Дата: 27.01.2011

Източник: БСК

Прочетено: 2060

Във връзка с протичащата в публичното пространство дискусия относно размера на минималната работна заплата в страната, БСК потвърждава позициите си, изразени в предходни месеци, а именно:

1.    Приемането на нов, нормативно определен размер на МРЗ, следва да става само в рамките на процедурата по разработване на бюджета на държавата и ДОО за следващата календарна година, паралелно с договарянето на минималните осигурителни прагове (ежегодно през м. май-октомври), и то само в случаите на остра икономическа и социална необходимост.

2.    В условията на действаща рецесия и липса на ясна перспектива за бързо, мащабно и трайно икономическо възстановяване към договаряне на нови размери следва да се пристъпва само при рязка промяна на общите икономически условия, вкл. при едновременно отчитане на прагови нива на динамиката на цените и производителността на труда, измерена като БДС на едно заето лице за предходната календарна година.

3.    Автоматизмът при определяне на МРЗ, в т.ч. обвързването с конкретни стойности на избрани индикатори, генерира значителен риск, както за финансовата и икономическа устойчивост на предприятията, така и за държавния бюджет и бюджета на ДОО (необходимост от обвръзка на минималните размери на пенсиите, дохода за социално подпомагане с избраните индикатори). Следва да се отчита и опасността от допълнителни съкращения, увеличаване на неформалната заетост и сивия сектор на икономиката.

4.    МРЗ е функция на ефекта (ползите) от положения труд. Основен фактор за нейното повишаване следва да бъде нарастването на производителността на труда в съответните отрасли, измерена чрез показателя брутна добавена стойност на един зает. МРЗ не може и не трябва да служи за решаване на социалните проблеми в обществото, вкл. на тези за бедността и социалното изключване. 

5.    Основен ориентир при определяне на МРЗ следва да бъде достигнатото ниво на средна работна заплата през предходната година, при едновременно балансирано отчитане на ценовия ръст и динамиката на производителността на труда.

6.    Предлаганият от синдикатите механизъм за обвързване на МРЗ с линията на бедност не само че не решава актуалните икономически проблеми, но и ще задълбочи опасната тенденция за увеличение на преразпределителната роля на бюджета. Добре известно е, че високият ръст на средната работна заплата у нас през последните години се определя от ръста на заплатите в бюджетния сектор, изпреварващ този в реалната икономика, паралелно с увеличение броя на работещите в бюджетната сфера. Това доведе до увеличение на преразпределителната роля на бюджета от 37,9% от БВП (2008г.) до 42,3% (2010 г.).

7.    Кризисните икономически условия в страната са крайно неподходящи за въвеждането на единен механизъм за определяне на МРЗ. Обвързването на МРЗ не с икономически резултати, а с линията на бедност, може да доведе до задълбочаване на кризисните процеси, вкл.:

  • увеличаване дела на т.нар. сива икономика;
  • компресиране на границите в заплащането и демотивация на останалия, в т.ч. квалифициран персонал;
  • стимулиране на нискоквалифицирания труд, бягството от образование и продължаваща деквалификация на трудовия ресурс;
  • нарастване на безработицата, вкл. сред квалифицирания персонал;
  • Разширяване кръга на възможните фалити.

 

В допълнение  припомняме, че:

-          Периодът до навлизане в рецесия на националната икономика през 2009г. се характеризира с постоянно намаляване на броя на заетите на МРЗ (понастоящем около  160 хил.д.) или на възнаграждения, близки до нея. Заетите в обществения сектор на МРЗ са около 23% от тези в частния сектор. Основните браншове със значителен брой заети на МРЗ са в търговия и услуги, административни дейности, хотелиерство, ресторанти и преработваща промишленост (последните са разпределени в значителен брой съставни икономически дейности). Голяма част от тях получават допълнителни, регламентирани или договорени добавки и компенсации, вкл. премиране за достигната резултатност, заети по т.нар. сделни форми на заплащане и т.н. Много малка част от заетите, извън т.нар. сив сектор, получават нетни месечни трудови възнаграждения, по-ниски от достигнатия размер на т.нар. линия на бедност.

След навлизането в рецесия от началото на 2009г. е налице продължаващо нарастване на средния размер на трудовото възнаграждение (основно поради съкращаване на заети лица с ниска квалификация) при спадаща производителност на труда и относително нисък ценови ръст. При все още неустойчиво съживяване на основните продуктови и регионални експортни пазари и, преди всичко, на местните и чужди инвестиции, пред българската икономика продължава да стои дилемата за осигуряване на необходимите условия за осезаемо (като темп на ръст, бързина и устойчивост) възстановяване на икономиката. Не може да не се отбележи и българската специфика в настоящия момент - действащ валутен борд, условия на продължаваща рецесия, спадаща производителност на труда, девалвация на валутите на съседни конкурентни икономики. Необходимо е и поддържане на сравними нива на конкурентоспособност спрямо страни с ниски трудови разходи, в т.ч. съседни икономики извън ЕС и бързо развиващи се, експортно ориентирани икономически сили като Китай, Индия, Бразилия и други страни от Азия и Латинска Америка. В краткосрочен план за това са необходими сериозно преструктуриране на разходите, в т.ч. на трудовите възнаграждения, по-тясна обвръзка с повишаването на производителността и общата ефективност на труда