Българските работодателски организации изразяват категорично несъгласие с въвеждането на ресурса CORE
Преговорите за следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз вече се превръщат в най-тежкия политически и финансов сблъсък в Европа след пандемията и енергийната криза. Вместо традиционния спор "кой колко получава", този път залогът е много по-голям – как ЕС ще финансира едновременно отбраната, индустриалната конкурентоспособност, технологичната трансформация, подкрепата за Украйна и изплащането на общия ковид-дълг, без да разруши традиционните политики за земеделие и регионално развитие.
В центъра стои предложението на Европейската комисия за новата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2028–2034 г. – пакет за близо 2 трилиона евро, или около 1,26% от брутния национален доход на ЕС.
Но още преди реалните преговори да започнат, Европа вече се раздели на два лагера - "пестеливите" нетни платци, които настояват за намаляване на общия таван и строги икономии, и коалиция от 16 държави бенефициенти, които защитават традиционните фондове за земеделие и сближаване.
Твърде много или твърде малко?
Европейската комисия се надява, че членовете на блока ще одобрят предложението ѝ да похарчи до 1,8 трилиона евро между 2028 и 2034 г. като част от пакета. Заедно с погасяването за дълга от ерата на Covid, общите разходи биха достигнали близо 2 трилиона евро, или 1,26% от комбинирания национален доход на всички страни от ЕС.
За сравнение, настоящият бюджет на ЕС за 2021-2027 г. е еквивалентен на около 1,1% от кумулативния БВП на страните членки. "Трябва да се отдалечим от брюкселския рефлекс просто да се опитваме да решим всеки проблем с повече пари", каза австрийският министър на Европа Клаудия Бауер. "Особено във време, когато много държави членки трябва да правят национални спестявания и трудни бюджетни решения, ЕС също се нуждае от по-голяма сдържаност."
"Ето защо страните нетни донори се координират по-тясно", добави Бауер. "С общ подход и, където е необходимо, ясни червени линии за следващия бюджет на ЕС."
Бунтът на нетните платци: "ЕС не може да решава всеки проблем с повече пари"
Най-богатите държави в ЕС – Германия, Швеция, Нидерландия, Австрия, Дания, Финландия, Франция, Ирландия и Белгия, които финансират разходите на блока, започнаха координирана кампания за свиване на предложения бюджет. Според тях Брюксел подценява натиска върху националните финанси и рискува да превърне европейския бюджет в постоянен инструмент за преразпределение.
Само седмици преди да започнат важните преговори за тези цифри, министри, представляващи девет нетни донори – членовете на ЕС, които плащат повече в блока, отколкото получават от него – се срещат, за да организират опозиционна кампания.
Според дипломати от четири участващи столици, министрите на Европа ще проведат закуска във вторник, за да планират как да се противопоставят на предложението. "Обемът трябва да намалее значително", каза шведският министър по европейските въпроси Джесика Розенкранц пред Politico преди срещата.
Групата на нетните платци ("Пестеливите") е ориентирана към сериозни бюджетни съкращения:
- Намаляване на общото ниво: Държави като Финландия и Австрия категорично настояват общият таван на МФР да бъде по-нисък от предложените 1,26%. Германският канцлер Фридрих Мерц определи размера на бюджета като "неразумен" на фона на строгите национални бюджети и икономии в отделните страни.
- Резерви към новите дългове: Те се противопоставят на мащабните планове на Брюксел за нов общ дълг (включително нови заеми извън кризисни ситуации).
- Резки реформи в традиционните политики: Нидерландия и съмишленици призовават за "тежки избори". Те изискват сериозни спестявания от субсидиите за земеделие, кохезионните фондове за по-бедните региони и административните заплати на еврослужителите. Според тях фокусът трябва да е изцяло върху отбраната, сигурността и иновациите, осигуряващи трансгранична добавена стойност
"Просто няма място за драстично увеличение на вноската на Швеция или [на] други нетни платци. Швеция и други ще заявят това много ясно в навечерието на следващия Европейски съвет."
Освен Швеция всички останали страни в групата се очаква да бъдат представени в преговорите, които се провеждат преди Съвета по общи въпроси в Брюксел, където ще се обсъжда Многогодишната финансова рамка (дългосрочният бюджет) на ЕС.
