение с предходната година относителният им дял се е повишил с 4.1 процентни пункта.
Хората с висше образование се възползват по-често от услугите на електронното управление (65.9%), при едва 8.7% за населението с основно и по-ниско образование. По възраст най-висок е относителният дял на лицата, взаимодействащи онлайн с административни органи и публични институции във възрастовата група 35 - 44 години (49.8%), а най-нисък при тези на възраст 65 - 74 години (11.8%). Жените използват предлаганите онлайн услуги от администрацията повече от мъжете - съответно 36.8 и 35.0%.
Българските граждани използват електронното управление най-често с цел:
- достъп до лична информация, съхранявана от административни органи и публични институции - 19.0%;
- изтегляне на официални документи/формуляри - 16.6%;
- получаване на информация - 15.6%;
- подаване на данъчна декларация онлайн в уебсайта на НАП - 15.2%.
Най-малко лица подават жалби и искове онлайн, или подават искове за отпускане на помощи, обезщетения, упражняване на права - по 1.9%.
Електронна търговия
През 2025 г. всеки втори българин (51.2%) пазарува онлайн за лични цели, като в сравнение с предходната година относителният дял се е увеличил с 1.4 процентни пункта. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 53.4 и 49.0%. Най-активни при закупуването на стоки и услуги по интернет са хората на възраст 25 - 34 години (70.8%) и тези на 16 - 24 години - 67.7%. Най-малко пазаруват онлайн възрастните хора между 65 и 74 години - 17.7%.
Най-много са пазарувалите по интернет в Югозападен и Североизточен район - съответно 62.0 и 55.0%, а най-малко - в Югоизточен район (37.7%). Наблюдава се значително разделение при използването на електронна търговия по местоживеене, като 55.0% от градското население пазарува онлайн, при 40.4% за живеещите в селата.
Стоките и услугите, които най-често пазаруват потребителите по интернет, са:
- материални стоки - 95.4%[1];
- настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори) - 39.3%;
- транспортни услуги (напр. билет за автобус, влак, самолетен полет, таксиметров превоз) - 33.6%;
- билети за културни или други събития - 32.7%;
- абонамент за интернет или мобилна телефонна услуга - 25.0%;
- филми, сериали или спортни събития като стрийминг услуга - 23.1%.
Цифрови умения
През 2025 г. 38.3% от лицата имат основни и над основните цифрови умения[1]. Най-висок е относителният дял при хората на възраст между 25 и 34 години (56.6%) и при младите хора на 16 - 24 години - 52.8%. Най-ниска е цифровата грамотност сред населението във възрастовата група 65 - 74 години, като почти половината от тях (49.8%) са без цифрови умения.
Лицата, които посочват, че са срещали в новинарски сайтове в интернет или в социалните медии информация, която считат за невярна или съмнителна, са 45.5%. От тях 42.4% проверяват нейната достоверност чрез:
- проверка на източниците или намиране на друга информация в интернет - 76.6%[2];
- обсъждане на информацията извън интернет с други лица или чрез използване на източници извън интернет - 49.9%;
- проследяване на коментарите или участие в обсъждане по интернет - 44.4%.
Почти една трета от хората (29.6%) са срещали съобщения в интернет, които считат за унизителни или враждебни по отношение на групи от хора или отделни лица. Тези съобщения са били насочени основно към политически или социални възгледи (68.0%)[3], сексуална ориентация (52.6%) или расов и етнически произход - 49.1%.
Поверителност и защита на личната информация
През 2025 г. 54.4% от лицата извършват дейности, свързани с управлението на достъпа до тяхната лична информация в интернет, като най-често това са:
- запознаване с декларациите за поверителност преди предоставяне на лична информация - 35.6%;
- ограничаване или отказване на достъпа до информация за географското местоположение - 26.7%;
- ограничаване на достъпа до профил или съдържание в социални мрежи, или в складово пространство в интернет - 22.9%;
- отказване от използването на лични данни с рекламна и маркетингова цел - 22.4%.
Притеснения, че дейностите в интернет се записват с цел показване на персонализирани реклами, имат 47.0% от хората, 10.3% използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на действията им в интернет, а 16.6% променят настройките на интернет браузъра си, за да ограничат броя на „бисквитките“, които се съхраняват на устройствата им.
Използване на интернет от лицата на възраст между 75 и 89 навършени години
През 2025 г. 24.9% от лицата на възраст между 75 и 89 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Относителният дял на тези, които никога не са използвали глобалната мрежа, е 59.7%, като основната причина е липса на необходимост (интернет не е полезен, интересен и т.н.) - 52.6%, за 22.8% използването на интернет е твърде сложно, а 5.8% от възрастните имат физически или психични ограничения при използване на интернет.
Основно лицата на възраст 75 - 89 години хора достъпват интернет чрез мобилен телефон или смартфон (23.9%), 3.3% използват лаптоп, а 3.1% - настолен компютър.
Дейностите, които извършват онлайн лицата в тази възрастова група най-често са:
- телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex) - 19.8%;
- четене на новинарски сайтове, вестници, списания - 16.6%;
- размяна на съобщения в реално време (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Messenger, Snapchat, Skype, Discord, Telegram) - 14.0%;
- търсене на информация за здравето - 12.1%;
- участие в социални мрежи (напр. Facebook, Instagram, Snapchat, TikTok и др.) - 10.5%.
Вижте повече ТУК
