Дата: 30.09.2011

Източник: БСК

Прочетено: 2055

Бизнесът не е съгласен с административното налагане на осигурителни прагове, както и с разпростирането на КТД върху всички предприятия от съответния бранш

През м. септември 2011 г. БСК проведе анкетно проучване сред своите членове относно нагласите сред бизнеса за увеличение на заплатите и осигурителните прагове.

55% от участниците в  анкетата посочват, че няма да увеличават заплатите през следващата година, 29% имат подобни намерения, 16% все още се колебаят.

51% от работодателите, които не предвиждат увеличение на работните заплати, обясняват решението си с влошеното финансово състояние на фирмата и/или бранша, в който те оперират. За 38% причина е, че имат несъбрани вземания от контрагенти, вкл. от централната и местните власти по линията на неразплатени обществени поръчки. Аргумент за 31% от анкетираните е песимизмът им относно подобрението на икономическата среда, поради което предвиждат да запазят резервите на фирмите. Според 8% възнагражденията в предприятието/бранша са на достатъчно високо ниво и не се налага индексация в този момент.

53 % от анкетираните са на мнение, че не е необходимо определяне на минимален осигурителен доход (МОД) по браншове и длъжности.  35% са на противоположната позиция, а 12% се затрудняват да преценят.

Преобладаващата част (37%) от одобряващите договарянето на МОД смятат, че за 2012 г. не трябва да има увеличение на осигурителните прагове, т.е. те трябва да се запазят на нивото на 2011 г. 36% приемат увеличение на МОД в границите между 2 и 10%, а 27 на сто са склонни на увеличение с повече от 15%.

Според 41% от участниците в допитването договарянето на МОД трябва да става на ниво предприятие, за 29% - на ниво бранш/отрасъл (първи знак по НКИД), а за 25% - на ниво икономическа дейност (втори знак по НКИД). Това в голяма степен потвърждава искането на БСК министърът на труда и социалната политика да не налага по административен път МОД за икономическите дейности, в които няма подписани споразумения между съответните браншови работодателски и синдикални организации. Подобна мярка ще доведе до закриване на работни места в потърпевшите икономически сектори.

Една-четвърт от участниците в изследването са на мнение, че при индексирането на възнагражденията трябва да се има предвид основно производителността на труда. Всеки пети работодател приема като водещи факторите инфлация, конкурентоспособност и разходи за труд, а според 17% от анкетираните трябва да се отчитат и промените в данъчното и осигурителното законодателство.

Индексирането на трудовите възнаграждения би следвало да е съобразено с реалната икономическа ситуация и да отговаря на възможностите на всяко предприятие, а не да се определя с норматив от държавата, смятат още представителите на бизнеса.

Необоснованото индексиране на трудовите възнаграждения, без това да е обвързано с разширяване на пазарния дял или с диверсификация в предприятията, утежнява и без това тежкото финансово състояние на малките и средните предприятия у нас, които са гръбнак на икономиката, споделят анкетираните. Това, съчетано с огромната междуфирмена задлъжнялост, която непрекъснато нараства, допринася за липсата на оперативни средства във всяко едно предприятие, което постепенно води до неговата ликвидация и до ръст на безработицата.

Повишаването на производителността на труда и разширяването на пазарните позиции на предприятието/бранша трябва да са основните източници на средства за индексация на заплатите, показва още допитването до бизнеса.

В много по-малка степен работодателите са склонни да пристъпят към съкращения и/или преструктуриране на персонала като източник за увеличение на възнагражденията.

Повече от половината (57%) анкетирани не одобряват разпростирането на КТД върху всички предприятия от бранша. 18% са на противоположното мнение, а всеки четвърти (25%) се затруднява да прецени.

Според участниците в изследването Кодекът на труда е остарял и не създава условия за гъвкавост на пазара на труда. В тази връзка, предприемачите определят като приоритет на държавата именно промяната на Кодекса на труда и преразглеждането на нормите, които усложняват освобождаването на работници и въвеждане на гъвкави форми на заетост. По-конкретно, участниците в анкетата смятат, че трябва да се преразгледат текстовете, обвързващи решенията на работодателите с подписа на синдикатите в предприятията.

Режимите за разпределение на работното време и отпуските също създава проблеми на предприемачите, както и множеството почивни дни, които често прекъсват работния процес и обременяват финансово фирмите.

Участниците в анкетата искат още държавата да спре с увеличението на осигуровките за сметка на работодателите, за да могат предприятията да си „отдъхнат" и да се намалят разходите за труд.