Шведският министър по европейските въпроси Джесика Розенкранц формулира позицията най-категорично:"Няма място за драстично увеличение на вноските на Швеция и другите нетни платци."Австрия също поиска "по-голяма бюджетна сдържаност", а Нидерландия настоя средствата да се насочват само към области с доказана трансгранична добавена стойност – отбрана, сигурност, индустрия и иновации.
Този лагер не отхвърля напълно повече разходи за сигурност, но поставя условие: икономии в традиционните политики.
България избра страната на "Приятелите на кохезията"
Срещу тази линия се изправи коалиция от 16 държави, сред които е и България. Те твърдят, че разходите за селско стопанство, плащанията за по-бедните региони и рибарството трябва да бъдат увеличени от бюджетното предложение на Комисията, където те съставляват по-малко от половината от общите разходи. "В предложението на Комисията политиката на сближаване, ОСП (Общата селскостопанска политика) и ОПОР (Общата политика в областта на рибарството) са единствените политики, които са изправени пред намаления в реално изражение, въпреки общото увеличение на размера на новата МФР", написаха страните в съвместно изявление в понеделник вечерта, координирано от Румъния. Подписалите са България, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания.
Тяхната теза е проста: не може новите европейски приоритети да се финансират за сметка на земеделието и сближаването.
В общата си позиция държавите предупреждават, че именно кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и рибарството са единствените големи пера, които реално губят ресурс въпреки увеличения общ бюджет.
За България този спор е критичен.
Страната остава сред големите нетни ползватели на европейски средства, а значителна част от публичните инвестиции – пътища, ВиК инфраструктура, регионално развитие, подкрепа за бизнеса и земеделие – зависят от европейско финансиране.
Истинската революция: край на автоматичните плащания, идва моделът "пари срещу реформи"
По-големият спор обаче не е за размера, а за правилата.
Комисията предлага голяма част от сегашните фондове да бъдат обединени в национални и регионални партньорски планове по модел, близък до Плана за възстановяване и устойчивост. Средствата вече няма да се отпускат автоматично срещу изпълнени проекти, а срещу изпълнени реформи и конкретни резултати.
За България това означава фундаментална промяна.
Новият модел ще обвърже достъпа до европейските средства с:
- реформи в енергетиката и зеления преход;
- съдебната система и антикорупционните механизми;
- обществените поръчки;
- дигитализацията на администрацията;
- изпълнение на принципите на върховенството на закона.
Опитът с Плана за възстановяване вече показа колко трудно България изпълнява подобни условия.
Лагерът на "Приятелите на кохезията" оказва силен отпор срещу орязването на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Кохезионната политика. Според страните разходите в тези сектори трябва да бъдат увеличени спрямо предложението на Комисията, за да не се застраши икономическото сближаване и доходите на фермерите.
16-те държави изразяват категорично несъгласие с механизма "Пари срещу реформи": Новата структура на Комисията, вдъхновена от Плановете за възстановяване (обвързване на плащанията с изпълнение на реформи и спазване на върховенството на закона), среща сериозни критики и притеснения за усложнена бюрокрация и потенциално спиране на средства.
Докато държавите членки се опитват да свият разходите, Европейският парламент прие официална преговорна позиция за още по-амбициозен бюджет. Евродепутатите настояват за увеличение с 10% спрямо проекта на Комисията, което би довело МФР до 2,01 трилиона евро (1,27% от БНД). Те искат разходите по изплащането на ковид-дълга (NextGenerationEU) да останат извън бюджетните тавани и да се въведат нови собствени приходи – като дигитален данък и такси върху онлайн хазарта и криптоактивите, за да не се натоварват националните вноски на държавите.
Бюджетните преговори в Съвета на ЕС продължават, като за окончателното приемане на МФР се изисква пълно единодушие между всички 27 държави членки.
