Eurelectric, европейската федерация на електроенергийната индустрия, провежда проучване сред предприятията за финансирането и инструментите за споделяне на риска при инвестиции в електрификация. Целта е да бъдат идентифицирани конкретните финансови и инвестиционни бариери пред бизнеса, както и инструментите, които биха могли да улеснят решенията за инвестиции в електрифицирани технологии.
Проучването се провежда в контекста на представения от Европейската комисия (ЕК) на 17 юли 2026 г. План за действие за електрификацията на ЕС. Той има за цел да ускори електрификацията на промишлеността, транспорта и сградите и да създаде условия за по-достъпна и конкурентоспособна електроенергия. Реализирането на тази трансформация ще изисква значителни инвестиции от предприятията, което поставя въпроса за достъпа до финансиране, споделянето на риска и икономическата ефективност на инвестиционните проекти.
Крайният срок за участие е 30 септември 2026 г. Проучването е насочено директно към бизнеса, тъй като Eurelectric цели да отчете различията между отделните предприятия и спецификите на техните инвестиционни решения. То е напълно анонимно, не събира електронния адрес на участниците и съдържа само 4-6 въпроса.
Получените отговори ще бъдат използвани като основа за последващ документ на Eurelectric относно финансирането и инструментите за споделяне на риска при инвестиции в електрификация.
Участвайте в проучването от ТУК
Финансиране на електрификацията: какви инструменти са необходими за отключване на инвестициите?
Ускоряването на електрификацията изисква не само подходяща регулаторна рамка, но и значителни частни инвестиции. В същото време предприятията могат да се сблъскат с финансови и инвестиционни рискове, които да забавят или възпрепятстват реализацията на проекти за електрификация.
Настоящото проучване търси конкретна информация от предприятията за това какви механизми могат реално да подпомогнат инвестиционните решения. Сред разглежданите възможности са:
- заеми;
- гаранции;
- застрахователни инструменти;
- секюритизация;
- капиталови участия;
- хибридни облигации;
- други инструменти за подкрепа на капиталови и оперативни разходи;
- решения, свързани с дългосрочни договори.
Особено важен е практическият опит на предприятията относно цената и достъпа до финансиране, разпределението на инвестиционния риск и условията, при които даден проект за електрификация би могъл да бъде реализиран.
Какво е важно да сподели бизнесът?
Предприятията могат да дадат конкретна информация за:
- инвестициите в електрификация, които планират или обмислят;
- основните финансови и инвестиционни бариери пред тези проекти;
- инструментите за споделяне на риска, които биха улеснили вземането на инвестиционно решение;
- потенциалната роля на гаранции, заеми, застраховане и други финансови инструменти;
- влиянието на достъпа до електроенергия, мрежовия капацитет и цената на електроенергията върху инвестиционните решения.
Така събраната информация ще позволи на Eurelectric да оцени какви са бариерите пред електрификацията и какви конкретни финансови решения биха могли да помогнат за тяхното преодоляване.
Манифестът на Eurelectric за периода 2025-2027 г.
Важна част от европейския дебат за електрификацията е Манифестът на Eurelectric за периода 2025-2027 г. - „Powering a Competitive, Sustainable and Secure Europe“ („Осигуряване на енергия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна Европа“). Eurelectric представлява над 3500 компании от европейския електроенергиен сектор, работещи в производството, разпределението и снабдяването с електроенергия.
Манифестът поставя конкурентоспособността, устойчивостта и сигурността на Европа в центъра на бъдещото развитие на електроенергийния сектор. Според Eurelectric чистата електрификация и постепенното намаляване на зависимостта от изкопаеми горива са основа не само на климатичния преход, но и на икономическата конкурентоспособност и енергийната сигурност на ЕС.
За периода 2025-2027 г. Eurelectric определя три стратегически приоритета:
1. Електрификация, ориентирана към потребителите, за повишаване на индустриалната конкурентоспособност
Фокусът е върху създаването на условия електроенергията да бъде конкурентен енергиен ресурс за бизнеса и потребителите и да подпомага инвестициите в електрифицирани технологии.
