Българската стопанска камара публикува информация относно предложението за Законодателен акт за ускоряване на декарбонизацията в промишлеността (Industrial Accelerator Act, IAA). Инициативата е част от Пакта за чиста промишленост и цели да ускори индустриалния преход към нисковъглеродна икономика чрез мерки, насочени към инвестиции, разрешителни режими и развитие на стратегически производствени сектори.
Включете се: въпросник на БСК към предприятията
БСК събира информация за очакваното въздействие на IAA върху дейността на предприятията. Събраните данни ще бъдат използвани за изготвяне на позиция, която отразява реалните нужди и предизвикателства пред бизнеса.
Въпросникът е достъпен ТУК със срок за отговор до 31 май 2026г.
Обществена консултация на Европейската комисия
Европейската комисия провежда обществена консултация по предложението за Законодателен акт за ускоряване на промишлеността в периода 11 март - 18 юни 2026 г. Консултацията е част от процеса за по-добро регулиране и има за цел да събере мнения и практически опит от предприятия, браншови организации, финансови институции и други заинтересовани страни.
Чрез тази процедура Европейската комисия цели да оцени доколко предложените мерки са приложими на практика, какви са потенциалните административни и финансови последици за бизнеса и кои елементи на акта изискват допълнително прецизиране преди започването на законодателните преговори в Европейския парламент и Съвета.
Участието в консултацията дава възможност на предприятията:
- да посочат конкретни затруднения, свързани с прилагането на новите изисквания;
- да оценят ефекта върху разходите, инвестициите и веригите на доставки;
- да предложат практически решения за подобряване на регулаторната рамка.
Можете да вземете участие в консултацията ТУК.
Първоначални реакции на европейската индустрия
Първоначалните реакции на европейските браншови организации и институции по предложението за Акта подкрепят целите на инициативата, но ясно изразяват притеснения относно нейното практическо прилагане, въздействието върху конкурентоспособността и риска от допълнителна административна тежест.
Представители на индустрията, Европейската федерация на технологичната индустрия (Orgalim), подхождат предпазливо към ключови елементи на предложението, като „Made in Europe“ разпоредби. Според тях ефектът от тези механизми ще зависи изцяло от конкретния им дизайн - при прекомерна сложност те могат да се превърнат в административна тежест за предприятията, но при правилно прилагане биха могли да се използват като инструмент за укрепване на европейската индустриална база.
Организацията оценява положително включването на партньори по споразумения за свободна търговия в дефиницията за произход, но подчертава, че подобни мерки сами по себе си не са достатъчни за възстановяване на конкурентоспособността. Акцент се поставя върху необходимостта от по-широк пакет от политики, включително ускоряване на търговските споразумения, намаляване на регулаторната тежест и компенсиране на ефектите от други политики като механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ/CBAM).
От страна на тежката индустрия, позицията на Европейската асоциация на стоманодобивната индустрия (EUROFER) също комбинира подкрепа с конкретни условия. Организацията приветства инициативата като сигнал за засилване на индустриалната политика на ЕС. В същото време подчертава, че предложените мерки в настоящия им вид остават недостатъчни, за да осигурят реален и устойчив стимул за инвестиции.
Според EUROFER изискването 25% от стоманата в обществени поръчки да бъде нисковъглеродна има ограничен ефект, тъй като обхваща малка част от пазара и не гарантира, че търсенето ще бъде насочено към производство в ЕС. Поради това асоциацията настоява за по-ясно дефиниране на „произведено в Европа“, за комбиниране на критерии за въглероден отпечатък и европейски произход, както и за въвеждане на надеждна система за етикетиране. Наблягат върху необходимостта от достъп до конкурентни цени на електроенергията като ключово условие за декарбонизацията на сектора.
Асоциацията на производителите на домакински електроуреди (APPLiA) поставя силен акцент върху ролята на преработващата индустрия и секторите надолу по веригата. Според организацията, фокусът не следва да бъде единствено върху първичното производство на материали като стомана и алуминий, а и върху секторите, които ги използват и превръщат във високостойностни продукти. Пренебрегването на тази част от индустриалната верига би отслабило цялостната индустриална екосистема.
APPLiA разглежда концепцията „Made in Europe“ като потенциално полезен инструмент за засилване на индустриалната устойчивост и доверие на потребителите, но подчертава, че тя може да бъде ефективна само ако е подкрепена от благоприятна бизнес среда. Организацията обръща внимание, че високите енергийни разходи, фрагментираните регулации и административната тежест могат да ограничат способността на предприятията да произвеждат конкурентоспособно в Европа.