България пред сериозни финансови и административни предизвикателства
Предложената от Европейската комисия радикална реформа за бюджета (2028–2034 г.) поставя България пред сериозни финансови и административни предизвикателства, тъй като променя изцяло начина, по който страната получава и разходва европейски средства. Ето конкретните ефекти за България по ключови направления:
1. Преминаване към модела "Пари срещу реформи"
Най-голямата промяна е сливането на традиционните кохезионни фондове в един общ Национален план по модела на сегашния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). България вече няма да получава средства автоматично срещу представени фактури за инфраструктура. Финансирането ще се отпуска само при изпълнени конкретни политически и икономически реформи (напр. в съдебната система, енергетиката или корупцията) [europarl.europa.eu]. Досегашният опит на България с ПВУ показва сериозни забавяния при изпълнението на реформите, което застрашава ритмичното получаване на милиарди евро след 2028 г.
2. Бъдещето на Кохезионната политика (Регионално развитие)
България е сред най-големите нетни бенефициенти на кохезионни фондове в ЕС, но новата структура застрашава този ресурс. Комисията предлага парите да се пренасочат от традиционна местна инфраструктура (пътища, ВиК) към общоевропейски приоритети като отбрана, цифровизация и чисти технологии. Средствата ще се управляват централно от София чрез Националния план, което ще отнеме правомощията на българските общини и местни власти сами да избират и управляват регионалните си проекти.
3. Намаляване на земеделските субсидии
Общата селскостопанска политика (ОСП), от която българските фермери зависят пряко, е подложена на силен натиск за съкращения от страна на нетните платци. Предвижда се намаляване на бюджетите за директни плащания на площ, като средствата ще се обвързват с по-строги екологични изисквания и зелени реформи. Очаква се въвеждането на по-строги ограничения за максималните суми, които едно стопанство може да получи, което ще засегне големите зърнопроизводители в България.
4. По-висока национална вноска за България
Въпреки че България остава нетен получател, тя ще трябва да плаща повече в бюджета на ЕС. Поради икономическия растеж на страната (изчислен като БВП на глава от населението), формулата за изчисление ще изисква София да внася по-голяма годишна сума в Брюксел.Новите програми ще изискват по-висок процент национално съфинансиране от държавния бюджет на България, за да се реализират проектите.
Именно за да защити интересите си, България се присъедини към коалицията "Приятели на кохезията", настоявайки за запазване на досашната гъвкавост на регионалните фондове и против пълното обвързване на парите с политически реформи.
Новите данъци на ЕС: кой ще плаща ковид-дълга
Най-чувствителната част от бюджета остава приходната страна.
От 2028 г. ЕС започва интензивното изплащане на общия дълг, натрупан чрез фонда NextGenerationEU. Само обслужването му може да достига 25–30 млрд. евро годишно – близо една пета от сегашния годишен бюджет на ЕС.
Европейската комисия предлага нови собствени приходи:
- ресурс CORE върху корпоративната база;
- приходи от СВАМ (въглеродния механизъм);
- приходи от ETS;
- нов тютюнев ресурс;
- ресурс върху несъбраните електронни отпадъци.
Паралелно Европейският парламент обсъжда допълнителни идеи – включително облагане на онлайн хазарта и криптоактивите.
България подкрепя повече европейски средства, но не и европейски данъци.
Тук София заема по-сложна позиция.
От една страна, България защитава кохезията и по-големия бюджет. В синхрон с държави като Нидерландия и Швеция, българското Министерство на финансите поддържа тезата, че правото да налага и събира преки данъци е изключителна компетенция на националните правителства и парламенти. България настоява бюджетът на ЕС да се финансира чрез традиционните вноски на база БНД и мита, вместо Брюксел да получава правомощия на директен данъчен орган.
От друга страна – Министерството на финансите и работодателските организации категорично се противопоставят на корпоративния ресурс CORE, защото виждат риск от фактическа хармонизация на корпоративното облагане и отслабване на конкурентното предимство на българския 10% корпоративен данък.