2. Енергийна сигурност и сигурност на доставките
Eurelectric поставя акцент върху надеждна, устойчива и добре интегрирана електроенергийна система, която да може да отговори на нарастващото търсене на електроенергия.
3. Цифрова трансформация
Цифровизацията се разглежда като необходим елемент за модернизирането на електроенергийната система и за по-ефективното управление на производството, мрежите и потреблението. Eurelectric подчертава необходимостта от надеждна и интегрирана европейска електроенергийна система, пазарно ориентирана и технологично неутрална регулаторна рамка и по-тясно сътрудничество между държавите членки.
Какво предвижда Планът за електрификация на ЕС?
Планът поставя индикативна цел делът на електроенергията в крайното енергийно потребление на ЕС да достигне 46% през 2040 г., спрямо около 23% в момента. Целта ще бъде подложена на оценка на въздействието от Европейската комисия като част от пакета за Енергийния съюз за периода след 2030 г. Постигането на 46% електрификация би могло да намали разходите на ЕС за внос на изкопаеми горива с около 260 млрд. евро годишно до 2040 г.
Електрификацията е представена от ЕК като инструмент за конкурентоспособност, енергийна сигурност и намаляване на зависимостта от вносни изкопаеми горива. В момента около 70% от електроенергията в ЕС се произвежда от местни чисти енергийни източници, но както бе посочено по-рано, електроенергията представлява едва 23% от крайното енергийно потребление. Затова според Комисията следва да се ускори електрификацията именно на секторите, които все още са силно зависими от изкопаеми горива - индустрията, транспорта и сградите.
Планът е структуриран около 15 действия, насочени към преодоляване на основните бариери пред електрификацията. Сред тях са високата разлика между цените на електроенергията и изкопаемите горива, високите първоначални инвестиционни разходи, ограниченият достъп до електроенергийната мрежа, необходимостта от повече съхранение и гъвкавост, технологичните ограничения в някои сектори и недостигът на квалифицирани кадри.
Основните направления са:
- намаляване на разликата между цените на електроенергията и изкопаемите горива;
- намаляване на системните разходи чрез мрежови такси, гъвкавост и съхранение;
- увеличаване на производството на чиста и достъпна електроенергия;
- ускоряване на електрификацията на индустрията, транспорта и сградите;
- намаляване на първоначалните инвестиционни разходи;
- подкрепа за иновациите и производството на технологии за електрификация;
- развитие на необходимите умения и производствени вериги.
Цената на електроенергията остава ключова бариера
Комисията набляга върху разликата между цените на електроенергията и природния газ. Т.нар. съотношение „електроенергия-газ“ показва колко пъти електроенергията е по-скъпа от природния газ за една и съща единица енергия. Според ЕК, когато електроенергията струва повече от 2–2,5 пъти цената на газа, икономическата обосновка за преминаване към електрически технологии значително отслабва. Затова ЕК насърчава държавите членки до 2030 г. да намалят това съотношение до максимум 2 за индустрията и 2,5 за домакинствата.
Графика 1. Съотношение между цените на електроенергията и природния газ за индустрията и домакинствата в държавите членки, 2025 г.
Графиката е показателна за условията пред българската индустрия. България се нарежда на 9-то място в ЕС по високо съотношение между цената на електроенергията и природния газ за индустриалните потребители, непосредствено след Чехия и пред Словакия. При съотношение около 2,8 електроенергията е близо 2,8 пъти по-скъпа от природния газ за една и съща единица енергия. Това поставя българската промишленост в по-неблагоприятна позиция при преминаването от газ към електрически технологии и може да направи инвестициите в индустриална електрификация по-малко конкурентоспособни или с по-дълъг период на възвръщаемост в сравнение с държави като Франция, Дания, Швеция и Финландия, където съотношението е под 2,0.
При домакинствата съотношението в България е значително по-благоприятно – електроенергията е под два пъти по-скъпа от природния газ. Това означава, че икономическите условия за електрификация на домакинствата, например чрез използване на термопомпи и климатици вместо газово отопление, са по-благоприятни в сравнение с държави като Румъния, Белгия, Полша и Германия, където съотношението надхвърля 3, а в някои случаи достига и над 4.
