Банковата индустрия се съпротивлява на европейския данък върху финансовите транзакции, но Брюксел се придържа към плановете си. Официални представители на ЕС твърдят, че данъкът ще намали риска на капиталовите пазари и ще принуди кредиторите да помогнат за покриването на разходите за бъдещи кризи. Идеята има подкрепа и в Берлин и Париж, пише Der Spiegel.

  А таксите ще са малки. Предвижда се данък от 0.2% върху операциите с ценните книжа и от 0.02% върху деривативите. Но потокът от капитали е огромен. Тези такси върху финансовите транзакции ще носят съответно 19.4 млрд. евро и 37.7 млрд. евро на година.

Те ще намалят и честота на сделките и оттам спекулативния момент в борсовата търговия. Когато комисарят на Европейския съюз Алгирдас Шемета се среща с представители на финансовата индустрия, той обича да им се противопоставя с внушителни числа. Две трети от европейците подкрепят налагане на данък върху компаниите, които причиниха финансовата криза, казва той. "Дължим го на нашите граждани." Но плановете му се провалиха миналия вторник по време на среща на 27-те министри на финансите от ЕС. Независимо от подкрепата на германския министър на финансите Волфганг Шойбле, който е най-силният поддръжник на новите регулации, идеята не беше приета от мнозинството от Еврогрупата.  

Говорейки непосредствено след Шойбле, люксембургският министър на финансите Люк Фрайден показа, защо лобистите, а не демокрация, ще спечели този ден. "Ние трябва да мислим за конкурентоспособността на финансовата индустрия", каза той. И в Люксембург наистина е така. Малката страна между реките Мозел и Зауер печели 24% от своя брутен вътрешен продукт с банкови продукти. Банковата система е кръвта във вените на глобалната икономика и трябва да бъде лекувана с повишено внимание, заяви тогава финансовият министър на Малта.  

Главният изпълнителен директор на Deutsche Bank в оставка Йозеф Акерман, наскоро направи голямо шоу, като благодари на британския премиер Дейвид Камерън, за думите му, че данъкът върху финансовите сделки е "просто лудост", която би довела до загубата на 500 000 работни места.  

Но независимо от това, че до момента успешно предотвратяват налагането на данък върху транзакциите, банките се готвят за момента, в който новата регулация ще бъде наложена. След като френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел подкрепиха идеята, нейното осъществяване изглежда неизбежно. Единственият въпрос е в каква форма ще се въведат новите регулации.   Банките настояват за възможно най-малък обхват и размер на таксата, като се използват Великобритания за модел за подражание, докато Европейската комисия и Германия искат да се включат колкото се може повече финансови продукти. Ако последните успеят да се наложат, с въвеждането на данъка през 2014 г. в европейската хазна ще влязат 57 млрд. евро.  

Ако обаче в регулацията не влязат всички видове финансови продукти, резултатът може да е нулев. Поне това показва опитът на Великобритания. След прилагането на т. нар. "Гербов налог" от 0.5% върху продажната цена на акциите през 1986 г, голяма част от сделките започнаха да се осъществяват извън регулирания пазар по директна уговорка. По ирония на съдбата данъкът гарантира, че нерегулираните сделки ще процъфтяват.   Французите въведоха през миналия август подобна регулация, следвайки британския модел.

Очаква се обаче новата такса да донесе около 1 млрд. евро за година, което е много по-малко от първоначалните цели.   Някой икономисти се надяват плановете на Европейската комисия да обложи и деривативите да направят по-малко атрактивна търговията с тези сравнително нови финансови инструменти, чиято стойност се базира на суровини, дълг или други финансови активи.   Банките знаят, че едва ли могат да очакват съчувствие от страна на политиците и техните избиратели. За да предотвратят критиките те водят кампанията срещу данъка зад кулисите, без да дават публичност на действията си.  

Но от време на време излизат с плашещи цифри, като например, че всеки германец, който влага 100 евро месечно в сметка за доброволно пенсионно осигуряване, ще трябва да плати 14 000 евро през следващите 40 години при налагането на новите регулации.   В Министерството на финансите в Берлин, подобни сценарии се разглеждат като злонамерени изчисления на лобистите, но за хората те са плашещи.   Политиците посочват, че емитирането на ценни книжа все така ще бъде освободено от данъци. Тежестта на новите регулации ще падне върху търговията и постоянното преразпределяне на портфейлите на инвеститорите.  

Смята се за сигурно, а според някои и желателно, че общият данък върху финансовите транзакции ще промени практиките във финансовата индустрия. Според Европейската комисия, изпълнителния орган на ЕС, 15% сделките с ценни книжа и 75% от сделките с деривативи ще бъдат спрени, защото регулацията ще ги направи нерентабилни.

Прочетено: 1738