Дата: 17.09.2011

Източник: БСК

Прочетено: 2304

„В Европа има глад за специалисти с т.нар. STEM-умения, затова европейските страни ще продължат да привличат работна ръка от България, което допълнително ще „оголее" нашия пазар на труда от кадри в сферата на информационните технологии, инженерните науки и др."

Това прогнозира изпълнителният председател на БСК Божидар Данев по време на работна среща в рамките на изпълнявания от камарата проект по ОП „Развитие на човешките ресурси". Форумът се провежда на 16-18 септември т.г. и е с участието на представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието, младежта и науката, Националната агенция за професионално образование и обучение, Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси, КНСБ, КТ „Подкрепа", браншови организации и експерти на БСК. Основната дискусионна тема е концепцията за създаване на Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила (ИСОК).

Г-н Данев коментира пред участниците в срещата последните тенденции на пазара на труда, в контекста на компетенциите на работната сила. „С хора с основно образование и с неграмотни не може да се прави печеливша икономика. Не може да се усвояват инвестиции и нови технологии без компетентни хора. Нещо в компетенциите ни куца, а искаме високи доходи. Да, доходите трябва да растат, но трябва да растат срещу компетенции, а не според електоралния натиск", каза Божидар Данев. Според него, недопустимо е бюджетът за образование да е едва 1.5% от БВП, а за МВР, например, да е над 5%, като в същото време престъпността расте, а разкриваемостта е 13%.

„Държавата взима пари от данъците на работодателите и финансира образование, което не им е нужно", категоричен бе Божидар Данев. Така той аргументира предложението на БСК да се определят квоти за всички университетски специалности, съобразени с търсенето на пазара на труда, така че обществените средства да се насочват към финансиране именно на тези специалност. За всички останали специалности студентите да инвестират собствени средства, поемайки и съответния риск за възстановяване на инвестицията си при евентуална нереализация на пазара на труда. „Намираме се на сериозен кръстопът - прогресираща стагнация или плавен просперитет, основан на компетенции", обобщи Божидар Данев.

Неговите изводи бяха подкрепени от останалите участници в дискусията.

Представителите на МОМН споделиха, че са наясно, че обучават висококвалифицирани безработни, но такова е търсенето и нагласите в обществото. „Сега е модерно да се учи право или икономика и ние трудно можем да се преборим с тези нагласи", споделиха експертите. Освен това, според тях, основна предпоставка за недоброто планиране на т.нар. държавна поръчка в университетите е липсата на механизъм за прогнозиране на търсенето на пазара на труда на определени специалисти. Друг проблем е липсата на подготвени преподаватели, при това предователският състав непрекъснато застарява.

„Къде у нас младият човек може да разбере какви са възможностите му за реализация в бъдеще?", попита реторично председателят на НАПОО Деян Пушкаров. Според него, липсата на адекватна информация за бъдещите потребности на пазара на труда и липсата на модели за кариерно ориентиране са ключови проблеми. „Имаме много образовани хора, но малко квалифицирани. Проблемът е общоцивилизационен - става въпрос за оцеляването на нацията", заключи г-н Пушкаров.

„Интересът към професионалните гимназии непрекъснато намалява - имаме база и преподаватели, но няма кандидати да се обучават", оплакаха се представителите на МОМН. Те споделиха, че в ход е подготовката на няколко важни за развитието на образователната ни система - за изграждане на центрове за кариерно ориентиране в училищната система, както и за създаване на система за оценка на качеството на професионалното образование и обучение. Друг проект, който се очаква да стартира през 2012 г. и да продължи две години, е на стойност 90 млн.лв. Проектът е насочен към финансиране на стажантски места за студенти и ученици. Обучаемите и приемащите ги работодатели ще получават финансиране за най-малко 240 часа стаж.

Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, представи пред участниците в срещата напредъка по проекта за изграждане на ИСОК. Той сподели, че приключва първият етап по проекта, включващ изготвянето на анализи и научно-методически материали, на чиято база ще започне създаването на т.нар. компетентностни модели за ключови длъжности в 20 икономически сектора. За целта е изградена Национална референтна мрежа, включваща секторни референтни звена - екипи от специалисти, които ще разработват компетентностните модели и картите за оценка на компетенциите на работещите в съответните сектори. До момента са създадени 7 секторни референтни звена, като предстои в близките месеци да бъдат създадени още 13. В следващите 9 месеца обучени по проекта специалисти ще тестват в пилотни предприятия изработените карти за оценка на компетенциите. Целта е да се проверят в практиката разработките на методистите и, след като се отстранят евентуални проблеми, да стартира работата по изграждане на самата информационна система.

„Бизнесът иска едно, а образователната система дава друго, реагирайки на обществената мода и възможностите на университетите", констатира Томчо Томов. Според него, една от целите на ИСОК е да се създадат професионални стандарти и да се подпомогне процесът на създаване на държавните образователни изисквания, както и да се изгради дългоочакваната система за валидиране на знания и умения, придобити по неформален път.