Дата: 17.02.2011

Източник: БСК

Прочетено: 2784

 

Късно вчера в БСК се проведе работна дискусия по проблемите и необходимите промени в пенсионно осигурителната система в Република България. Срещата бе организирана от членуващите в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) национално представителни работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП, БСЧП „Възраждане" и ССИ.

Беше представено проучване на тема: „Пенсионното осигуряване в Р. България - проблеми и необходими промени", разработено от експерти на организациите от АОБР. Проучването е осъществено с подкрепа на Международната организация на труда, Женева, Сектор „Работодателски организации". В обсъждането взеха участие експерти на синдикалните организации, университети, пенсионно-осигурителни дружества и държавната администрация. Бяха заявени експертни позиции по необходимите промени в пенсионно осигурителната система.

Изследването се концентрира върху няколко основни проблема, които според работодателските организации имат ключово значение за по-нататъшното усъвършенстване на законодателството, институциите, финансовата устойчивост, поносимост на социално-осигурителните вноски и адекватност на получаваните пенсии. Проучването се състои от десет основни части. Представени са тенденциите в заетостта, състоянието и някои възможности за разширяване обхвата на самонаетите лица в пенсионното осигуряване. Констатирано е, че самоосигуряващите се лица масово се осигуряват върху определения минимален осигурителен доход. В тази връзка, се подкрепя диференцираният подход за определяне на минималните осигурителни прагове по професии на самонаетите. Предлага се разширяване на обхвата на пенсионното осигуряване при самонаетите в аграрния сектор, прецизиране на критериите за отпускането на гарантирания минимален размер на пенсиите за самонаети лица, осигурявали се на минимален осигурителен доход, подобряване на събираемостта и др.

Авторите на анализа изтъкват, че проблемите, свързани с ползването на привилегировани режими за пенсиониране на държавните служители, вкл. от отбраната и сигурността, изискват нови решения. Например, предлагат се промени в статута на държавата като работодател и равностоен осигурител спрямо останалите осигурители и техните законови и финансови задължения. Предлага се за държавните служители да се внасят лични осигурителни вноски, както за останалите заети в икономиката, за сметка на съответните ведомствени бюджети.

„Въпреки взетите наскоро решения, увеличаването на възрастта за пенсиониране в България е един от проблемите, по които дискусията следва да продължи", се изтъква още в анализа. Известно е, че на базата на анализа, включен в Зелената книга за основните демографски предизвикателства пред обединена Европа, Европейската комисия (ЕК) препоръчва чувствително увеличение на пенсионната възраст в страните-членки. Очевидно е, че България като член на ЕС и страна с най-влошена демографска и миграционна ситуация трябва да намери адекватни дългосрочни отговори за по-нататъшна модернизация на българската пенсионна система, за адресиране на новите икономически, демографски и социални предизвикателства. В тази връзка е изразена подкрепа за неизбежното увеличаване на осигурителния стаж, въпреки че между 2000 и 2009 г., пенсионната възраст бе променена от 60 на 63 г., за мъжете и от 55 на 60 г., за жените.

Увеличението на размера на осигурителните вноски не се приема като основна цел и инструмент за подобряване функционирането и финансовата устойчивост на пенсионно-осигурителната система. Застъпена е позицията, че се налага да се подберат подходящи критерии за определяне на вноските. Те трябва да са прозрачни, конкретни и лесно приложими. Увеличаването на постъпленията само по себе си не може да реши всички проблеми. Необходимо е саниране на ПОС от неприсъщи функции и разходи, ограничаване на необоснованите разходи и квазидефицити, вкл. на възможностите за неправомерно или нецелесъобразно ползване на осигурителни права и ранно пенсиониране, от засилване на контрола и предприемане на мерки за разширяване на осигурителната база и стесняване на неформалната икономика (осигуряване върху реално изплатени възнаграждения за всички заети лица).

В материала се анализира влиянието на увеличения размер на вноските върху нарастване на безработицата и е обоснован пакет от бъдещи промени в пенсионно-осигурителната система. Дискутира се въздействието на протичащата икономическа криза върху финансовата балансираност, събираемостта на осигурителните вноски, пазара на труда, промените в работните заплати и осигурителния доход, натиска за увеличаване на т.нар. „сив сектор". Обосновава се необходимостта от задълбочена, актюерски обоснована преценка на промените в осигурителните вноски. Поставен е фокус върху продължаващото намаляване на заетостта в условия на криза и паралелно въздействие на увеличения праг за осигурителен доход, размера на осигурителните вноски и ръста на разходите за труд.

Разгледана е необходимостта от по-справедливо разпределение на социално-осигурителните разходи между работодатели и работници/служители, като са обосновани редица предложения. Счита се, че финансовите затруднения на пенсионно-осигурителната система предполагат цялостна промяна във философията за нейното реформиране с приоритет на финансовото, без да се подценява демографското обезпечаване. Авторите на изследването изтъкват, че императивно следва да се въведе предвиденото еквивалентно разпределение (50:50%) на осигурителната вноска между работодатели - работници с тенденция към засилване на ролята на капиталовия принцип и доброволното пенсионно осигуряване и осъществяване на взаимен контрол между осигурени лица и осигурителите.

В раздела за ранното пенсиониране при рискови условия на труд е направен изчерпателен анализ на историческите аспекти на категоризацията на труда в България. От работодателска гледна точка и от гледна точка на необходимостта от намаляване на натиска върху заетите при преобладаващата трета категория (общи условия на труд), приоритет следва да бъде по-доброто дефиниране и прилагане на прозрачни и адекватни критерии за категоризация на труда.

***

Предстои изследването да бъде преведено на английски език и представено по време на Международната конференция на труда в Женева през м. юни т.г.

 С пълния текст на изследването можете да се запознаете от прикачения файл.

За информация: pr3@bia-bg.com, тел. 932 09 41 - Емилия Стефчева.