Намеренията за ръст на минималната работна заплата са прокризисни и не отразяват актуалните проблеми на икономиката ни, заяви на пресконференция днес (8 февруари 2011 г.) зам.-председателят на БСК Камен Колев. Повод за този коментар бе изявлението на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов, че минималната работна заплата може да нарасне с 30 лева от 1 юли т.г.
Г-н Колев изтъкна, че в условия на криза от първостепенно значение е стабилизирането на пазара на труда и запазването на работните места, а не прилагането на административни решения за ръст на доходите. Според зам.-председателя на БСК има пряка корелация между ръста на минималната работна заплата и този на безработицата. Като пример той посочи, че през последните две години работните места у нас са намалели с 12.5 процента, а средната работна заплата се е увеличила с 10.6 процента. Важно е да се отбележи, че при съкращаването на работни места потърпевши най-често са работници с ниска квалификация, респективно - с ниски възнаграждения.
Камен Колев припомни, че през 2010 г. работодателите в отделните браншове на икономиката са се договорили за средно увеличение на минималните осигурителни прагове с 6.5 процента. Според него, този подход на пряко договаряне, съобразено с конкретните условия в отделните браншове, е единствено правилният и икономически обоснованият в условия на криза.
Увеличението на МРЗ няма да засегне само цитираните от министър Младенов 128 000 души, а ще повлече след себе си и останалите възнаграждения, което при среден процент от около 10-12 % (с колкото се предлага да бъде увеличена МРЗ) ще има сериозно негативно влияние върху конкурентоспособността на фирмите - особено тези, които работят за вътрешния пазар. Изходът за тях е единствено в намалението на работните места.
Григор Димитров - главен директор в БСК, припомни, че минималната работна заплата е обвързана с множество социални и осигурителни плащания (например, минималната пенсия). Това провокира основателния въпрос дали с ръста на МРЗ се планира и ръст на социалните плащания и дали това е предвидено в бюджета на Националния осигурителен институт. Според представителите на БСК би било крайно недопустимо компенсирането на допълнителните дефицити в НОИ да става по линията на увеличение на осигурителните вноски, а именно до това би се стигнало, ако се промени размерът на МРЗ.
Участниците в пресконференцията припомниха, че огромната част от фирмите в страната изпитват сериозни затруднения, провокирани от: високата фирмена и междуфирмена задлъжнялост (в голямата й част генерирана от държавата и общините!); сривът на инвестициите; намалената кредитна активност; резкият спад на обществените поръчки и др. В тези условия въвеждането на допълнителни тежести за бизнеса би било пагубно за неговото посткризисно възстановяване.
