По данни на Европейската комисия Европа хвърля по 59 млн. тона храна всяка година, а в световен мащаб една трета от произведената храна отива по кофите.
Хранителните отпадъци са един от най-належащите проблеми на нашето време. В дните около Коледа и Нова година виждаме, че най-много се изхвърлят сосове, сурови зеленчуци и гарнитури (крокети, картофи, макаронени изделия). И това е жалко, защото има толкова много начини да обработим тези остатъци и да се насладим на цялата тази вкусна храна, която сме приготвили с толкова много любов за по-дълго.
Направено проучване през 2023 година показва, че всяко домакинство изхвърля годишно по над 160 кг храна, една трета от нея по празниците. Това нарежда нацията на второ място в ЕС от прахосничество на хранителни продукти. Изчислено в парична стойност, всеки месец в зелените кофи за компост се озовава храна на стойност близо 400 евро.
"Това не може да продължава така .Трябва да има още по-строги санкции, за да се спре с безразборното прахосване на хранителен отпадък. Трябва да се подобри разделното събиране, категорични са от Агенцията за обществени отпадъци във фламандска Белгия.
В същия възмутителен тон звучи и апелът на сдружението Bond Beter Leefmilieu за по-разумно пазаруване и за мисъл, че трябва да се ценят труда и инвестициите на производителите. "Няма да събираме домат, да го транспортираме, обработваме, охлаждаме, опаковаме, а после да го хвърляме в органичната кофа за отпадъци, да го транспортираме отново и да го използваме за генериране на енергия. Това не е кръгова икономика, която остава загуба на суровини, енергия и центове. Хранителните отпадъци представляват 8% от националните емисии на парникови газове в Белгия".
По правило храната трябва да се поставя заедно с трева, храсти в зелени контейнери, които се събират отделно от сметосъбиращите комании. Оказва с обаче, че сред смесения боклук, поставян в черни или сиви чували (така поне е във фламаднската част на страната, б.ред.) попадат заради немарливи домакинства и тонове хранителен отпадък. Храната може да се използва за животни, за гориво или пък за биоразградим компост, напомнят от Агенцията за обществени отпадъци във фламандска Белгия и призовават за по-строги санкции и повече политики на ниво Европейски съюз
От Брюксел също виждат проблема. По данни на Европейската комисия Европа хвърля по 59 млн. тона храна всяка година, а в световен мащаб една трета от произведената храна отива по кофите.
Разхищаването на храни има отрицателно въздействие върху цялото общество като засяга не само продоволствената сигурност, но и нашите икономики и общества, отбелязва в изявление здравният еврокомисар Стелла Кириакидес повод Международния ден за осведоменост за загубата и разхищението на храна - 29 септември. "Всеки тон хранителни отпадъци допринася за увеличаване на емисиите на парникови газове, ускоряване на изменението на климата и изчерпване на природните ресурси на нашата. Следователно моралният и екологичният императив казва, че трябва да се действа и да помисли за промяна в политиките за намаляване на безразборното разхищение на храна".
Един от приоритетите на новата ЕК е до 2030 г. да намали наполовина хранителните отпадъци в общността по цялата верига - от производството до домакинствата. Очевидно е, че само с регламенти няма да стане, нужни са колективни усилия на местни власти, гражданска съвест и на хранителните вериги.
Първите сигнали за протегната ръка вече се виждат на Стария континент. И както се очаква когато става дума за зелени идеи, климатични тенденции, иновациите идват от северните страни. В случая Дания. През 2023 година се появява приложението Too Good To Go. То свързва ресторанти и магазини, които имат непродадена, излишна храна с клиентите, които могат да закупят останалата храна в обекта без да могат да избират. Стойността на продукцията е една трета по-ниска от продажната цена, но по-важното е удовлетворението и от двете страни.
Редица хранителни вериги също поеха щафетата и осъзнаха, че вместо да изхвърлят тонове храна в края на работния ден, може да я пуснат на символични ценни и по този начин да не са на загуба. Такъв е примерът, който от години следват немските вериги "Кауфланд", "Лидл", "Алди", Rewe (позната с бранда си Била в България). За Коледните празници белгийския клон на Лидл пък реши да зарадва клиентите с огромни хартиени торби с асортименти от плодове и зеленчуци на символичната цена от 3 евро. Такива пакетчета можеше да се види в нидерландските им конкуренти "Юмбо" и Алберт Хайн.
Някои от тези вериги със собствени инициативи решават да помогнат на властите с решаването на този глобален проблем. Като за начало търговците правят рекалкулация на търсенето и предлагането; хранителните излишъци ги дават за "втори живот" на хранителни банки или за животни. Надеждите са до 2030 година да се намалят хранителните отпадъци със 70% спрямо 2015. Крайната цел е до заветната за ЕС 2050 година освен да бъде климатично неутрална, да се избегне всякаква форма на нерационално изхвърлена храна по кофите. Но за това е нужно много постоянство, информационни кампании, изграждане на култура на поведение и "зелено" съзнание.
