01.04.2010

Българското правителство трябва да бъде агресивно при продажбата на емисии като цели договаряне на висока цена при по-малки ангажименти. Такова е становището на Димитър Бранков, заместник - председател на Българската стопанска камара. Според него е целесъобразно средствата от продажбата на емисии да бъдат под контрола на Министъра на финансите и да бъдат използвани антикризисно. Как според вас трябва да продаваме емисиите си на държавно равнище? Протоколът от Киото не поставя пряко задължение към страните – продавачи да използват механизма за зелената инвестиционна схема. Факт е, обаче, че повечето страни – продавачи използват този инструмент. Всъщност той е относително прост – обособяване на средствата, които постъпват от продажбите и регламентиране на вида проекти, които могат а бъдат подкрепяни чрез тези финансови средства. Това, което се предлага в Закона за околната среда е парите да се прехвърлят в т.нар. Национален доверителен екофонд, който функционира вече много години. Ние сме се обявили против по много причини, но едната е, че това е фонд с един борд от 3-4 души. Средствата, които се очакват не са малко,за да бъдат разпределяни в толкова тесен кръг. Не е ясно по проекта на закон за финансиране за кредити ли става дума, за безлихвени заеми или за безвъзмездно финансиране и считаме, че средствата трябва да останат на разпореждане на министъра на финансите в държавния бюджет и оттам да отидат в различни посоки. Включително съфинансиране на оперативни програми, в които се предвиждат и се финансират проекти, които директно или индиректно намаляват емисиите на парникови газове. Проблемът е какъв е интересът на страната и какъв е обществения и бизнес интерес в това число. Единственото задължение е да бъдат спазени условия, които евентуално биха поставили купувачите. И в зависимост от преговорите по цената, тези условия могат да бъдат по-твърди или по-меки. Най-лошия вариант е да се договори една ниска цена с много условия за инвестиране. Например страна Х купува и поставя условие с тези  пари да се купува нейна технология. Най-добрия вариант е да имаме една висока цена и колкото се може по-малко условия къде, как и за какво да инвестираме, а това да е суверенно решение. Да кажем, че общия ресурс е над 250 млн. т., който може да бъде продаден до към 2012 г. Проблемът е те да бъдат изтъргувани на добри цени. Втората опция, която обаче към момента не е легална е възможност е да се използват тези Предписани емисионни единици за покриване на задължения за периода 2013 – 2020. Какво очаквате да бъде поведението на правителството в качеството му на продавач? Очаквам едно агресивно поведение на българското правителство на пазарите. Това са директни сделки между продавач и купувач, прозрачно обявяване на офертни предложения и постигане на едни добри цени. Как виждате антикризисното разходване на средствата? Антикризисно за нас означава да балансират в момента дефицита в бюджета, да участват тези средства в съфинансиране на оперативни програми, да могат да бъдат използвани по различни начини през различни институции, включително Държавния фонд за енергийна ефективност, Българската банка за развитие, може да бъде ПУДОС, изобщо има много институции във финансовата инфраструктура на страната, през които проекти могат да бъдат раздвижени. Очаква се съвсем скоро ЕК да се произнесе с одобрение на Националния план за разпределение на квоти. Бизнесът готов ли е вече да купува и да продава? Бизнесът е в очакване от началото на 2007 г. това да се случи. Така, че как да кажа, бременни са с очаквания. Това са над 140 предприятия, които чакат да им бъде утвърден плана от Комисията. Аз бих посъветвал всички предприятия, които имат излишъци да се възползват от пазара в момента. Цената е около 12 евро, ако не бъркам. За сегашната ситуация това е една добра цена, по наше мнение. Това не е препоръка за покупка или продажба. Има индикации, че тече една процедура, която ако бъде приключена и бъде отнета акредитацията за инвентаризация на общото количество парников газове, търговията може да се забави, т.е. временно да бъде суспендирана да речем в период от около 1 година за част от компаниите, които са в излишък и имат възможност да реализират в момента приходи вероятно няма да бъде най-доброто решение.

Дата: 01.04.2010

Източник: darikfinance.bg

Прочетено: 3321