ВСИЧКИ СА КЕЙНСИАНЦИ
И Рейгън, и Буш, и Обама приложиха кейнсианска икономическа политика
Реакцията на новините, че безработицата в САЩ през май е нараснала по-бързо от очакваното (с около 8,2% спрямо 8,1% през април) в крайна сметка беше подтискащо предвидима: републиканците радостно обявиха, че фискалните стимули на Обама не са дали желания резултат. Много други хора побързаха да забележат, че тези данни и незавидното настоящо положение на американската икономика са поредното доказателство за провала на кейнсианството.
Американският журналист към сп. The New Yorker Джон Касиди обаче е прекарал голяма част от последните три години, четейки и пишейки именно по темата за кейнсианството, и точно поради тази причина той самият не се сдържал и реагирал на тези коментари. Враждебното отношение към засилените държавни разходи и правителствената активност по принцип, която занимава толкова много американци в наши дни, всъщност не е базирана нито на икономически, нито на логически аргументи. Това по-скоро е една емоционално ръководена система от вярвания, основани на криворазбраното виждане за американската история и поддържани от редица извехтели десни доктрини.
В реалния свят, към който впрочем консервативните икономисти и избиратели рядко поглеждат, и двете партии в САЩ (и всички президенти) всъщност са прилагат кейнсианството, когато икономиката забуксува и харченето в частния сектор намалее, правителствата прибягват до системата на "данъците-и-разходите", за да инжектират търсене в икономиката. През 1981 г. президентът Роналд Рейгън направи именно това, орязвайки данъците и увеличавайки държавните разходи за отбрана. Между 2001 и 2003 г. неговият съпартиец Джорд У. Буш се ръководеше от същия сценарий, след като намали на три пъти данъците и започна две войни (в Афганистан през 2001 и в Ирак през 2003). През февруари 2009 г. президентът Барак Обама представи своя план от икономически стимули. Истинският политически дебат не се върти около темата за кейнсианството срещу свободния пазар, а около конкретните размери и техниките: какво е необходимото количество държавни стимули в икономиката? И как този вид стимули да бъдат разпределени между намаляването на данъците и увеличаването на държавните разходи?
И по двата въпроса Обама не зае категорична позиция, а се задоволи със средно положение. Програмата му за стимули на стойност 800 милиарда долара беше по-мако от това, което кейнсианци като Кристин Ромер и Пол Кругман искаха. Според някои информации, първоначално Ромер, бивш главен икономически съветник на Обама, настоявала дори за пакет от 1,8 трилиона долара, а после за 1,2 трилиона долара. Разглеждана върху период от три години, тази сума се равнява на 1,1% от БВП на САЩ за 2009 г., 2,4% от БВП за 2010 г. и 1,2% от БВП за 2011 г. Към момента около 750 милиарда долара са правителсвените пари, вложени в икономически стимули: около 300 милиарда са данъчните орязвания за физически и юридически лица; грубо 235 милиарда са разпръснати в правителствени договори с частни предприятия, субсидии и заеми; други 225 милиарда са похарчени за социални облекчения и помоищи като помощи за безработни, здравно подпомагане, купони за храна и т.н.
И какъв е резултатът от тези стимули? Без да предъвкваме отново целия дебат – имаме още пет месеца за това (до изборите) – три неща трябва да се имат предвид.
1. Тези мерки дадоха така необходимия тласък на харченето и растежа. Една проста справка може да докаже това. През първото тримесечие на 2009 г. БВП пада с 6,7% на годишна база – спад, типичен за икономическа депресия. През остатъка от тази година, след разпределянето на първите икономически стимули, икономиката се съживи. През последните две тримесечия на 2009 г. БВП дори се покачи с 2,7% за годишния период. През 2010, когато държавното стимулиране на икономиката вече беше в разгара си, растежът достигна до 3%.
Естествено, че тези стимули не бяха достатъчни, за да свлят кой знае колко нивото на безработицата, а и те бяха само част от мерките за възстановяването на икономиката. Администрацията на Буш започна операция по спасяване на банковия сектор, а Федералният резерв стабилизира финансовите пазари чрез своите спешни спасителни заеми, което е сред задължителните условия за обрат на кризата. Жизненоважните заеми на администрацията на Обама към General Motors и Chrysler пък спасиха автомобилната индустрия, която безспорно е най-големият производителен сектор в страната.