От институционална гледна точка, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК, European Economic and Social Committee) разглежда Акта като необходима инициатива за подкрепа на индустриалната трансформация, но изразява сериозни резерви относно неговата ефективност в настоящия му вид. В рамките на дискусия с представители на ключови индустриални сектори (стомана, цимент, автомобилна индустрия и алуминий) се подчертава, че съществува риск актът да се превърне в „административен“, вместо в инструмент за ускоряване на индустрията. Основните притеснения са отново свързани с липсата на яснота в понятия като „нисковъглеродни материали“ и „произведено в Европа“, както и с широкото използване на делегирани актове, което създава правна несигурност и ограничава предвидимостта за инвестиции. Набляга се и върху високата административна тежест и сложността на изискванията, които могат да затруднят прилагането на инициативата, особено в капиталоемките индустрии.
ЕИСК подчертава липсата на координиран подход между индустриалната, енергийната и търговската политика на ЕС, както и на достатъчно силни механизми за конкуренция с глобално субсидирани икономики.
Къде се намира актът в законодателния процес
Предложението за Законодателен акт за ускоряване на промишлеността се разглежда в рамките на обикновената законодателна процедура на Европейския съюз. Това означава, че Европейският парламент и Съветът на ЕС участват равноправно в приемането на окончателния текст въз основа на предложението на Европейската комисия.
Към момента предложението е на етап първоначално разглеждане, като предстои назначаване на докладчик в Европейския парламент и започване на работа по позициите на двете институции. Очаква се в следващите месеци да започнат и неформални преговори (триалози), които ще бъдат ключови за постигане на компромисен текст.
Актуална информация за напредъка на законодателния процес може да бъде проследена в Законодателната обсерватория на Европейския парламент и в „законодателното влакче“ на Европейския парламент, което представя напредъка по инициативата в по-достъпен формат.
Хронология
Предложението за Законодателен акт за ускоряване на промишлеността представено от Европейската комисия на 4 март 2026 г. и внесено за разглеждане в Европейския парламент и Съвета на ЕС. В периода 11 март - 18 юни 2026 г. се провежда обществена консултация, в рамките на която се събира обратна връзка от бизнеса и други заинтересовани страни.
През второто тримесечие на 2026 г. се очаква назначаването на докладчик в Европейския парламент, с което ще започне активната фаза на разглеждане на предложението. При нормален ход на процеса актът може да бъде приет през 2027 г., след което ще започне поетапното прилагане на предвидените мерки.
След приемането на акта разпоредбите, свързани с разрешителните, ще се прилагат една година след влизането в сила, а държавите членки ще трябва да определят зони за индустриално ускорение в срок до 12 месеца. От 1 януари 2029 г. се предвижда да започне прилагането на изискванията за обществени поръчки, свързани с водещи пазари за нисковъглеродни индустриални продукти.
Какво следва?
В рамките на Пакта за чиста промишленост Европейската комисия подготвя и допълващи инициативи, пряко свързани с IAA.
- Второ тримесечие на 2026 г. - Предложение за създаване на Банка за декарбонизация на промишлеността през с прогнозен ресурс до 100 млрд. евро. Целта е банката да финансира проекти за намаляване на емисиите, за модернизация и електрификация на индустрията чрез използване на инструменти като договори за разлика във въглеродните емисии.
- До края на 2026 г. - Преразглеждане на правилата за обществените поръчки с цел по-широко въвеждане на неценови критерии, включително устойчивост, въглероден отпечатък и сигурност на веригите на доставки, което се очаква да създаде допълнително търсене за нисковъглеродни продукти.
- През 2026 г. се очаква и стартиране на програмата „TechEU“, насочена към подкрепа на иновативни и бързоразвиващи се предприятия чрез достъп до финансиране в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка.
За бизнеса тези инициативи означават разширени възможности за финансиране, нови изисквания при обществените поръчки и засилен фокус върху инвестициите в технологии и декарбонизация.
Следващи стъпки за бизнеса
Вашето участие е ключово за изготвянето на позиция, която защитава интересите на българската индустрия.
БСК ще продължи да следи процеса и да информира бизнеса за всички предстоящи промени.
Попълнете въпросника до 31 май 2026 г.
Включете се в обществената консултация на ЕК
