СЪБИРАНЕ НА СТАРИТЕ ПЕЧАЛБИ

Неразпределените печалби, т.е. част от натрупаните по сметки средства на държавните дружества, все пак ще бъдат насочени към бюджета. Това стана, след като в петък парламентът отхвърли проекторешение на опозицията, с което се предлагаше да отпадне текст от правителственото постановление от 29 декември миналата година. Документът за пръв път задължава министерствата да приберат натрупаните през годините и неизползвани средства от подопечените си дружества. Депутатите от мнозинството дори изрично задължиха финансовия министър Симеон Дянков да следи за изпълнението на постановлението.

Прибирането на старите печалби ще е допълнителен източник на приходи в бюджета и вливането на допълнителните средства може да свие дефицита под планирания размер от 1.1 млрд. лв. за тази година. Това пък ще остави повече средства във фискалния резерв, през който се осъществяват плащанията по външния дълг.

Точен размер на очакваните постъпления няма, защото все още не са готови финансовите отчети на компаниите за 2011 г. Но със сигурност става въпрос за стотици милиони левове. Най-конкретна сума, но неясно колко точна, се вижда от репликата на бившия икономически министър от БСП Петър Димиторов: "Това управление си постави благородната цел да изземе от държавните фирми 630 млн. лв. и да ги раздаде на себе си."
 
Защо има смисъл

Идеята бе защитена от депутата на ГЕРБ Валентин Николов, който изтъкна, че това е разпореждане на собственика с негови активи. В период на криза е логично държавата да ползва натрупаните по фирмите резерви, вместо например да се емитират ДЦК, коментираха икономисти.
 
Менда Стоянова, също от ГЕРБ, която е председател на бюджетната комисия, каза пред "Капитал Daily", че голяма част от тези средства стоят на срочни депозити, а не по разплащателни сметки, което доказвало, че компаниите нямат непосредствена нужда от тях. Вместо средствата да стоят блокирани, вливането им в бюджета ще помогне на държавата да свие дефицита и да използва спестяванията.
 
Без да има изричен текст, държавата вече изтегли натрупаните средства в "Булгатабак холдинг". Точно преди приватизацията през миналата година ресорното министерство на икономиката забеляза купищата кеш в цигарените фабрики и в последния момент разпредели като екстра дивидент натрупаните резерви. Така не продаде холдинга като касичка с пари, а и държавата получи допълнителни 44 млн. лв.

Освен това в периода преди кризата министерствата взимаха само 50% от печалбата като дивидент и така се натрупаха големи резерви. През последните години процентът беше увеличен на 80% (какъвто ще е и през 2012 г.). Така че свободни средства за инвестиции все пак ще останат.

Източник от правителството коментира, че все пак ще се преценява състоянието на всяко предприятие и правителството няма да изтегля печалбите, без да се съобрази с текущото бизнес състояние и нуждите на фирмите от парични средства.
 
Прехвърлянето на фирмените печалби към бюджета освен това ще ограничи и порочната практика държавните фирми да държат парите си в малък брой банки, избирани по неясни критерии, и на разплащателни сметки при неясни лихви. И точно в постановлението е частичното решение на въпроса.
 
Къде са парите

Всъщност действието ще засегне най-вече енергийните фирми и някои от транспортните дружества като "Летище София" и РВД. То няма как да се отнася за компании като БДЖ, които постоянно работят на загуба.

Най-много натрупани стари печалби и банкови депозити има Българският енергиен холдинг. Според последния наличен консолидиран отчет неразпределената печалба към края на 2010 г. е 507 млн. лв. Дори и сумата да се е стопила частично през миналата година, отново говорим за стотици милиони левове.

Действието на държавата едва ли ще обезкръви холдинга, защото дружествата на БЕХ имат по сметки 826 млн. лева към края на октомври 2011 г., показва неофициална справка, разпространена през миналата година от медиите. От нея става ясно, че над 600 млн. лв. от тази сума са депозитни (малко под 400 млн. лв.) и разплащателни сметки на холдинга, държани в Корпоративна търговска банка. Останалите под 200 млн. лв. са в други 20 банки. Официална информация за средствата към момента липсва, но справката показва, че проблем с касовите наличности няма.

Заради концентрацията на депозити Европейската комисия проверява България за недопустима финансова помощ от страна на държавата към Корпоративна търговска банка (КТБ), съобщи преди две седмици в. "Труд". Изданието се позовава на писмо от главна дирекция "Конкуренция" на ЕК до постоянното представителство на България в Брюксел, твърдейки, че разполага с документа. Самото писмо датира от 21 декември 2011 г. и изисква страната ни да отговори на 13 въпроса за отношенията на държавните фирми с КТБ в срок от 20 работни дни.

Против по навик

В Народното събрание идеята бе разкритикувана от партии от опозицията, като разликата бе само в аргументите им. Според БСП, от чието име говориха Пламен Орешарски и Димчо Михалевски, така държавните фирми ще бъдат лишени от пари, на които са разчитали при планирането на дейността им и изтеглянето ще застраши състоянието на фирмите.
 
"Как ще се процедира към предприятията, които нямат ликвидност, да внесат тези средства. Ще ги задължите да теглят заем и да финансират бюджета с кредит, да продават активи или ще ги обявите в ликвидация и вие ще продавате активи", каза Пламен Орешарски и допълни, че въпросът е микроикономически и касае изцяло състоянието на фирмите, от които ще бъдат изтеглени средствата.
 
Лидерът на ДСБ Иван Костов пък предупреди, че с тези неразпределени печалби са гарантирани банкови заеми, теглени в миналото. "Има риск от прехвърлянето на тази свободни средства в бюджета, защото значителна част от тези средства са обезпечения по взети кредити и когато се елиминира обезпечението, ще се предизвика разтройство в банковата система", заяви той от парламентарната трибуна.