Дата: 12.08.2011

Източник: в-к "Стандарт"

Прочетено: 2319

- Г-н Данев, как ще се отразят на българската икономика  сривовете на международните пазари?

 

- Икономическият стрес, който светът преживя през 2008 г.,  накара бизнеса, политиците и финансистите да бъдат изключително предпазливи.  Тригерът, който отпуши това напрежение, е решението на S&P да намали  кредитния рейтинг на САЩ. Оказа се, че САЩ са силно задлъжняла страна.  Намалението на рейтинга предизвика сътресения по всички фондови борси, защото  доларът е резервната валута в целия свят. В Китай инфлацията достигна 6,5%,  което е основание за сериозно притеснение да не би и вторият икономически гигант  да получи сътресение в своето развитие. В Европа забелязваме първите превантивни  мерки на ЕЦБ, която започна да изкупува дълга на Италия. Нещата нито с Италия,  нито с Испания, като основни членки на еврозоната, са оптимистични. Това кара  целият ЕС да се изправи на пръсти в очакване на нова икономическа криза, макар  може би не с такава тежест. Тази ситуация неминуемо ще се отрази на България,  защото българската икономика е ресурсопотребяваща.  

А при нас основната част от ресурсите са вносни. Сривът в  ценните книжа на международните пазари ще накара голяма част от инвеститорите да  насочат средствата си към спекулации със суровини и материали.

 

- А това ще вдигне цените им?

 

- Точно така. Вече сме свидетели, че една тройунция злато  поскъпна до 1725 долара - невероятно висока цена. Това ще забави растежа на  европейската икономика, а тя е основен търговски партньор на България. Затова  България също трябва да вземе превантивни мерки, за да не позволи новата вълна  на икономически спад да засегне плахия растеж на икономиката ни.

- Кои са най-спешните мерки, които трябва да предприемат  управляващите?

 

- Три решения с най-голямо влияние трябва да бъдат взети в  момента от правителството. Първото, колкото и да е странно, е емитирането на  целеви дълг на международните пазари или към Световната банка, с който да се  финансира изграждането на ефективно електронно правителство по модела на  Естония. Страната ни има нелош кредитен рейтинг. Наскоро "Мудис" повиши оценката  си.

Смятаме, че за около 1,5 млрд. евро може да се поръча ноу-хау и  да се внедри електронното правителство на Естония у нас с цялата инфраструктура.  Това рязко ще подобри редица дейности, които в момента са в тревожно състояние.  Например драматично ще се намалят разходите за администрация. Рязко ще падне  броят на заетите в публичния сектор, а те в момента са 730 хиляди. Не просто ще  се намали, а направо ще се ликвидира корупцията, която заедно с корпоративния  клиентелизъм и даренията към партии, министерства и други структури захранва  деформираната ни пазарна икономика. Ще се облекчи бизнес средата, ще се подобри  здравното обслужване. Електронното правителство е най-мощният инструмент, с  който може да се противодейства в кризата. Трябва обаче да поканим експерти от  Естония да дойдат и да ни направят тяхното е-правителство. А не да избираме  изпълнител с обществена поръчка.

На второ място с бюджета за 2012 г. трябва да се намалят  съществено държавните разходи, особено в направления, които в момента са свещени  крави - МВР, отбраната, правосъдието. Например финансирането на МВР е 4,6% от  БВП при положение, че в Дания е 1,1%, Гърция - 1,6%, а в Германия 1,7%. И тези  4,6% не са единствени. Реалните разходи са скрити, тъй като правителството  отделно превежда средства, които не достигат за покриване на пенсионното  осигуряване на заетите в тази сфера. Бюджет 2012 трябва да бъде много  по-прозрачен като всички социални разходи, включително за здравно и пенсионно  осигуряване, да бъдат за сметка на бюджетите на тези министерства. Да се  увеличат възнагражденията на служителите, но те сами да започнат да плащат  осигурителните си вноски.

