ПОСЯХМЕ ЛИ СЕМЕНАТА НА СЛЕДВАЩАТА КРИЗА?
Централните банки се опитват да реанимират икономиките, инжектирайки във вените им огромни дози парични средства. Това лечение успокоява симптомите в момента, но може да стане причина за влошаване на състоянието на пациента в близко бъдеще. Парчетата от спукването на имотния балон и последвалата банкова криза все още се мяркат край нас. О ще преди да са напълно изчистени от хоризонта на глобалната икономика се появяват сенките на следващите проблеми, които политиката на банките по улесняване на икономиката могат да създадат. С увеличението на количеството на парите в обръщение, разбира се, се подпомага бизнеса мигновено, тъй като това отнема част от напрежението върху него. Но не бива да се забравя, че лесните пари също така окуражават поемането на по-големи рискове и водят до покачване на цените на активи до нездравословни равнища, с което се създава потенциална опасност от бъдещи финансови кризи. Когато за последно този проблем се появи, последиците бяха катастрофални. В годините след 2000 година технологичните акции се сгромолясаха, което накара председателят на Федералния резерв тогава Алън Грийнспан неколкократно да насочи парични траншове към икономиката. Това съживи американската икономика, но също така насочи средства към недвижимите имоти и така цените на жилищата се вдигнаха до нереални нива и спукването на този балон засегна банките и те изпаднаха в криза през 2008 година. Очевидно е, че ФЕД отказва да признае това като страничен ефект на предприетата от Грийнспан политика преди 12 години. Още през 2006 година, когато имотният балон се надуваше, Тимъти Гайтнър, който тогава бе заместник-председател на ФЕД, а сега е финансов министър на САЩ, смяташе, че водената политика е балансирана откъм поети рискове. Грийнспан обаче отговорно заяви пред Конгреса на САЩ през 2008 година, че ясно е съзнавал последствията от действията си. Дали с онова, което прави сега Бен Бернанке, се повтарят стари грешки, а именно, рискува се създаването на нови балони докато се работи по поправянето на стари грешки? Очевидно е твърде рано да се каже, но следва да се признае, че Бернанке отиде с крачка по-напред от предшествениците си като даде на спекулантите още по-голяма сигурност за онова, което могат да сторят. Той им каза, че ФЕД ще удържи лихвите си ниски до 2014 година. Ефектите на това са следните. На първо място агресивните инвеститори станаха по-популярни. Ниските лихви карат инвеститорите да търсят повече риск, за да си докарат по-висока доходност. Продажбите на книжа със статус "боклук" се увеличиха през януари, а февруари също изглежда силен за този тип инвестиции. Инсайдерите в технологичните компании също виждат най-после шанс да осребрят онова, което имат, след 4 години, в които слабия пазар обезкуражи компаниите да се хвърлят в IPO-та. Активността на първичните публични предлагания през 2012 година има потенциал да е най-голямата от години насам, имайки предвид не само онова, което правят Facebook. Това IPO се очаква да оцени социалната мрежа на гигантските $ 100 млрд. и повече, което е три пъти повече от онова, което пазарът плати за Google през 2004 година. IPO-то на Google, между другото, се появи точно във времето, в което започна да се надува и имотния балон. На следващо място, ефект от онова, което Бернанке направи, е че цените на активите, считани за "сигурни инвестиции" в криза, се вдигнаха. DOW се покачи с 20% от октомври до сега, докато икономическите статистики не дават основания за чак такъв оптимизъм. Нещо повече. В Конгреса смятат, че през тази година икономиката на САЩ ще се представи незадоволително слабо. Така че обяснението за ръста на цените на акциите, който не се оправдава от силни резултати на икономиката, са ясен показател за това, че горещите пари, излизащи от Европа търсят"сигурни инвестиции" и ги намират в лицето на американските акции на Wall Street.Най-големият "сигурен актив", който започва да се раздува като балон, са държавните ценни книжа, при които игрите се дирижират директно от ФЕД с неговата политика по поддържане на лихвата на изкуствено ниско равнище. Цените на облигациите се движат в обратната посока на лихвените равнища, така че когато ФЕД задържа основната си лихва около нулата, цените на държавните облигации се качват. Когато централната банка на САЩ най-накрая реши да вдигне лихвите до нормални равнища, дори и това да не се случи през 2014 година, то цените на държавните облигации ще паднат драстично. Европейските банкови политики също насърчават поемането на по-големи рискове. Подобно на опитите на ФЕД да повлияе на местната икономика, и Европейската централна банка напечата стотици милиарди евро и ги даде на европейските банки при извънредно щедри условия. Те от своя страна не само използват парите, за да посрещат непосредствените си нужди от финансов ресурс, но също така вземат допълнителни пари назаем, за да купуват повече и повече облигации от страни в затруднение, за да спечелят от разликата между доходността по тези ДЦК и ниската лихва, която дължат на ЕЦБ за взетите назаем пари. Тази стратегия е известна като кери трейд. Опитвайки се да припечелят допълнително чрез нея, европейските банки увеличават експозицията си към дълговите проблеми на страни от еврозоната. Така ако кризата се влоши, цялата банкова система ще усети ефекта на това, включително финансовите институции в САЩ. Всяко от тези последствия - взето само или в комбинация с останалите, означава, че може да се очаква следваща финансова криза през следващите месеци или през следващите години. Може би всички ще се успокоят за малко след изборите през месец ноември в САЩ. Но настоящите трендове са укорими и икономистите правилно им обръщат внимание, посочвайки, че игрите на морален хазарт са опасни. Идеята че фалит на държава е невъзможен, че винаги ще има спасителни планове и лесни пари за изливане в икономиката могат само да подхранват безразсъдно поведение. И за последно, в такива времена уместното поведение за инвеститорите е повече предпазливост и внимание. / Майкъл Сиви, TIMEBusiness