ЧАСТИЦА BMW ОТ МУСАЧЕВО

Тихо, чисто и добре организирано. По нищо не личи, че в голямото осветено хале са на смяна над 150 души. Чуват се само жуженето на шевните машини и приглушените разговори между хората. Отляво е поточната линия за материалите, в средата са работниците, а вдясно – качественият контрол на готовата продукция. Оттам – към изхода, в тировете и към Германия.

Трудно е да си го представим, но това се случва в България. По точно – край софийското село Мусачево, където от няколко месеца работи фабрика на южноафриканския производител на кожени елементи за автомобилната индустрия ALC (Automotive Leather Company).

Дружеството е доставчик на автомобилни производители като BMW, Nissan, Mercedes-Benz, Volkswagen... (виж карето). В българската си фабрика ALC шие кожени тапицерии за седалките на 5-а и 7-а серия на BMW в три цвята – черен, специфичен отенък на бежовото – veneto beige, и сиво - oyster.

Мениджърите му избрали България след решение да изнесат част от дейността в Източна Европа, да намалят транспортните разходи и така да оптимизират доставките за един от големите клиенти - баварските моторни заводи. За момента това е основният ефект от вписването на ALC в българския икономически пейзаж. За нашата страна ефектите са в друга посока – стотици работни места, десетки милиони евро в статистиката за износа и малко повече самочувствие в конкурентната надпревара за привличане на инвеститори в региона.

Началното решение

Генералният мениджър на ALC за България Шон Бош очертава само в едри щрихи и без прекалени детайли бизнеса на компанията. Решенията в нея обаче явно се взимат бързо, защото от първоначалната идея за изнасяне на дейност в Източна Европа до отварянето на фабриката в село Мусачево е минала по-малко от година.

"Започнахме да оглеждаме потенциални пазари в региона в началото на 2011 г. През май вече бяхме избрали България за място, където ще започнем производство", разказва Бош.

Няколко месеца по-късно - през есента, новата фабрика вече е факт, а през януари тази година от поточната линия на BMW слизат първите автомобили с кожени тапицерии, ушити в България.

В търсене на подходяща локация от ALC първоначално се спрели на няколко страни от Източна Европа - Полша, Унгария, Хърватия... От мениджмънта на южноафриканската компания обаче изтъкват два факта, които наклонили везните в полза на нашата страна - икономическата стабилност и 10-процентният плосък корпоративен данък.

"Полша и Унгария не предлагаха толкова добри данъчни условия. От Унгария ни отказа и политическата нестабилност", обобщи генералният мениджър на ALC. Хърватия отпаднала заради факта, че не е член на ЕС и съответно не може да предложи облекчения при износа на продукция към Германия. И така на инвестиционната карта останала България.
 
Мястото

От южноафриканската компания имат своето обяснение и за избора на района източно от София за откриване на производство.

Шон Бош обяснява, че харесали село Мусачево заради добрата инфраструктура, лесния достъп до международни пътни коридори, както и заради близостта до София и до голямо летище.

В случая на ALC транспортните връзки са критичен момент, защото от тях зависи цялото производство. Компанията шие седалките от телешки бокс, който внася по въздушен път от Южна Африка, а ватата за тапицерията и пластмасовите елементи идват с тирове от Западна Европа, основно от Германия. Съответно готовата продукция се връща към автомобилните заводи там с камиони.

Шон Бош уточнява, че първоначалният замисъл на ALC за инвестицията в Източна Европа е включвал два варианта - строителство на гола поляна или покупка на съществуващи мощности. Впоследствие се спрели на трети - преустройството на новоизградена складова база в производствено предприятие. Сградата в Мусачево е собственост на гръцката строителна компания "Джи Пи констракшън", а ALC я ползват под наем с 5-годишен договор.

Според Шон Бош за момента този вариант устройва компанията, тъй като все още е в началото на инвестицията си в България, а с наема на база може да започне работа бързо и със сравнително малки начални разходи.

До момента тя е вложила в производството си край София около 3 млн. евро, основно в доставката на необходимите машини и оборудване. До края на годината се очаква инвестицията да достигне 4 млн. евро.

Срещу тези относително скромни начални разходи стоят впечатляващи обороти. Първата година от бизнеса си в България ALC очаква да приключи с приходи от 30 млн. евро при едва 50% натоварване на производствените мощности във фабриката край София (пълният капацитет е 1000 седалки дневно). На петата се очаква приходите да нараснат тройно - до около 90 млн. евро. Растежът ще бъде реализиран основно чрез привличане на нови клиенти на европейския пазар, като вече се преговаря с германска компания.

Хората

Цената на труда в България и в Южна Африка се оказва почти еднаква, но работниците са доста различни, смята Шон Бош. Като основна разлика отчита опита или по-скоро липсата на такъв в България при специфична дейност като шиенето на кожени изделия.

"Липсата на опит направи хората неуверени в началото и се наложи да проведем повече обучения, докато свикнат с работата", обобщи мениджърът. За целта от ALC са довели тук служители от фабриката си в Южна Африка, част от които все още помагат на работниците в Мусачево.

Очакванията на компанията обаче са за по-висока ефективност от дейността й в България, тъй като по наблюдения на Шон Бош в сравнение с Южна Африка "хората тук са по-дисциплинирани и се стремят да постигнат повече".

В момента в Мусачево работят около 350 души на две смени, като целта е на финалния етап на инвестицията броят им да достигне 450-500.

Първоначално инвеститорите започнали да подбират персонал с помощта на местните кметове. "Представихме им начинанието и те много ни помогнаха", отбелязва Шон Бош. С тяхна помощ събрали около 750 души, от които в процеса на обучение останали половината и те били наети. Повечето живеят в близките села и в София, но има и групи, които работническите автобуси превозват чак от Перник.

Плюс и минус

След няколкото месеца, потопен в българската бизнес среда, Шон Бош е наясно: тук всичко отнема време. Чакаш фабриката да стане готова, чакаш дълго за разрешителни, за срещи, за доставки... за почти всичко.

"Това е малко странно за нас. В автомобилната индустрия нещата се случват много динамично, всичко трябва да стане днес, утре може да е късно", отчита мениджърът. Може би по тази причина отбелязва като най-голям недостатък на бизнес средата в България бумащината и бавните процедури. А в интерес на истината далеч не е единствен.

И все пак предимствата: съдействието, което компанията (малко изненадващо и за самата нея) е получила от Aгенцията за инвестиции и от местните власти.

Тестът за бизнес средата предстои. Вариантите са два - да се случат оптимистичните очаквания на Шон Бош за няколко техни фабрики в страната или пък амбициозният план да остане в малък формат.

БСК и нейният представител в ЮАР г-н Росен Йорданов съдействаха за навлизането на българския пазар на компанията.