НАИСТИНА ЛИ ЛИХВИТЕ СА ПАДНАЛИ?
Все по-често се чува мнението на висши банкери и експерти по темата за размера на лихвите. Те, дали от незнание или от прикрити подбуди, твърдят, че лихвите по кредитите са стигнали ниските си предкризисни нива. Истината обаче е съвсем друга и както обичайно е болезнена. Лихвите по кредитите превишават над два пъти нивата от преди старта на кризата, според Петър Пешев от Bull Trend Brokerage.
В света на финансите и икономиката се работи с реални величини (след приспадане на инфлацията), а реалният размер на лихвите в момента е доста над нивата от преди кризата. Коригирани с инфлацията лихвените равнища по новоотупснатите банкови заеми, било то за фирмени заеми в лева или евро или пък за такива на домакинствата, са неизгодни за кредитополучателите, сравнени с нивата им от преди избухването на глобалното финансово-икономическо цунами. Инвеститорите също се съобразяват с реалните лихви по заемите, като малко инвестиционни проекти могат да донесат по-висока реална възвръщаемост в момента. През период на 2007-а и 2008-а година, когато над българската икономика валеше платинен дъжд, цената на кредитите в реално изражение бе дори с отрицателна стойност, т.е. наблюдаваше се прехвърляне на богатство от заемодател към длъжник.
Причината тогава бе високият темп на инфлация, който често надхвърляше и 10% и сигнализираше прегряване на икономиката. Сега, когато икономиката е във фаза на разчистване на натрупаните дисбаланси, висока безработица, нисък растеж и слаб поток на входящи капитали, то инфлацията е с ниски стойности и трудно прехвърля 2%, и се дължи на външни фактори основно, като високите цени на петрола и газта например. В резултат, реалният размер на лихвите е със стойности в диапазона 6-12% 2 при средна стойност от 2% в реално изражение за периода от началото на 2007-а до края на третото тримесечие на 2008-а година, в края на този период международната криза всъщност започна да се усеща силно и на родна територия.
Така че митът, че лихвите в страната в момента са на предкризисните си нива или близки до тях е разбит на пух и прах. Икономиката се нуждае от ниски реални лихви, с които да се стимулира предприемаческата активност. Основният трансмисионен механизъм в икономиката е лихвеното равнище, при високи реални лихви икономиката стагнира, а при ниски нараства апетита за риск и предприемачите започват да превръщат бизнес идеите си в реалност, разгървайки въображението, мечтите и алчността си, в резултат се разкриват работни места, генерира се добавена стойност, и в крайна сметка се повишава общото благосъстояние на нацията.
Друга основна заблуда, която ни „продават” е, че лихвите по кредитите в страната зависят от котировките на кредитните суапове по емитирните български еврооблигации (застраховка, която се активизира при невъзможност на даден кредитор, в случая българската страна, да обслужва дълга си). Обикновена линейна зависимост между лихвите по кредитите и CDS котировките показва липсата на връзка. Амплитудата на изменение в лихвите и CDS-ите е различна, а и липсва добър синхрон.
Определено, лихвите по кредитите не се движат от цените на кредитния дифоут суап, а по-скоро от различни фактори на търсенето и предлагане, като лихвите по депозитите, икономическата активност, необслужваните кредити, цените на имотите, от миналите си стойности дори, и от други важни и не толкова важни фактори. Причина да се цитират CDS-те в изказванията на знайни и незнайни експерти най-вероятно е целта да се впечатли публиката с някакво слабо познато понятие, или пък се цели да се демонстрира някакъв интелект и познания.
