ПРОУЧВАНЕ: 72% ОТ БЪЛГАРИТЕ НЕ ОДОБРЯВАТ ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

Почти три четвърти (72%) от българите не одобряват икономическата политика на правителството на Бойко Борисов. Това сочи годишното проучване Transatlantic Trends, проведено за 11-ти път за американския German Marshall Fund от TNS между 2 и 27 юни 2012 г. Този показател е вторият (след испанските 73% и преди румънските 71%) сред жителите на 15 държави от двете страни на Атлантика, включително Русия и Турция.

Непроменените спрямо миналогодишната анкета 89% българи твърдят, че са засегнати от финансовата криза. 86% от българите смятат, че икономическата система в страната облагодетелства тесен кръг хора. Това мнение доминира във всички държави като дори в Швеция само 37% са на мнение, че системата е справедлива към всички.

Запитани какво би трябвало да се направи с правителствените разходи, днес 42% от българите - най-голямата група - настояват те да се намалят. Следват предпочитащите да се запази сегашното ниво (37%) и само 11% искат увеличаване на бюджетните разходи.

Профилът, който очертава отговорът на въпросите, е противоречив. От една страна, рекордните за допитването 88% от българите имат положително отношение към ЕС (следват ги румънците с 84%), но в същото време са най-песимистичните (47%) в оценката дали членството в съюза има положителен ефект за икономиката им.

В България се отчита най-позитивното (88%) отношение към Германия и второто в Европа (66%) най-високо одобрение за начина, по който канцлерът Ангела Меркел се справя с икономическата криза. В същото време българите са и най-благосклонно настроени (53%) спрямо Гърция, която иначе е смятана за олицетворение на съпротивата срещу антикризисния подход на Берлин.

Две трети (63%) от българите одобряват начина, по който ЕС се справя дотук с икономическата криза, но пък 45% (най-голямата група) вярват, че приемането на еврото би било нещо лошо за тях.

От включените в проучването 15 държави само в четири повече от половината анкетирани одобряват справянето на страната им с кризата. Германия е единствената от тях в еврозоната, а Швеция е другата от ЕС. Другите две страни са Русия и Турция.

Запитани дали одобряват ЕС да има повече власт за надзор над националните финанси,  съгласие дават по-малко от една трета (31% от българите. За 57% от тях всяка страна трябва сама да си управлява финансовата и фискалната политика. От 12-те анкетирани държави в ЕС средните показатели са съответно 37% и 57% и единствено в Германия групата, настояваща за европейски надзор, е по-голяма - 53%.

Във външнополитическата част от проучването в България се отчита промяна в отношението към Русия. То пак остава най-високото сред анкетираните страни в Северна Америка и Европа, но е намаляло от 88% през 2011г. на 78% днес. Следващите толкова симпатизиращи на Москва са гражданите на Словакия (64%).

В края навечерието на президентските избори в САЩ в началото на ноември одобрението за международната политика на президента Барак Обама е преобладаващо, но все пак е намаляло с една трета - от 72% на 51%. Това нарежда България в една група с държави като Словакия (55%), Полша (49%), Турция (42%) и Русия (26%), докато в Западна Европа одобрението е в рамките на 67-81%.

Ако можеха да гласуват, 40% от българите биха подкрепили Обама на 6 ноември. Само поляците (35%) дават по-ниска подкрепа, ако не броим 27-те процента на руснаците. Средното за анкетираните 12 държави от ЕС е 75%, а във Франция и Германия съответно 89% и 87% биха пуснали бюлетината на демократа.

Българите изпъкват и като гражданите на ЕС с най-висока степен (47%) благосклонно отношение към Израел. Заедно с Швеция (56%) България (55%) е единствената друга страна от ЕС, където мнозинството продължава да одобрява намесата в Ирак. Отново двете държави (с 62% и 56%) са единствените сред 12-те анкетирани от ЕС, където над половината смятат, че операцията в Афганистан е била правилно решение.

За далечни за българите въпроси като "китайската военна заплаха" 65% от участвалите в допитването казват, че е са притеснени от този проблем. Като цяло българите гледат на Китай повече като икономическа възможност (43%), отколкото като икономическа заплаха (27%). Средно в 12-те анкетирани от ЕС обаче доминира представата за заплаха (45% срещу 42%), а в страни като Испания, Португалия, САЩ и Франция повече от половината се страхуват от икономическата мощ на Пекин.