КОЛКО СРЕДСТВА СМЕ УСВОИЛИ ОТ ЕС ЗА ПЕТ ГОДИНИ?

Моника Панайотова е родена през 1983 в София. Завършила е бакалавърска програма „Международни отношения” в УНСС и е защитила магистърска степен по специалност „Международни икономически отношения” със специализация „Управление на международни проекти”. Владее английски, френски и испански.

На 24 години Моника Панайотова оглавява младежката организация на ГЕРБ, а две години по-късно е избрана като мажоритарен кандидат на управляващата десноцентристка партия в София за депутат в 41-то НС. От 14 юли 2010 оглавява Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете в парламента.  

Г-жо Панайотова, вече пет години, откакто България е част от ЕС. Колко са средствата, които България е усвоила до този момент от еврофондовете?
Тази година наистина е хубаво България да си направи равносметка изобщо за ефектите от членството - видимите и невидимите. Вие повдигнахте въпроса за видимата част – усвояването на средствата.

Към този момент има над 67% договорени средства, което наброява около 10,8 млрд. лева и разплатени над 20%, а това прави около 3 млрд. лева. Целта, която са си поставили МС в лицето на министър Дончев, е 90% договаряне и около 40% разплащане за края на програмния период.

За да направим наистина равносметка, да кажем каква беше вноската на България за миналата година и колко средства сме усвоили?
Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството в ЕС се изразява в националната вноска в бюджета на ЕС. Тя се определя като процент от БВП и за 2012  се очаква да възлезе на 895,7 млн. лв.  Ако сравним това, което е заложено в бюджета за 2012, защото той в значителна степен предвижда именно усвояването на средствата по оперативните програми плюс процент съфинансиране, се вижда, че пет пъти повече ще получим от това, което внасяме като вноска.

Стига обаче да го постигнем?
Да, разбира се. Ако всички управляващи органи успеят да постигнат целите, които са си поставили. 

В коя година темпът на усвояване е бил най-висок?
Това, което отчитаме, е, че през 2010 имахме по-висок темп в резултат на взетите мерки, който ускори процеса. През изминалата година и тази се наблюдава устойчив темп на усвояване. Като цяло имаме два пъти нарастване на усвояването на европейските средства, но ако искаме да постигнем целите си за максимално усвояване и договаряне, този устойчив темп трябва да се ускори значително, за да можем да влезем в рамката.

Кои бяха грешките досега в усвояването на евросредствата и какво трябва да се промени според Вас?
Сега е моментът да си направим равносметката къде бяха пропуските през сегашния програмен период, какво е необходимо да се оптимизира, за да можем, планирайки следващият програмен период 2014 – 2020, да не допускаме грешките от настоящия. Има няколко основни предизвикателства, които донякъде все още съществуват.

Двегодишното забавяне в началото на програмния период беше едно загубена време за страната. Не трябва да го допускаме отново в началото на следващия програмен период. За целта управляващите органи трябва да изготвят списък с готови проекти, за да може със стартирането на новите оперативни програми да започне реализацията им. Особено предвид приоритетите, които се залагат за енергийна, екологична и транспортна инфраструктура, които изискват много повече подготовка. Второто предизвикателство е административният капацитет. Направиха се значителни промени и оптимизации на процеса, но все още това остава ахилесовата пета при усвояването на средствата. Вярвам, че с решението, което се взе да не се прави драстична промяна на институционалната рамка и да не се съсредоточават всички оперативни програми в единна агенция, беше добре. Няма да има сътресения и ще се даде възможност да се надгради сега съществуващата система.

Много е хубаво, че по отделните оперативни програми започна електронното подаване и отчитане на проекти. От гледна точка на бизнеса това беше изключително важно, за да могат да се оптимизират процесите. Това обаче трябва да бъде в сила за всички оперативни програми. Третото предизвикателство, което и към този момент съществува, е възможността за съфинансиране от страна на бенефициентите. Аз съм оптимист специално за бизнеса, защото новият министър на икономиката се концентрира върху малките и средни предприятия и конкурентоспособността на икономиката. Приветстваме инициативата на министър Добрев да се даде възможност за отпускане на 150 млн. евро по ОП „Конкурентоспособност” и 150 млн. евро от страна на участващите банки, което ще даде глътка въздух на малките и средни предприятия и ще им помогне да бъдат по-ефективни бенифиценти по програмата.