Следващата сериозна мярка са еврофондовете. Постоянно твърдим,  че подобряваме усвояването на европарите, а България е все на опашката. Ако  погледнем внимателно, ще видим, че над 90% от тези средства са насочени към  административните структури. Т.е. администрацията няма капацитет да ги усвоява.  Трябва да има непрекъснат мониторинг проект по проект защо не се усвояват парите  по график и да се налагат санкции на министрите, когато не контролират процеса.  Има десетки проекти, които текат от 2-3 години с нула усвоени средства. И там,  където не достига административен капацитет, да се аутсорства управлението на  проектите от частния бизнес.

- На тези три мерки вие гледате като на нови антикризисни  мерки?

 

- Точно така.

- ЕС препоръчва по-смели реформи в пенсионната система,  здравеопазването, образованието, бизнес средата. Какво според вас трябва да се  предприеме спешно в пенсионната система?

 

- Промените, които се направиха в пенсионното осигуряване, бяха  палеативни. Първата и най-съществена промяна, за която настояваме, разбира се,  при запазване на тристълбовата система е ранното пенсиониране на различните  групи да се отдели в самостоятелни фондове на държавното осигуряване. Само така  ще се знае какви са разходите на държавата например за служителите от  Министерството на отбраната, МВР и Министерството на правосъдието. В отделен  фонд да бъдат и парите за хората при първа и втора категория труд. За  инвалидните пенсии трябва да се направи сериозен финансов и медицински одит на  всички регистрирани от ТЕЛК и НЕЛК и да се отнемат права, когато има нарушения.  Бюджетът на НОИ трябва да премине към реално трипартитно управление, защото в  момента държавата държи управленския пакет. По същия начин трябва да се  процедира и в здравеопазването - ясно да бъдат разграничени отговорностите на  здравното министерство и здравната каса. Трябва драстично да се намали  персоналът в тези институции, а на базата на е-правителството да се подобри  обслужването. НАП трябва да започне да следи и да събира здравните осигуровки.  Близо 2 млн. българи не плащат здравни вноски. Държавата пък трябва да направи  зравните вноски за тези, които осигурява (деца, студенти и пенсионери) поне  равни на средните за страната. Защото в момента внася значително по-ниски суми,  а това са най-рисковите групи, които консумират най-много здравни услуги.  

- А за какви промени настоявате в образованието?

 

- Там също трябва да настъпят драстични промени. Ние забравяме,  че 21 г. имаме пазарна икономика и конституция, в която е обявено равноправие на  частната и държавната собственост. И продължаваме да субсидираме само държавни  училища и университети, макар че частните произвеждат същия продукт за нашата  икономика и общество.

Държавата трябва да спре субсидирането на специалности, които  не са необходими на икономиката, а министерствата на образованието и на  икономиката да прогнозират заедно с бизнеса от какви специалисти страната ще има  нужда в следващите 5 или 15 години.

- Освен е-правителство какво още ще подобри бизнес средата?  

 

- Предлагаме възможно най-бързо да се въведе парламентарен  борд, условно казано. Т.е. да бъдат ограничени промените в законите, особено  лобистките. Законовите и подзаконовите промени в момента са толкова чести, че е  трудно бизнесът и хората да се ориентират. Само през първите 6 месеца на  годината са направени над 250 промени в законите и 1230 промени в подзаконовите  актове. Парламентарният борд ще създаде устойчивост и ще привлече чуждите  инвеститори. Цената на кредитния ресурс в България е висока, защото имаме  непрекъснати промени в правната инфраструктура и това се оценява като рисково. С  промени в правната инфраструктура може да се изземе собственост, да се пренасочи  собственост, да се извършат редица нарушения в пазарната среда.

Цялото общество обаче трябва да се въоръжи с решимост да бъдат  проведени тези реформи. Трябва да има национален консенсус за търпеливо  изчакване да премине вълната на втората криза, ако има такава, и да мислим, че в  следващите години можем да постигнем сериозен просперитет, като ликвидираме тези  язви в общественото ни развитие.

 

Мила Кисьова, в-к "Стандарт"