Електрификация на индустрията
Индустрията е един от основните сектори, към които е насочен Планът за електрификация. Според Комисията преминаването от изкопаеми горива към електроенергия в индустриалните процеси все още се развива бавно, въпреки наличието на технологии, които позволяват електрификация на редица промишлени приложения.
За предприятията основните пречки са високата цена на електроенергията, ограниченията на електроенергийната мрежа, високите първоначални инвестиционни разходи, необходимостта от подходящи технологични решения и несигурността относно бъдещите условия за инвестиции.
Сред технологиите, които вече позволяват електрификация на промишлени процеси, са индустриалните термопомпи и електрическите котли, които в определени приложения могат да осигуряват технологична топлина до около 400–500°C.
Комисията предвижда по-целенасочени мерки за индустриалната електрификация, включително методология за оценка на потенциала за гъвкавост на индустриалните процеси, инструмент за енергоемките предприятия („GeoDep“), секторни пътни карти за електрификация и клъстерни партньорства. Предвижда се също втори търг за индустриална топлина по линия на Innovation Fund през 2026 г., както и работа по възможен механизъм на равнище ЕС за обединяване на търсенето на електроенергия от индустриални потребители и намаляване на финансовите рискове при споразуменията за закупуване на електроенергия (Power Purchase Agreements, PPAs).
Електроенергийни мрежи и инфраструктура
Недостатъчният мрежов капацитет е сред основните ограничения пред по-бързата електрификация. За предприятията достъпът до електроенергийната мрежа, сроковете и разходите за присъединяване, както и възможностите за гъвкавост и съхранение са ключови условия за реализирането на нови инвестиции. Планът предвижда мерки за по-ефективно използване на съществуващата мрежова инфраструктура, развитие на съхранението и гъвкавостта и подобряване на условията за присъединяване на нови електрифицирани потребители.
Електрификацията като инструмент за декарбонизация
Електрификацията е пряко свързана с декарбонизацията на европейската индустрия, но ЕК разглежда подхода диференцирано. Там, където директната електрификация е технически възможна и икономически ефективна, тя се насърчава като основен път за намаляване на емисиите. За процеси, при които директната електрификация все още не е възможна или не е икономически оправдана, Планът предвижда да се запазят и развиват допълващи решения като водород, биогаз и технологии за улавяне, използване и съхранение на въглерод.
В тази връзка системата на ЕС за търговия с емисии (ЕСТЕ, EU ETS) остава важен елемент от политиката за декарбонизация. Планът отчита ролята на цената на въглерода по ЕСТЕ за създаване на икономически стимул за декарбонизацията на индустрията. Успоредно с това ЕСТЕ2 ще има значение за електрификацията на транспорта и сградите, като ценовият сигнал за емисиите от горива следва да насърчава преминаването към по-чисти енергийни решения и същевременно да генерира приходи за подпомагане на прехода.
Това означава, че електрификацията и ЕСТЕ не трябва да се разглеждат като отделни политики. ЕСТЕ създава стимул за намаляване на емисиите, докато Планът за електрификация цели да направи електрическите алтернативи достатъчно достъпни, надеждни и конкурентоспособни, за да може бизнесът реално да направи този преход.
Електрификацията на транспорта
Транспортът е вторият основен сектор, за който Планът предвижда конкретни мерки. Комисията разглежда електрификацията на пътния транспорт като ключова възможност за намаляване на потреблението на нефт и свързаните с него емисии. В ЕС вече има над 8 милиона електрически превозни средства с батерии, но според ЕК са необходими допълнителни мерки за ускоряване на тяхното навлизане.
Сред основните мерки е прегледът на Директивата за чистите превозни средства, чрез който Комисията ще оцени целите и възможността за допълнително засилване на изискванията за обществените поръчки за превозни средства с нулеви емисии до четвъртото тримесечие на 2027 г. До четвъртото тримесечие на 2026 г. се предвижда и препоръка относно финансови и нефинансови стимули от страна на търсенето за превозни средства с нулеви емисии.
