Дата: 30.03.2011

Източник: БСК

Прочетено: 3259

Приетите днес (30 март 2011 г.) на второ четене от Народното събрание промени в Закона за управление на отпадъците (ЗУО) ще принудят стотици фирми от рециклиращия и металургичния сектор да прекратят или свият дейността си, а хиляди хора да останат без работа.

Това прогнозираха на пресконференция в БСК днес Теменужка Костова - председател на Българска асоциация по рециклиране (БАР), и Политими Паунова - изпълнителен секретар на Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Позицията на двете браншови организации бяха категорично подкрепени от Българската стопанска камара (БСК) чрез нейния зам.-председател Димитър Бранков и главния секретар Петър Денев, както и от зам.-председателя на Синдикална федерация „Металици" към КНСБ Ренета Петрова.

Повод за недоволството е решението на НС в общини, в които няма приети общи устройствени планове, да се забрани функционирането на площадки за вторични суровини. „Тази „малка" поправка ще доведе до стопиране на дейностите по събиране и оползотворяване на всички вторични метали, вкл. при изпълнението на поети от страната ангажименти за събиране на масово разпространени отпадъци, като МПС, електронно и електрическо оборудване, батерии и акумулатори", се казва в писмо на БАМИ, изпратено в края на миналата седмица до председателя на НС Цецка Цачева, председателя на парламентарната Комисия по околната среда и водите Искра Михайлова, министъра на околната среда и водите Нона Караджова и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

В писмото си БАМИ припомня, че по данни на МРРБ, в около 33% от населените места има приети и действащи общи устройствени планове, като в много населени места дори не е започвала процедура по тяхното изработване, а в други те са с изтекъл или изтичащ прогнозен период и предстои възлагане и изработване на нови планове. Това означава, че 77% от населените места ще останат изобщо без площадки за отпадъци, в т.ч. за МПС, електронно и електрическо оборудване, батерии и акумулатори. 

Според БАМИ и БАР, приетата поправка в ЗУО застрашава дейността на огромна част от фирмите, които законосъобразно извършват дейност по събиране на вторични метали и са инвестирали в разрешени за дейността площадки. Поправката ще засегне и много от металургичните фирми, които са лицензирани по същия закон и извършват търговска дейност с вторични метални суровини, които са важна, а в някои случаи и съществена суровина за тяхното производство.

В писмото на БАМИ до институциите се казва още:

„Ако тази поправка стане факт и доведе до затваряне на съществуващи и изградени в пълно съответствие с нормите на Закона за управление на отпадъците площадки, стотици хора ще останат без бизнес, процедурите по усвояването и транспортирането на отпадъци ще бъдат забавени, оскъпени и, в крайна сметка - неефективни.

В резултат, българската металургия, която е основен износител и с положително външнотърговско салдо от около 2 млрд.лв., ще претърпи огромни загуби.

Това ще доведе до преосмисляне и замразяване на инвестиционни програми и ще отблъсне потенциални инвеститори от българския пазар.

Някои области и фирми ще получат монопол върху тази дейност, а други без тяхна лична вина ще бъдат поставени в неравностойно положение и ще ликвидират своите мощности.

Използването на вторичните метали като ресурс в рамките на Европейския съюз е много важен приоритет, тъй-като пряко повишава конкурентоспособността на произвежданата продукция и решава проблеми с енергийната ефективност и опазването на природата. В тази насока и сега нашата страна изостава, а това ново решение ще ни отдели още повече от нивото на развитите страни и поставените от Европейския съюз цели."

Според председателя на БАР Теменужка Костова, новата поправка в ЗУО не само няма да реши проблема с кражбата на метали, кабели и др., но и ще го задълбочи, тъй като много фирми ще се преместят в т.нар. сив сектор и ще продължат да оперират извън контрола на компетентните институции. Тя призова компетентните институции да съсредоточат усилията си към засилване на контролната дейност, вместо да хабят енергията си в нормотворчество, притискащо легалния бизнес. Г-жа Костова обърна внимание върху факта, че преобладаващата част от територията на страната ще остане непокрита от площадки за събиране на вторични суровини, което ще лиши гражданите от възможността да изпълняват задълженията по предаване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, метали, стари МПС и др. Това, от своя страна, ще оскъпи транспортирането до площадки, намиращи се на територията на други общини. Освен това, очаква се да се увеличат и продуктовите такси, които са включени в цената на електроуредите.

Участниците в днешната пресконференцията се обединиха около позицията, че подобни промени, водещи до тежки последици за бизнеса, не трябва да бъдат правени, без преди това да са обсъдени със засегнатите страни и без да е извършена съответната оценка за въздействието на новите норми върху икономическата среда.

Политими Паунова припомни, че възраженията на браншовите организации срещу друга предходна промяна в същия закон (ЗУО), въвеждаща тежки финансови задължения за рециклиращите фирми, не бяха възприети с аргумента, че между първо и второ четене в пленарна зала не може да се внасят промени.Очевидно, това не е вярно, след като именно в тази нормотворческа фаза бяха внесени промените, забраняващи оперирането на площадки за вторични суровини на територията на общини, в които няма приети общи устройствени планове", коментира г-жа Паунова и допълни, че явно се прилага двоен стандарт, като предложенията на бизнеса не се вземат под внимание, а това т.нар. социален диалог е формален и неефективен. Г-жа Паунова обясни, че след закриването на МК „Кремиковци", суровина за производството на стомана у нас са само вторично преработените метали. „Днешното решение на НС обрича българското стоманопроизводство на тотална липса на суровини", каза г-жа Паунова.

Главният секретар на БСК Петър Денев допълни, че е недопустимо металургичната индустрия, която е един от трите стълба на българската икономика, да бъде притискана с подобни необосновани и напълно нелогични нормативни промени.

Зам.-председателят на БСК Димитър Бранков припомни, че при присъединяването си към ЕС България е приела възможно най-тежките (най-кратките) срокове за покриване на екологичните и др. изисквания в сферата на металургията и рециклирането спрямо останалите страни-членки, а със законодателни решения, като коментираното днес, условията за правене на бизнес в тези икономически сектори се влошават още повече.

Ренета Петрова, зам.-председател на СФ „Металици" към КНСБ, беше категорична, че представителите на работещите в сектор „металургия" няма да останат безучастни към проблема и ще се възползват от всички законови възможности за противодействие с цел недопускане закриването на работни места и/или намаление на трудовите възнаграждения в бранша.

***

Снимки от пресконференцията са публикувани по-долу.


Става въпрос за задължението за месечни отчисления към РИОСВ за обезпечаване закриването и последващата поддръжка на съоръженията за депониране на производствени и опасни отпадъци. Регламентираните месечни отчисления възлизат на десетки милиони лева годишно. Средствата се депозират по безлихвени сметки на РИОСВ за десетки години, което натоварва недопустимо себестойността на произвежданата продукция.