Позицията на Министерството на финансите на България (МФ) относно корпоративния ресурс CORE е категорично резервирана и консервативна. България се противопоставя на автоматичното прехвърляне на данъчни приходи към Брюксел, като защитата на националния данъчен суверенитет остава основен приоритет на ведомството. МФ настоява, че ниската корпоративна данъчна ставка в България (10%) е един от малкото останали инструменти за привличане на чуждестранни инвестиции и компенсиране на инфраструктурните дефицити. Обвързването на новия ресурс с общата европейска рамка BEFIT се разглежда като скрит опит за хармонизация на корпоративните данъци в ЕС, което би лишило страната ни от това конкурентно предимство. Българските финансови експерти изразяват опасения относно формулата за изчисляване на ресурса CORE, която се базира на брутния оперативен излишък на бизнеса.
Изчислената от Брюксел статистическа база може да не съответства на реално събраните корпоративни данъци в българската хазна. При ниска събираемост или икономическо забавяне държавният бюджет на България ще бъде принуден да доплаща националната вноска към ЕС от собствените си приходи, което ще увеличи дефицита.
Бизнесът срещу CORE
Българските работодателски организации изразяват категорично несъгласие с въвеждането на ресурса CORE, като позицията им е напълно синхронизирана с тази на Министерството на финансите. В рамките на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) страната ни намира силни съюзници в лицето на държави, които също разчитат на ниски данъчни ставки за привличане на капитали.
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) се противопостави остро на новия корпоративен ресурс поради следните причини:
- Заплаха за 10-процентния данък. Бизнесът вижда в ресурса CORE и свързаната с него инициатива BEFIT първа стъпка към пълна хармонизация на корпоративното облагане в ЕС. Изравняването на данъчните основи и евентуалното повишаване на ставките би отнело най-силното предимство на България за привличане на чужди инвестиции.
- Административен хаос за фирмите. Работодателите предупреждават, че преминаването към нови общоевропейски правила за изчисляване на облагаемата основа ще наложи огромна административна и финансова тежест върху счетоводните отдели на българските компании.
- Намаляване на ликвидността. Изземването на допълнителен ресурс под формата на национални вноски, базирани на корпоративните печалби, ще намали средствата, които държавата може да инвестира обратно в подкрепа на местния бизнес, иновациите и енергийния преход.
Българските работодатели предупреждават за загуба на инвестиционна привлекателност; допълнителна административна тежест и намаляване на ликвидността за бизнеса.
Бизнес асоциациите в ЕС (като BusinessEurope) и българските работодателски организации (АОБР) настояват, че Брюксел трябва първо да оптимизира собствената си структура, вместо да налага нови данъци. Техните алтернативни предложения включват: пълно замразяване на откриването на нови европейски структури, децентрализирани служби и регулаторни органи, като съществуващите над 40 агенции бъдат преструктуриране. Предлага се преразглеждане на автоматичното индексиране на заплатите на служителите в институциите на ЕС спрямо белгийската инфлация и намаляване на специфичните бонуси за експатриация. Според бизнеса е необходимо автоматизиране на преводаческите и рутинните административни процеси в ЕК и ЕП, което да позволи съкращаване на персонала по естествен път (чрез пенсиониране) без назначаване на нови кадри.
Бизнесът и икономистите подкрепят искането за прекратяване на ежемесечното пътуване на Европейския парламент между Брюксел и Страсбург, което спестява над 114 милиарда евро на година от логистика, командировъчни и въглеродни емисии. И настояват за приоритизиране чрез принципа "One In, Two Out" - въвеждане на правилото, че за всеки нов приет европейски регламент администрацията трябва да отменя два стари, намалявайки разходите за контрол и правоприлагане.
Часовникът тик-така
С напредването на преговорите 16-те държави, подкрепящи по-голям бюджет, наблягат на пет държави - Германия, Швеция, Австрия, Дания и Нидерландия - които се ползват с отстъпки, известни като рабати, върху вноските си в бюджета на ЕС. В изявлението си те подновяват призивите към Комисията да премахне отстъпките, като твърдят, че "няма политическа или икономическа обосновка за повторното им въвеждане". 16-те държави също така сигнализираха за желание за отлагане на част от изплащането на заемите на ЕС след Covid, които се очаква да струват 168 милиарда евро през следващия бюджетен цикъл.