Особено внимание е отделено на тежкотоварния транспорт, за който електрификацията изисква значително разширяване на зарядната инфраструктура. Планът поставя показател за осигуряване на достатъчно мрежови присъединявания за обществено достъпно зареждане, както и за корпоративно ползване, така че до 2040 г. да бъде възможно 40% от камионите в ЕС да използват батерийно електрическо задвижване. Комисията предвижда и преглед на Регламента за инфраструктурата за алтернативни горива (AFIR) през 2026 г., актуализиране на техническите спецификации за зарядните точки и развитие на европейски инструмент за намаляване на риска при инвестиции в зарядна инфраструктура за тежкотоварни превозни средства.
Електрификацията се разглежда и извън автомобилния транспорт - включително при кораби, фериботи и авиацията, където електрическите технологии могат да допълват други решения за декарбонизация, като устойчивите авиационни горива.
Електрификацията на сградите
Сградите са третият основен сектор в Плана. Комисията поставя акцент върху замяната на изкопаемите горива за отопление и охлаждане с термопомпи, електрически решения и по-интелигентно управление на потреблението, като тези мерки трябва да вървят паралелно с енергийното обновяване на сградния фонд.
В ЕС вече са инсталирани около 28 милиона термопомпи, но темпът на внедряване трябва да бъде ускорен. Планът предвижда до 2030 г. инсталациите на термопомпи да достигнат около 4 милиона годишно, спрямо около 2,4 милиона през 2025 г.
Сред предвидените мерки са разработването на механизъм за пазара на чисто отопление, който да стимулира производството и продажбите на термопомпи, ускоряване на тяхното внедряване в обществени сгради, национални онлайн инструменти за сравнение на цените на термопомпи и подкрепа за нови модели за финансиране в комбинация с обновяване на сградите. ЕК предвижда и приемането на План за действие за отопление и охлаждане, който да адресира и нарастващото търсене на ефективно охлаждане.
Ниската въглеродна интензивност не гарантира ниска цена
Планът разглежда и връзката между дела на нисковъглеродната електроенергия и цените на едро. Комисията отбелязва, че държавите с по-висок дял на чистата електроенергия по принцип са по-малко изложени на влиянието на изкопаемите горива върху формирането на цената на електроенергията. През 2025 г. допълнителните 260 GW вятърни и слънчеви мощности, инсталирани в ЕС от 2021 г. насам, са изместили около 14 млрд. куб. м газ и са спестили над 5 млрд. евро разходи за гориво.
Графика 2. Цена на едро на електроенергията спрямо дял на нисковъглеродната електроенергия, 2025 г.
Графиката показва, че високият дял на нисковъглеродната електроенергия не води автоматично до ниски цени на едро. България се намира в групата на държавите с висок дял на нисковъглеродна електроенергия, но и с относително висока цена на електроенергията на едро. Това показва, че освен увеличаването на чистото производство са необходими достатъчна мрежова свързаност, съхранение, гъвкавост, ефективно използване на мрежата и по-добра интеграция на пазарите.
Какво означава Планът за бизнеса?
За предприятията електрификацията представлява едновременно възможност за повишаване на енергийната сигурност и конкурентоспособността и значително инвестиционно предизвикателство.
По-широкото използване на чиста електроенергия може да намали зависимостта от вносни изкопаеми горива, да ограничи излагането на ценови шокове и да повиши енергийната сигурност. От друга страна, предприятията трябва да имат достъп до електроенергия на конкурентни цени, достатъчен мрежов капацитет и предвидима регулаторна среда, за да могат да инвестират в нови технологии.
ЕК оценява, че електрификацията има значителен потенциал за модернизиране на европейската индустрия и повишаване на нейната ефективност и производителност. Същевременно тя отчита, че високите разходи за електроенергия, ограниченият мрежов капацитет и необходимостта от значителни инвестиции могат да забавят процеса.
Това поставя електрификацията в пряка връзка с конкурентоспособността на европейската индустрия, особено за предприятията с високо енергийно потребление.
Как реагира бизнесът?
