ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ГЕРБ: ЗАКОНЪТ ЗА ГРАЖДАНСКАТА КОНФИСКАЦИЯ Е НУЖЕН НА БЪЛГАРИЯ, А НЕ НА БРЮКСЕЛ

- Г-жо Караянчева, ГЕРБ започва законодателната си програма за новата сесия с второто четене на закона за отнемане на незаконно придобито имущество, който е основен приоритет и на правителството. Премиерът Борисов дори беше предупредил, че ще подаде оставка, ако този закон не мине...

- ...Започваме с този проект, защото е сред нашите основни законодателни приоритети и дори имахме амбицията да го приемем преди великденската ваканция на парламента, но времето не стигна. Вярно е, че законът за гражданската конфискация, както е по-известен сред обществото, среща сериозна съпротива сред нашите политически опоненти, но това е очаквано. Проектът е важна част от борбата ни срещу корупцията и незаконното обогатяване и с влизането си в сила вероятно ще засегне доста интереси. Нашата амбиция обаче е чрез този закон да защитим интересите на обществото, както и да възстановим чувството за справедливост у гражданите.

- В пленарната зала се чуха гласове, че трябва да се изчака подготвяната европейска директива със същата насоченост, дори имаше предложение за отлагане на дебатите. Защо го отхвърлихте?

- Министърът на правосъдието Диана Ковачева обясни на колегите от опозицията, че подготвяната европейска директива въвежда само минималните стандарти за противодействие и в този смисъл няма причина да изчакваме. Знаете, че докато действа механизмът за мониторинг и сътрудничество, страната ни е обект на особено внимание за предприеманите действия срещу организираната престъпност и корупцията, за реформите в съдебната система. Заради всичко това ние приемаме, че е по-добре да имаме приет и действащ
закон за отнемане на незаконно придобито имущество. Ако в бъдеще възникне необходимост, законът може да бъде подобряван.
Убедени сме, че при изготвянето на поредния годишен доклад Европейската комисия ще оцени усилията ни да отговорим на техните препоръки, като приемем закона, за който говорим. Трябва да се разбере, че той е нужен на България, а не на Брюксел, защото ще работи в интерес на българските граждани.

- Споменахте реформите в съдебната система. Какво ще е тяхното продължение в тази сесия на парламента?

- Предстои обсъждането в пленарна зала на първо четене на промени в Закона за съдебната власт. Целта е създаването на прозрачна и ясна процедура за избор на членове на Висшия съдебен съвет както по отношение на парламентарната, така и на съдебната квота. Надяваме се промените сравнително бързо да минат и на второ четене, така че през юни месец да започне – вече по новите правила - и процедурата за избор на членове на ВСС.

- Отказът от строителството на АЕЦ „Белене“ не крие ли риск от недостиг на електроенергия в следващите години?

- На този въпрос вече многократно отговаряха както премиерът Борисов, и министър Добрев, и депутати от ГЕРБ. Един от големите проблеми на българската икономика е нейната енергоемкост. По някои данни тя е петкратно по-енергоемка от средното равнище в ЕС. Затова в момента отделяме голямо внимание на енергийната ефективност. Знаете, че и президентът Плевнелиев говори на тази тема при обръщението си към народните представители. Ако щете дори санирането на жилищните сгради крие огромен резерв за икономия на енергия и намаляване на сумите, които гражданите плащат за нея.
Не можем да имаме конкурентоспособна икономика, ако не приемем енергийната ефективност за свой приоритет. Все в тази посока предстои приемането на допълнения и изменения в Закона за енергетиката. Важно е да се каже, че ще бъдат засилени правомощията на националния енергиен регулатор при защитата на правата на потребителите на енергийни услуги. Ще стане по-строг и контролът върху всички доставчици на такива услуги.

- Напоследък се чуват гласове за промяна на отношението към шистовия газ. От Синята коалиция например настояват да знаем имаме ли залежи или не. Какъв според вас е разумният подход?

- Ние вече го демонстрирахме със създаването на временна комисия за проучване, анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения във връзка с регулирането на дейности по проучване и добив на подземни богатства при опазване на околната среда. Хората трябва да са спокойни, че ще бъдат оценени както всички възможни рискове, така и технологичните новости за проучване и добив на газ и нефт. Хубаво е да знаем дали имаме богатство под краката си, но това ще стане само ако е гарантирана безопасността на хората и чистотата на природата. В момента действа мораториум, приет с гласовете на депутати от всички парламентарни групи. Отмяната му може да стане само по същия начин, и то при наличието на достатъчни гаранции за безопасност в краткосрочен план и в перспектива.