Закуската с дипломация идва на фона на очакванията, че NegoBox - подробна разбивка на предложения бюджет с конкретни цифри и разпределение на разходите - ще бъде разпространена в началото на юни. Плановете са разработени от Кипър, който в момента е шестмесечният ротационен председател на Съвета на ЕС. През последните няколко седмици Кипър води разговори с национални делегации, за да оцени своите червени линии, и може да представи актуализираната разбивка на бюджета още на 10 юни, казаха още двама пратеници.
След това плановете ще трябва да бъдат представени на посланиците в Брюксел и след това ще бъдат обсъдени от президенти и министър-председатели от целия ЕС на среща на върха на Европейския съвет, която започва на 18 юни. Въпреки желанието си да ограничи собствените си вноски, групата от девет нетни платци иска да подчертае, че подкрепя увеличените разходи за заявените цели на блока, като укрепване на националната сигурност и укрепване на индустриите. "Нуждаем се от своевременно споразумение за модерна и ориентирана към бъдещето МФР с приоритети като конкурентоспособност и отбрана", каза министърът по европейските въпроси на Финландия Йоаким Странд. "В същото време общото ниво на рамката трябва да бъде по-ниско."
Междувременно, новото правителство на Нидерландия ще призове Брюксел да направи "трудни решения" относно новия бюджет, за да гарантира, че ресурсите са "разпределени там, където могат да генерират най-голяма трансгранична добавена стойност и въздействие за ЕС". В писмо, изпратено до холандския парламент миналата седмица, министрите на външните работи и финансите на страната заявиха, че ще трябва да се намерят значителни икономии в ключови области, включително селскостопански субсидии, плащания към по-бедните региони и заплати на служителите на ЕС.
Какво ще стане, ако няма сделка?
Най-неприятният сценарий вече се обсъжда открито в Брюксел.
Ако държавите блокират новите приходи и не се договорят за по-високи вноски националните бюджети ще трябва да плащат повече. Ще последват съкращения в кохезията и земеделието; ще се повиши цената на европейския дълг; може да бъдат ограничени новите инвестиционни програми.
Ако държавите-членки наложат вето върху новите данъци и ЕС не успее да осигури нови собствени приходи, последиците ще засегнат пряко националните бюджети и финансовата стабилност на Съюза [europarl.europa.eu]. През 2020 г. ЕС набра 750 милиарда евро от финансовите пазари за пандемичния фонд NextGenerationEU, като изплащането на този общ дълг трябва да започне интензивно в рамките на следващия бюджетен период (2028–2034 г.).
При сценарий на пълно вето върху новите налози, ЕС ще бъде изправен пред необходимост от драстично увеличаване на националните вноски на държавите членки. При липса на нови данъци (като BEFIT, такси върху хазарта или криптовалутите), Брюксел ще бъде принуден да изиска недостигащите милиарди директно от правителствата.
Всяка държава, включително България, ще трябва да увеличи годишната си директна вноска в бюджета на ЕС. Това ще натовари националния бюджет на България и ще намали средствата, налични за вътрешни сектори като здравеопазване, образование и пенсии.
Ако държавите откажат да плащат по-високи вноски, дългът ще трябва да се изплаща чрез орязване на съществуващия бюджет на ЕС. По изчисления на Европейския парламент това би изисквало съкращения от около 15–20 милиарда евро годишно. Тъй като Кохезията и ОСП са най-големите пера, Брюксел ще бъде принуден да намали бюджетите за регионално развитие и субсидиите за фермерите. Страната ни ще получи значително по-малко реални средства за инфраструктура, модернизация и земеделие след 2028 г.
ЕС пое ангажимент пред международните инвеститори, че дългът по NextGenerationEU ще бъде обезпечен и изплатен навреме. Политическата безизходица и липсата на ясен източник за погасяване ще повишат рисковата премия на облигациите, емитирани от ЕС.Изплащането на лихвите по ковид-дълга е юридическо задължение от първостепенна важност. Брюксел ще трябва да приоритизира плащанията към кредиторите, което ще блокира текущото финансиране на нови проекти в ЕС.
Затова следващите месеци ще бъдат повече от технически бюджетни преговори.
Те ще определят дали ЕС ще остане съюз на сближаването – или ще се превърне в съюз на конкурентоспособността, отбраната и условното финансиране. А за България това може да се окаже най-важният европейски дебат след присъединяването към Съюза.
