„По темата за справедливия преход работодателите и синдикатите са единодушни. Тази конвергенция не е случайна. Тя отразява споделеното разбиране, че предизвикателствата в регионите на справедливия преход са системни, дългосрочни и не могат да бъдат решени чрез изолирани административни мерки. Когато двете страни на индустрията говорят с един глас, това сигнализира, че заложените въпроси засягат основите на икономическата и социалната стабилност на България.“
Това каза Силвия Тодорова, главен директор „Предприемачество“ в БСК, от името на Асоциацията на организациите на българските работодатели, пред участниците в международен семинар на тема „Справедлив преход“, организиран от Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), Фондация „Фридрих Еберт“ (FES) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
Събитието събра представители на профсъюзите от България, Хърватия, Гърция, Унгария, Черна гора, Румъния, Сърбия, Северна Македония и Босна и Херцеговина.
Темата за справедливия преход придобива все по-голямо значение в контекста на икономическите и климатичните предизвикателства, пред които е изправено нашето общество. В тази връзка, от съществено значение е предприемането на адекватни мерки и разработването на ефективни политики от страна на националните и европейските институции, които да гарантират устойчив преход към зелена икономика.
Според Силвия Тодорова, от гледна точка на работодателите, основният проблем е липсата на последователна стратегическа рамка за прехода. Повече от десетилетие България няма ясна, национално възприета визия за бъдещето на енергийната си система и индустриалната база, свързана с нея.
„Тази липса на стратегическа посока има преки последици: Бизнесите не могат да планират инвестиции без яснота относно бъдещето на цените на енергията, стабилността на мрежата и наличието на вътрешно производство; Работниците не могат да планират кариерата си, без да знаят кои индустрии ще останат, кои ще се трансформират и кои ще изчезнат; Общините не могат да проектират стратегии за развитие, без да разбират икономическите основи, които ще поддържат техните региони. Резултатът е несигурност, а тя е най-скъпата и най-малко продуктивната среда както за работодателите, така и за служителите“, каза Силвия Тодорова и подчерта, че ситуацията се усложнява допълнително от липсата на приета национална енергийна стратегия.
Ето какво още каза Силвия Тодорова:
Справедливият преход не може да бъде отделен от по-широкия въпрос за електроенергийния микс на България, ролята на производството на базово натоварване и времевата рамка за интегриране на нови технологии. Без стратегически документ, който определя посоката на енергийната система, е невъзможно да се проектират достоверни пътища за преход за въглищните региони, енергоемките индустрии или работната сила, която зависи от тях.
Освен това, предположението, че България може да разчита силно на внос на електроенергия, не е реалистично. Геополитическата среда се е променила фундаментално. Регионалните пазари са волатилни, съседните страни поставят приоритет върху собствената си сигурност на доставките, а ЕС навлиза в период на ускорена електрификация, което ще увеличи търсенето и ще намали износния капацитет в целия регион. В такъв контекст прекомерната зависимост от вноса излага България на неприемливи рискове: ценови шокове, недостиг на доставки и загуба на индустриална конкурентоспособност.
Има и по-широк структурен проблем. Енергийно интензивните индустрии на България — металургия, химия, цимент, стъкло, хартия и други — разчитат на предвидима, достъпна и сигурна електроенергия. Тези сектори са основни работодатели и износители. Ако страната не може да гарантира стабилно вътрешно производство, тези индустрии ще се сблъскат със загуба на конкурентоспособност, която не може да бъде компенсирана с административни мерки или временни субсидии.
Преход, който подкопава индустриалната конкурентоспособност, не е справедлив – това е сценарий на деиндустриализация.
Друго критично измерение е развитието на работната сила. Регионите, засегнати от Справедливия преход, не са само енергийни центрове – те са също така центрове на техническа експертиза, професионално образование и индустриални знания. Без ясен план за преквалификация, повишаване на квалификацията и пренасочване на заетите лица, България рискува да загуби цяло поколение квалифицирани работници. Това не е само социален въпрос — а и икономически.
Квалифицираната работна сила е стратегическо предимство и веднъж загубена, е изключително трудно да се възстанови.
Накрая, достоверността на прехода зависи от управлението. Процесът изисква координация между министерства, общини, бизнеси, синдикати и образователни институции. Това изисква прозрачни срокове, измерими етапи и отчетност.
Без тези елементи преходът рискува да се превърне във формално упражнение, а не в истинска трансформация.
За работодателите заключението е ясно: България се нуждае от стратегически, интегриран подход, който да свързва Справедливия преход с дългосрочна енергийна стратегия, индустриална политика и развитие на работната сила. Само тогава можем да гарантираме, че преходът не е просто административно съвместим, а икономически жизнеспособен, социално устойчив и съобразен с дългосрочните интереси на страната.
