ДЖОРДЖ СОРОС: ЕВРОПА СЕ НАМИРА В ПОРОЧЕН КРЪГ

Господин Сорос, неведнъж вие сте изразявали своя скептицизъм относно шансовете на еврозоната да оцелее. Каква е прогнозата ви днес?

Продължавам да бъда песимист. Вярно е, че Европейската централна банка облекчи банковия сектор, благодарение на изключителните мерки за дългосрочно рефинансиране, които стартираха през есента на 2011 г. По този начин тя временно успокои кризата. За съжаление обаче тази инициатива крие рискове от обратен ефект в средносрочен план. Всъщност тези мерки съдържат подтик към банките да изкупуват държавни ценни книжа от страните, от които те самите произлизат. Това спомага за едно фино ренационализиране на икономиките. Ако се спазва тази тенденция, това означава, че излизането на една държава от еврозоната може и да не се приема за катастрофа. За държавите, които изпитват големи икономически затруднения, опцията за връщане към националната валута става все по-изкусителна.

Смятате ли, че подобен сценарии може да се реализира в краткосрочен план?

Не, това е нещо, което ще отнеме няколко години. Независимо дали еврозоната ще се разпадне или не, политиката, която Германия налага на другите държави днес, ги вкарва в една дефлационна спирала, където рецесията и държавното задлъжняване се подхранват взаимно и от която ще им е много трудно да излязат. Европа отива към един много дълъг период на стагнация, подобен например на онзи, през който преминаха държавите от Латинска Америка през 80-те години на XX в. или Япония през 90-те.    

Защо критикувате толкова много Германия?

Не може да се опитвате да излезете от дългова криза само с финансова диета. Единственият начин за излизане е чрез допълнителен растеж. Иначе какво се случва? Берлин налага на страните от Южна Европа политика на драстични бюджетни ограничения. Подобна политика би била ефективна ако бъде компенсирана от повишено търсене в страните, които са в по-добро икономическо състояние, каквато е именно Германия. Вместо това, Германската централна банка ограничава достъпа до кредитите! Последствията са ясни: заради липсата на растеж южните страни няма да успеят да постигнат своите цели за ограничаване на дефицита и по този начин ще подхранят допълнително подозренията у пазарите. Европа е стегната в един порочен кръг, от който много трудно ще излезе...  

Според вас какво трябва да направят европейските власти, за да излязат от тази „спирала“?

Мисля, че ако правилната диагноза бъде направена максимално бързо, проблемът може да бъде решен. Решението, което аз предлагам, вярно е, че е малко техническо, е насочено към сваляне на тежестта от ограниченията в бюджета. Основната идея е, че не бива само да наказваме финансово недисциплинираните държави, а да компенсираме и стимулираме онези, които успяват да свалят своите бюджетни дефицити. Ето защо аз съм зад идеята за създаване на холдинг към Европейската централна банка, който да отпуска по-евтини заеми на тези страни. Освен това Германия трябва да е готова да излезе от своята роля на надзирател, покрай която Германската централна банка все повече заприлича на религиозна институция в наши дни. 

Наскоро бяхте в Германия, как беше приет този тон там?

  Ами, не бях особено популярен. За тях е много трудно да разберат, че това, което е функционирало успешно при тях, може и да не работи другаде. Наскоро говорих с германския финансов министър Волфганг Шобле и се съгласихме един с друг, че европейските държави имат нужда от структурни реформи. Но ако за него това беше достатъчно, аз бях на друго мнение. Въпреки това обаче отвъд Рейн все повече признават необходимостта от дълбоки промени в европейската политика. Например хора като Пеер Щайнбрюк и Франк-Валтер Щайнмайер (ръководители на германската социалдемократическа партия) наскоро изказаха позиции, много близки до моите. Към момента ситуацията е много опасна, но според мен има големи шансове за промяна на следващите избори в Германия.

Нямат ли и пазарите своя дял отговорност за кризата?

Да, имат. Преценките им невинаги са правилни. По време на кризата в еврозоната на тях им отне страшно много време да осъзнаят, че политиката, налагана от Германия, не е правилна. През пролетта на 2010, в началото на гръцката криза, мерките, които взеха европейските управници, донесоха известно облекчение. Пазарите са далеч от максимално ефективни. Но в крайна сметка отново от регулатора зависи да подобри условията, така че те да започнат да работят по-добре. Често законодателните органи са подложени на лобистки натиск от частни интереси. Този сложен въпрос така и не е решен досега. Трябва да премислим икономическата теория и да интегрираме в нея несъвършенствата, както на пазара, така и на регулаторните органи. Именно за тази цел аз спонсорирам развитието на икономическата мисъл в тази област.

Често вас самият ви използват за нарицателно за спекулант. През февруари 2010 г. The Wall Street Journal ви причисли към тесен кръг управители на спекулативни фондове, които по време на една вечеря решили да атакуват еврото...