Програмата за стимули на Барак Обама обаче определено помогна и това е видно от факта, че когато мерките в тази програма започнаха да отшумяват, възстановяването също прояви признаци на колебание. През 2010 г. тези стимули инжектираха 350 милиарда долара в икономиката под формата на данъчни съкращения. Пез 2011 г. тези облекчения бяха намалени наполовина – до около 175 милиарда долара – и БВП нарасна само с 1,7%.
2. Ръстът на федералните разходи по времето на Обама беше доста скромен. Ако слушате някой републиканец вероятно бихте си помислили, че по време на управлението на Барак Обама правителствената администрация се е раздула драстично и федералните разходи са литнали до небето – това просто не е вярно и може да се онагледи по няколко различни начина.
Единият е да погледнете данните за федереалните разходи на Бюрото за управление и бюджет. През фискалната 2008 г. правителствените разноски се равняват на 2,7 трилиона долара (приравнени спрямо инфлацията). По данни на същия орган, за 2012 г. тези разходи се очаква да бъдат 3,2 трилиона. Това е ръст от 18,5% за четири години или годишен ръст от около 4,3%. Как се отнася тази тенденция спрямо политиката на предишните президенти? Излиза, че Обама е увеличил правителствените разходи малко по-бързо от Клинтън, но и Буш - Младши и Рейгън са увеличили тези разходи много по-драстично.
Мостовете на Бруклин и Манхатън в Ню Йорк, снимка БГНЕС.
Тези цифри красноречиво показват, че Обама не е прахосник. А и той не е отговорен за по-голямата част от увеличението на правителствените разходи по негово време. Тези държавни разходи дойдоха най-вече под формата на задължитени програми като социални осигуровки, други социални придобивки и лихви по националния дълг. През последните четири години разходите, които зависят от него – малката част от федералния бюджет, която държавниците могат да определят – се е увеличил с едва 106 милиарда долара или малко над 10%. На годишна база това е ръст от 2,4%.
Ако се задълбаете в данните, предоставени от Бюрото за управление и бюджет, ще откриете и други слабо коментирани цифри. Вземете например разходите за инфраструктурни проекти – пътища, жп линии, мостове и други широкомащабни проекти, които често са определяни като типични за една кейнсианска политика. През 2008 г. правителството е похарчило 154 милиарда долара за капиталови разходи (без да се включват тези за отбрана). Ето и числата за последните четири години: 2009 – 178 милиарда, 2010 – 186 милиарда, 2011 – 178 милиарда, 2012 – 191 милиарда. Ако усредним цифрите за тези четири години, ще забележим, че по времето на Обама федералните разходи за "кейнсиански проекти" са се увеличили средно с по-малко от 30 милиарда долара на година. В икономика с обем от над 15 трилиона долара, тази сума влиза в категорията на калкулативната грешка.
3. Пол Кругман е прав. До голяма степен в САЩ вече функционира републикански тип икономика. Имайки предвид, че потокът от правителствени икономически стимули не дава признаци на спиране, а орязванията на бюджетите на щатско и местно ниво продължават, правителствените разходи за много стоки и услуги (правителсвено харчене,което директно се отразява на БВП) закономерно намаляват.
Ако не вярвате, вижте първата таблица от последния доклад за БВП на Министерството на търговията на САЩ. Ще забележите, че през 2011 г., правителствените разходи (по-точно в секцията Government consumption expenditures and gross investment) отбелязват годишен спад от 2.1%. През първите три месеца на 2011 г. този процент е бил 3,9. Съкращенията са обхванали всички крупни сфери на правителството. Федералните разходи (извън тези за отбрана) са спаднали с 0,8% за първото тримесечие, тези за отбрана за намлели с 8,3% (шокираща цифра), а разходите на щатско и местно ниво са паднали с 2,5%.
Основен принцип на кейнсианската икономика е, че когато даден правителствен сектор намалява разходите си в икономика с нестабилни ресурси, притеснени домакинства и предпазлив бизнес, производителността и растежът ще се забавят. Точно това се случи, разбира се. В един по-нормален свят бихме говорили за това какво трябва да се направи сега, на момента, за да се оправи това положение. А не да чакаме до ноември.
Калин Боянов
