Конституционният съд отхвърли жалбата на омбудсмана срещу привилегията на банките и на Националната агенция за приходите (НАП) да събират взиманията си от длъжници по облекчен ред. Правомощието е записано в Гражданско-процесуалния кодекс, с което се позволява на НАП и финансовите институции да искат от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжници и запор на имуществото им срещу представяне на техни документи или извлечения от счетоводни книги. В останалите случаи при оспорване от страна на длъжника се води съдебно дело.
Решението е взето с единодушие от конституционните съдии.
Според КС държавата, общините и банките имат нужда от тази привилегия, защото техните взимания са от висок обществен интерес. Магистратите мотивират решението си с довода, че държавата и общините представляват обществения интерес, защото се издържат с парите на данъкоплатците. По отношение на банките е направен същия извод, въпреки че са частни дружества, но в тях има и значителни бюджетни средства.
"Конституцията допуска отклонение от общите правила, когато съответният закон регламентира специален ред по отношение на задълженията на държавните учреждения, за да бъде гарантирано изпълнението на възложените им публични функции", завяват магистратите. КС смята още, че постъпването на приходи по ускорена процедура допринася за нормалната работа на институциите.
Според съда няма причина да не се вярва на вътрешните документи, създадени от държавните институции, общините и банките, защото те подлежат на строга регламентация и контрол.
"Оспорената норма не е противоконституционна и защото обективира разумния баланс между особения и уникален правен статус на банките като търговски дружества, отчита спецификата на възложените им функции, завишените изисквания към дейността им в различните направления, обезпечава необходимостта от засилена защита на обществения интерес чрез осигуряването на стабилността на банковата система и гарантирането на правата на вложителите", се казва в решението за правата на банките да си прибират бързо взиманията.
От постъпилите по делото писмени становища единствено Висшият адвокатски съвет се е обявил срещу запазването на привилегията на държавата и общините. В същото време Националната асоциация на българския бизнес, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Центърът за правно съдействие и европейски практики и Сдружение "Българска национална асоциация "Активни потребители" са подкрепили искането на омбудсмана по отношение на банките. Министерският съвет, Националната агенция за приходите, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Асоциацията на банките в България, Институтът за модерна политика и Комисията за защита на конкуренцията са заявили, че искането на омбудсмана е изцяло необосновано.
***
Конституционният съд каза, че властта е у банките. Не сме се съмнявали
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на републиката да бъдат обявени за неконституционни разпоредби в Гражданско-процесуалния кодекс, които дават право на банките и на Националната агенция по приходите да събират вземанията си от длъжници по облекчен ред и без да е необходимо съдебно решение. Както рядко се случва, всички конституционни съдии са на едно мнение.
Коментар на ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Магистратите изтъкват, че банките и НАП имат това право в изключение от общата норма, но то е в защита на обществения интерес. При разглеждането на делото Националната асоциация на българския бизнес, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Центърът за правно съдействие и европейски практики и Сдружение “Българска национална асоциация “Активни потребители” са подкрепили искането на омбудсмана по отношение на банките. Министерският съвет, Националната агенция за приходите, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Асоциацията на банките в България, Институтът за модерна политика и Комисията за защита на конкуренцията са заявили, че искането на омбудсмана е изцяло необосновано.
В Конституционния съд са събрани най-добрите юристи в България и ако ги питате в частен разговор какво мислят, повечето от тях ще ви кажат, че не е редно някои субекти “да са по-равни” от други. Ама това в частен разговор. Когато нещата опрат до официални решения, равенството пред закона си е чиста фикция. Тук не става въпрос за това, както се правят някои внушения, че искането и банките, и НАП да доказват правото си на вземане е опит да се направи така, че длъжниците да не си плащат дълговете.
Не. Става дума за това, че банките и данъчните имат нечестно предимство спрямо останалите участници в стопанския оборот. Ако някоя частна фирма има например да взема пари по договор от друга фирма, тя няма да може да пристъпи веднага към изпълнение на договора, а ще трябва да мине през скъп и продължителен съдебен процес. Същото важи и за други кредитори, които не са банки – например работници, на които се дължат работни заплати. Обаче банката е освободена от тази тегоба – тя може веднага да вземе това, което е описала като дълг и да си спести разправии и харчене на пари.
Един от най-големите кусури на българското правосъдие – даже не като практика, а като философия е, че то направено в услуга на икономически силните. Например ако един обикновен човек и една банка влязат в съдебен спор за нещо си, шансовете на банката са неизмеримо по-големи заради това, че тя разполага с пари за адвокати, с други пари за други работи и с време, за да чака. Поради това и много малко хора и фирми се съдят с банки – шансовете за успех са нищожни, а разходите – големи. Сега Конституционният съд потвърждава една привилегия и практически казва, че остава положението, с което всички сме наясно – правото е на страната на по-силния. Държавата и съдилищата са измислени точно затова – за да не зависи правото напълно и само от силата.
Преди те да бъдат измислени, по-силният винаги е имал право. По-слабият винаги е бил бит, а понякога и направо изяждан. За да има шанс справедливостта, е измислен законът и са се явили съдиите, които да гарантират неговото спазване. Така се осигурява базова справедливост, което пък гарантира, че няма да има саморазправи и че ще се спазват определени правила за общежитие. Това е станало преди няколко хиляди години. В ХХІ век обаче българският Конституционен съд казва друго – правото не е справедливост и равнопоставеност, правото е на по-силния. Някой да е изненадан?
Прочетено: 2527