По кои програми са най-активни компаниите?
Компаниите са най-активни по ОП „Развитие конкурентоспособността на българската икономика”. Това е програмата, която отчита висок процент на усвояване. Тази година ще започне реалното достигане на средствата до компаниите. Това беше и една от препоръките ни за оптимизиране на процеса, които сме отправили към министерство на икономиката.

Компаниите са активни и по програма „Развитие на човешките ресурси”. Хубавото е, че България все повече се фокусира върху три основни приоритета. Първо – макроикономическата стабилност. Това е важно, защото на страни като Унгария евросредствата бяха спрени заради свръхдефицит. На Румъния заради лошо управление на средствата. На Латвия и на Словакия средствата в областта на околната среда също бяха спрени. Второто е, че се концентрирахме върху приоритизиране и имаме фокус. И не на последно място, че средствата се използваха от една страна за преодоляване на кризата и от друга за извършване на реформите в съответните сектори.

Към кои програми има най-малък интерес и защо?
Там, където бизнесът е бенефициент, има добър интерес. Бизнесът е активен, адаптивен, гъвкав. Това е, на което трябва да се научат публичните институции. По-скоро проблемите са при тях. Най-вече общините, които все още нямат необходимия капацитет, а са основен бенефициент при ОП „Околна среда” и ОП „Регионално развитие”.

Ясно ли е колко са проектите, които са одобрени, и колко компании са спечелили проекти? Например по ОП „Конкурентоспособност”, където бизнесът е най-активен.
По ОП „Конкурентоспособност” са одобрени 1434 проекта на стойност 1 147 526 35 лв. От тях в момента се изпълняват или са изпълнени 1114 проекта на стойност 981 805 405 лв. Успешно са финализирани 442 проекта на стойност  134 824 314 лв. Тези цифри са за всички приоритетни оси на оперативната програма.

Административната тежест може би е една от спирачките пред бизнеса?
Така е. Хубаво е, когато сега формираме становищата си по новите 120 мерки още в ранния етап, когато националният парламент може да се произнася, бизнесът също да се запознае с тях по време на съвета за обществени консултации и да сподели своите препоръки.

Нагласените конкурси също спират компаниите да инвестират време и ресурси в разработването на проекти. 
И в последния годишен доклад по усвояване на европейски средства се посочва, че България вече може да се похвали по отношение на вътрешен имунитет от гледна точка на самите управляващи органи. Когато има притеснение за нередности или доказването на такива, органите реагират своевременно. Преди трябваше да чакаме европейската комисия да сигнализира за определени проблеми, а ние да действаме постфактум. Вече системите за контрол и управление на средствата действат много по-активно, което води до нисък процент грешки. Вече България се нарежда на едно от добрите места по отношение на нисък процент допускани грешки.

Повечето компании имат информация, но все пак да кажем с какви проекти биха могли да кандидатстват по програма „Конкурентоспособност”?
Има различни оси, по които могат да кандидатстват. Конкурентоспособност, техническа обезпеченост, иновации. Министър Добрев се насочва към енергийната ефективност. Предвиждат се нови мерки за улеснено финансиране. Във фокуса са малките и средни предприятия.

Това, което предстои през 2013, е създаването на нов „София Тех Парк”. Това е нов проект на стойност 50 млн. евро. Винаги сме говорили, че трябва да има връзка между бизнес – образование - научни среди. Тя реално ще се реализира чрез този проект. Ако наистина искаме бизнесът да получава кадрите, от които има нужда, образованието да имат висок рейтинг, а студентите да знаят, че са инвестирали пет години в правилното място и специалност, трябва държавата да създава условията, но по-важното е по-тясното взаимодействието между бизнеса и образованието. Това е пътят да се преодолее следващото предизвикателство, наречено „структурна неграмотност” – т.е. млади хора, които са интелигентни, имат необходимите знания, но тези знания не са адаптирани към това, от което пазарът на труда има нужда.

Как може да се случи това?
Наскоро имаше заседание на Съвета за обществени консултации по темата. Това, което се очерта като насока, е първо държавата да има стратегически фокус - държавата да очертае центровете на икономически растеж. След това трябва да се премине на регионално ниво. Как да бъдат задържани младите хора в регионите. Това може да се случи, когато се виждат природните дадености и синергията между наличния ресурс. Самите университети и техните филиали трябва да се адаптират според това, което е приоритет на дадения регион. Студентите да се обучават в съответните специалности, които отговорят на очакванията на бизнеса.  И третото е, че образованието трябва да изпреварва бизнеса, да не върви след него. Да се предвижда за в бъдеще каква необходимост от кадри ще има.