- Вие бяхте член на комисията, която проучваше помилванията на осъдени лица и опрощаването на несъбираеми вземания, извършени от президента Първанов и вицепрезидента Марин. Тя бе обявена за противоконституционна. Във вторник председателят й Яне Янев огласи проекта си за нова такава комисия. Одобрявате ли продължаването на работата в тази посока?

- Г-н Янев посочи, че предметът на дейност и работата на новата комисия изцяло ще бъдат съобразени с решението на Конституционния съд. Мисля, че другояче не би могло да бъде. Замисълът е новата комисия да анализира работата на длъжностни лица от изпълнителната власт във връзка с президентските укази за помилвания, опрощаване на вземания и даване на гражданство. По мое мнение и досегашната работа на комисията показа, че има нужда и полза от проучване на тези практики. Вече е събран доста сериозен материал, има възможност да бъдат ползвани същите архивни материали.
Казвала съм го – една такава комисия може да бъде полезна с откриването, огласяването и предотвратяването за в бъдеще на множеството лоши практики, съществували в миналото. Трябва да има повече прозрачност. Дори решението на Конституционния съд е в същата посока. Ние нито за момент не сме имали идея да правим парламентарен контрол над президента. Целта ни беше да видим практиките у нас, да почерпим опит от европейските практики и ако е нужно – да направим и законодателна промяна, за да може да има ясно и точно разписани правила, които да „висят“, образно казано, на електронната страница на президентството и да се спазват. Мисля, че можем да продължим в тази посока и има смисъл да го направим. Но това е мое мнение.

- Дали ще бъде запазен досегашният състав на комисията?

- Още не сме дискутирали по тази тема в парламентарната ни група. Обсъждането предстои, но като че ли няма пречки да се запази съставът на комисията – все пак ние имаме вече някакъв опит и впечатления от работата, от тематиката, контакти с хора от съответните институции, които са идвали при нас, за да ни разкажат как са се случвали нещата.

- А какво става с комисията за изясняване на скандала с австрийския лобист Петер Хохегер и неговите български партньори – вие сте и неин член?

- Работим. Продължаваме да получаваме документи и от Министерство на икономиката, и от Агенция за държавна финансова инспекция. В четвъртък имаме заседание на тази временна парламентарна комисия, на което ще разглеждаме един твърде интересен доклад.
Потвърди се още от първоначалните документи, че в рамките на 20 дни е изплатен авансът и след това – и цялата сума по договора с фирмата на г-н Хохегер, която е трябвало да лобира за България.
Това са неща, които имаме да обсъждаме и да зададем още много въпроси на хората, които ще идват при нас – от Сметната палата и от други институции.

- Като че ли времето не ви стигна?
- Вярно е, че на 22 април изтече едномесечният срок, в който трябваше да приключим работа и да подготвим доклада си. Вероятно ще направим предложение пред председателката на Народното събрание Цецка Цачева и пред парламентарните групи да удължим периода за работа на комисията, тъй като все още излизат документи, които няма как да бъдат анализирани в рамките на един месец.

- А защо в първия ден от новата сесия на парламента в залата имаше едва 122 народни представители? Или по-скоро – тъй като вече сте зам.-председател на групата на ГЕРБ – защо присъстваха само 89 депутати от вашите, при положение че се гледа на второ четене така важният закон за гражданската конфискация?

- Не приемам атаката ви! Не е малко да присъстват 89 народни представители от ГЕРБ. Освен това мога да ви уверя, че надали някой отсъства по неуважителни причини. Има колеги, които са в командировки, участници в международни комисии, може би някой отсъства и по здравословни причини. Нашата парламентарна дисциплина вече е станала пословична и вярвайте ми, няма да я разваляме. Нашето мнозинство днес в зала е достатъчно, за да демонстрираме подкрепата си към закона за гражданската конфискация и ние го правим. Но ако погледнете резултатите от гласуванията по групи, ще видите, че някъде има 2 вота, другаде – четири. Не е наша вината за кворума. По-скоро, както и досега, така и вероятно занапред колегите от левицата ще продължат да са тези, които ги няма в залата заради предстоящия им конгрес. Според мен уреждането на вътрешни и партийни скандали за надмощие на Станишев или Първанов не е редно да се отразява върху работата в парламента, защото хората са ни изпратили тук да решаваме техните проблеми, а не лидерските скандали в БСП.

- Имате и някои „новобранци“ в групата, след като ваши депутати станаха министър на здравеопазването, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма? Как се справят новите ви колеги?

- Винаги при смяна на работното място има период на приспособяване, на ориентация. Да си народен представител, е трудно, а когато това става в движение, по средата на мандата, предизвикателствата и трудностите са още по-големи. Помагаме на новите си колеги, за да навлязат по-лесно в спецификата на работата. Сигурна съм, че ще се справят. Спомням си, че аз самата много трудно се адаптирах в началото.