От WSJ ме сложиха на първа страница, при положение, че аз дори не съм присъствал на тази среща, където между впрочем едва е станало дума за еврото. Все пак аз разбирам тези подозрения, най-вече поради една проста причина: пазарите наистина са манипулируеми!

Британският The Economist излезе в края на март със заглавие, че кризата не сериозно застъпена във френската предизборна кампания, споделяте ли това мнение?

Не съм следил тази кампания особено отблизо, с изключение на последните 24 часа, но като цяло наистина имам чувството, че дискусиите са по-скоро вътрешно френски, а по-голямата част от важните за глобалната икономика решения се взимат на европейско ниво.

Имате ли предпочитания между Никола Саркози и Франсоа Оланд?

И да имах, нямаше да ви кажа. В крайна сметка обаче мисля, че те не са чак толкова различни един от друг..

Защо?

Президетът Саркози така или иначе оформи тандем с Ангела Меркел по време на кризата. Именно те двамата диктуваха решенията, които се вземаха на европейско ниво, но когато имаше конфликт помежду им Саркози беше този, които трябваше да отстъпи. Причината е проста: Франция е по-слаба икономически, тъй като все още не е извършила структурните реформи, които вече са факт в Германия. Така че според мен този баланс няма да бъде нарушен, който и да бъде следващият президент. Именно поради тази причина съм се концентрирал върху дебатите в Германия, които ще определят бъдещето на Европа, и леко съм пренебрегнал изборите във Франция. 

В САЩ също има избори тази година. Неотдавна казахте, че между Обама и Ромни също няма кой знае какви разлики...

Тези думи са извадени от контекста. Смятам, че между тях има голяма разлика, особено що се отнася до техните екипи и съветници.. Ако спечели Мит Ромни, той ще бъде принуден да вземе за вицепрезидент от по-консервативното крило на републиканците, за да удовлетвори електората си. Този избор няма да остане без последствия. Освен това, разграничителните линии между двамата кандидати са доста отчетливи. ЗА да намали дълга, Обама предлага да увеличи данъците на богатите, докато Ромни иска да реже от публичните услуги. Това са две коренно различни политики и поради това аз предпочитам Обама. Проблемът в САЩ е, че парите имат огромно влияние върху изборите. Да не говорим за решението на Върховния съд от неотдавна да  премахне лимита на даренията, които компаниите могат да дават на кандидатите. По този начин огромни потоци от пари продължават да се изливат в кампанията на Ромни. Аз ще подкрепя Обама, но не в същите пропорции както през 2004 г., когато бях готов на всичко, за да предотвратя преизбирането на Буш.

Не искате ли да окажете контра натиск, спонсорирайки мощно Барак Обама?

Не може да плуваш срещу течението...

Изглежда, че филантропската ви дейност вече отнема по-голямата част от вашето време...

Да, оттеглих се от управлението на хедж фондовете и сега съм много ангажиран в моята фондация, чиято цел е да защитава уязвимите. Онези, които не могат да се защитават сами: помагаме на ромите, хората с умствени заболявания или имигрантите без документи. Работим също така с държави, които разполагат с големи природни ресурси, но корумпираните им правителства ги пилеят. Чрез моята фондация се стараем да преориентираме тези ресурси в полза на местните хора. През последните десетина години доста съм се занимавал с франкофонски страни като Гвинея и Сенегал.

Мотивацията ви за тази дейност изцяло филантропска ли е или искате да контра балансирате имиджа си на спекулант?

Не съм обзет по никакъв в начин, от каквото и да е чувство за вина. В живота си винаги съм следвал една философия, вдъхновена от Карл Попър, която в крайна сметка ми позволи да спечеля много пари. Според тази философия нашето разбиране за реалното е неизбежно непълно и имаме нужда от отворено и прозрачно общество, за да подобрим това разбиране. Вярно е, че с течение на времето открих някои пропуски в теорията на Попър, които поправих. В крайна сметка обаче открих доста пукнатини и в моята собствена философия.

Много неща сте направили в живота си, от кое сте най-горд?

Винаги съм се вълнувал най-много от желанието си да разбера реалността. Амбициите ми винаги са били да бъда философ, но през целия си живот съм се възприемал като един провален философ: моите схващания са ми помогнали в моя личен и професионален живот, но доскоро моята философия не беше направила особено впечатление на интелектуалните кръгове, нито пък на широката общественост. От краха през 2008 г. се взех малко по-насериозно и си повтарям, че не съм чак толкова лош философ, въпреки че съм наясно с моите собствени ограничения като мислител.

А за какво съжалявате най-много?

Когато се касае до съжаления аз съм късметлия. Развил съм известна загуба на паметта, което ми позволява да не отговоря на въпроса ви!