BusinessEurope приветства Плана за електрификация като стъпка напред, но подчертава, че редица притеснения на бизнеса трябва да бъдат адресирани. Организацията посочва, че по-дълбоката електрификация е необходима за постигането на климатичните цели и може да доведе до по-ниски и по-стабилни цени, но трябва да се концентрира върху секторите, в които тя е икономически ефективна и технологично осъществима.
Сред положителните елементи BusinessEurope посочва мерките за намаляване на общите системни разходи и по-ефективно използване на съществуващата мрежова инфраструктура, както и възможността за по-ниски мрежови такси за енергоемките предприятия. Организацията обаче изразява притеснение относно предложеното обвързване на мрежовите тарифи с потреблението на гъвкава електроенергия, което според нея може да постави в неблагоприятно положение промишлените потребители със стабилно и предвидимо потребление.
BusinessEurope настоява още електрификацията да бъде част от по-широк подход, при който нисковъглеродните газове запазват ролята си в секторите, в които електрификацията все още не е технически или икономически възможна.
Още през октомври 2025 г. BusinessEurope постави като основни условия за ускоряване на електрификацията достъпната и сигурна електроенергия, премахването на инфраструктурните ограничения, координираното планиране и инвестиции в производството, мрежите, гъвкавостта и потреблението, както и предвидима регулаторна рамка, която да намали риска за инвестициите.
Какво предстои?
Планът за електрификация не се ограничава до общи цели, а предвижда конкретни последващи действия от страна на Европейската комисия. Част от тях ще имат пряко значение за предприятията, тъй като са свързани с достъпа до електроенергия, мрежовата инфраструктура, индустриалната електрификация, транспорта и сградите.
Сред основните предвидени действия са:
- Индустрия: втори търг за индустриална топлина по Innovation Fund през 2026 г., секторни пътни карти за електрификация и работа по възможен механизъм за обединяване на индустриалното търсене на електроенергия и намаляване на финансовите рискове при PPA;
- Транспорт: преглед на Директивата за чистите превозни средства и оценка на възможността за засилване на изискванията за обществени поръчки за превозни средства с нулеви емисии до IV тримесечие на 2027 г.;
- Електромобилност: препоръка относно финансови и нефинансови стимули за превозни средства с нулеви емисии до IV тримесечие на 2026 г. и преглед на Регламента за инфраструктурата за алтернативни горива през 2026 г.;
- Сгради: разработване на механизъм за пазара на чисто отопление, ускоряване на внедряването на термопомпи и приемане на План за действие за отопление и охлаждане;
- Мрежи: мерки за подобряване на използването на съществуващата инфраструктура, развитие на гъвкавостта и съхранението и улесняване на присъединяването на нови електрифицирани потребители;
- Чисти технологии: разработване на инвестиционен и изпълнителен план за чисти технологии, свързани с електрификацията на индустриалните процеси;
- Умения: подкрепа за развитието на необходимите умения за електрификационната верига, включително за електротехници и монтажници.
Тези действия показват, че Планът ще има последващо отражение върху регулаторната и инвестиционната среда за бизнеса и че част от заложените мерки ще бъдат доразвивани през 2026 и 2027 г.
Какво означава това конкретно за българския бизнес?
Електрификацията постепенно се превръща от инструмент на климатичната политика в ключов елемент от индустриалната, енергийната и конкурентната политика на ЕС. За предприятията въпросът вече не е единствено дали да преминат към електрифицирани технологии, а при какви условия това може да бъде икономически оправдано.
Конкурентната цена на електроенергията, достъпът до мрежата, наличието на необходимата инфраструктура, предвидимостта на регулаторната рамка и достъпът до финансиране ще бъдат определящи за скоростта, с която предприятията ще могат да инвестират в електрификация.
Участието на българския бизнес в настоящото проучване е възможност реалните инвестиционни бариери и потребности на предприятията да бъдат представени пряко в европейския дебат и да бъдат отчетени при разработването на бъдещи инструменти за финансиране и споделяне на риска.
БСК ще продължи да следи развитието на Плана за електрификация на ЕС и свързаните инициативи и ще информира бизнеса за последващите европейски мерки.
