ДАЛИ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ИМАТ ИКОНОМИЧЕСКА ОСНОВА?

Дали политическите споразумения имат икономическа основа?
Разсъждения върху споразумението между БСП, НДСВ и ДПС
за приоритетните направления на бъдещото управление

В оповестеното пред обществото предварително споразумение между БСП, НДСВ и ДПС за основните направления в бъдещото държавно управление са изнесени три основни приоритета - евроинтеграция, икономически растеж и социална отговорност. Зад тези приоритети стоят и определени цифри.

Един бърз икономически анализ на тези политически намерения показва, че трябва да се търсят допълнителни отговори от самите политици, постигнали това споразумение, тъй като се поемат взаимно изключващи се обещания.

От една страна, се говори за намаляване на основни източници за попълване на държавния бюджет, какъвто е ДДС, например; въвеждане на семейно подоходно облагане, нулева ставка на данък печалба за реинвестираните средства, намаляване на социалното осигуряване с 5% до края на мандата. А от друга, се предлага увеличение на бюджетните разходи, вкл.: увеличение на дела за пенсии до 10% от БВП; индексиране на бюджетните заплати с 15-20 процента, така че техният дял в БВП (вкл. осигуровките към тях) ще достигне почти 7%; нарастване на разходите за образование, здравеопазване, култура и инфраструктура, и пр.

Финансовият анализ на тези обещания показва, че за да бъдат изпълнени те, преразпределителната роля на бюджета трябва да нарасне до 44 процента, при 39,6% за 2005 г. и при категоричното настояване от страна на българските бизнес среди за ограничаване на преразпределението до 35%. В същото време, не става ясно за сметка на какво ще бъде увеличена тази преразпределителна роля на бюджета - дали за сметка на административната издръжка, дали с ликвидиране на субсидиите или за сметка на намаляването на другите социални плащания, или за сметка на обслужването на външния дълг на страната, например.

Впрочем, прави впечатление, че трите политически сили твърде бързо достигнаха до консенсус относно управленските си приоритети, но не може да се каже същото за персоналния състав на бъдещото правителство. Факт е, че най-тежки се оказват преговорите (освен за премиерския пост) за министерските кресла, където ще се разпределят средствата по линия на евроинтеграцията. В същото време, не са много мераклиите да поемат управлението на министерства, където предстои много работа, като Министерството на правосъдието, например.

Интересен феномен е и лекотата, с която политиците поемат ангажименти, които не са в сферата на техните възможности. Така например, обещава се достигане на ниво на безработица до 10 процента и 8 процента ръст на БВП, без да се казва какви конкретни мерки и инструменти се предвиждат за достигане на тези нива. Ясно е, че ръстът на БВП и създаването на нови работни места зависят не толкова от политиците, а от бизнеса, на когото все още никой не е обяснил какви стимули се предвиждат за развитие на неговата инвестиционна и цялостна стопанска дейност.

Така че, добре е политиците да обещават само в тази част, чието изпълнение зависи от тях. Когато обещават от името на бизнеса, да кажат какви условия ще създадат на стопанските среди за подобряване на тяхната дейност. Прогнозите са нещо великолепно, но обществото се интересува какво ще бъде предприето за постигане на необходимия икономически ръст, а оттам - за подобряване стандарта на живот.

Божидар Данев -
Председател на БСК