Дата: 30.09.2011

Източник: БСК

Прочетено: 2394

„Големият проблем на пазара на труда не е заплащането, а заетостта. Именно тук се разминаваме със синдикатите, които не спират да настояват за увеличения на разходите за труд по линията на осигурителни прагове, минимални работни заплати и пр."

Това каза изпълнителният председател на БСК Божидар Данев днес, 30 септември, пред участниците в конференция на тема „Европа 2020 и националните политики на пазара на труда - стратегии и мерки в Австрия и България".

Г-н Данев обърна внимание върху факта, че пазарът на труда е многопластова система, която реагира с времеви лаг на ситуацията в другите системи, като образованието, здравеопазването, пенсионното дело, бизнес средата и т.н. Според него, държавните органи за хипнотизирани от количествени параметри, а никой не говори за качеството на работните места и работната сила. По линия на Агенцията по заетостта се финансират обучения и работни места, които са с ниско качество и са по скоро тип „социална помощ", каза още Божидар Данев. Той предупреди за втора вълна на кризата, която неминуемо ще се отрази и върху българския пазар на труда, особено като се има предвид, че Европа засмуква нашите специалисти.

„Кризата показа, че Европа не може да бъде единна, ако няма общи политики в различните области. Както конвергираме към единна фискална политика, така трябва да конвергираме към единна пенсионна система", каза още Божидар Данев. Според него, разликите в пенсионните системи на отделните европейски страни водят до преливане на трудовия ресурс от един национален пазар към друг, което пряко се отразява и на българския пазар на труда.

В отговор на въпрос от залата, изпълнителният председател на БСК изрази мнение, че за разлика от останалите европейски страни, у нас проблемът със заетостта на възрастните хора не стои с такава острота, както в Европа. У нас проблем е заетостта на младите хора. Кризата доведе до съкращаване основно на млади хора, без опит и без нужната квалификация и умения, обясни Божидар Данев.

Юлия Симеонова - изпълнителен секретар на Департамент "Обучение и квалификация" в КНСБ, подкрепи тезата на БСК за поставяне на акцент върху качествените и устойчиви работни места. Тя призова за по-активно свързване на бизнеса с образованието, както и за прилагане на ефективни мерки за минимизиране на преходите от обучение към заетост и от безработица към заетост.

Конфедеративният секретар на КТ „Подкрепа" Емил Димитров говори пред участниците във форума за ролята на социалните партньори при формирането на политиките на пазара на труда, вкл. при разработването на националните планове за заетост. Като положителен пример за развитие на двустранния диалог (синдикати - работодатели) той представи постигнатите неотдавна споразумения за дистанционна и надомна работа. Специално внимание отдели г-н Димитров на активните действия на синдикатите и работодателите в посока намаляване на т.нар. сива икономика.

Специален акцент в хода на дискусията бе поставен върху проблема с големия процент млади хора, отпадащи рано от системата на образование. По данни на КНСБ през учебната 2009-2010 г. напусналите училище са 24%, а средно за ЕС процентът е 14 при цели по Лисабонската стратегия за 10%. „Имаме статистика, но нямаме политика. Къде ги праща държавата тези деца?", попита риторично представителка на КНСБ, участвала в дискусията. Според Божидар Данев, една от причините за тези негативни стойности е разрушаването на т.нар. основна клетка на обществото - семейството, което е призвано да гради ценностната система на младото поколение. Друга причина е наличието на големи етнически групи, които масово игнорират системата на образование. Докато не отделим децата от тази цивилизационна среда, където виждат негативен родителски пример, докато не им изградим навици да се образоват и да се развиват, няма да постигнем успех, категоричен бе Божидар Данев. Той припомни, че в тази връзка БСК многократно е предлагала да се въведе т.нар. пансионатно обучение, където да се даде възможност на деца от подобни семейства да получат адекватно образование и възможност за качествена реализация на трудовия пазар. Това не може да стане по пътя на принудата - трябва да е доброволно, но да е на база насърчителни и/или рестриктивни мерки от страна на институциите (например, спиране на социални помощи и детски надбавки). „Заравяме си главите в пясъка за този проблем, а той избухва на улицата - ако искаме да решаваме проблемите, трябва да ги назоваваме с истинските им имена", категоричен бе Божидар Данев.