ДИРИГЕНТЪТ НА ХРАНИТЕ
Все по-наложително изглежда земеделският министър Мирослав Найденов да мине образователен курс по защита на конкуренцията (или поне да си назначи съветник в сферата). Не че искаме да обидим уважаемия министър, но все пак никоя власт, в случая изпълнителната, не е редно да се поставя над закона, важащ за простосмъртните пазарни играчи.
Сигурно помните как преди четири години ръководители на браншови организации в България си позволяваха да правят прогнози за това как и кога цените ще вървят нагоре. И как Комисията за защита на конкуренцията ги обвини в опит за картел и им затвори устите с големи санкции. По реда си минаха производителите на мляко и млечни и изделия, на олио, на пилешко месо и яйца, на хляб и сладкарски изделия. Сега земеделският министър обикаля страната и неуморно обяснява кои суровини и храни има основание да поскъпнат и даже с колко. Това обаче остава без последствия. В друг смисъл последствие е, че дори дисциплиниращият ефект от някогашните санкции "отива на кино".
При това министърът не само вещае поскъпване на думи, той се бори срещу него с дела. Но пак методите му са в разрез със Закона за защита на конкуренцията. Опитът да се договори временно замразяване на цените с трите най-големи търговски вериги за бързооборотни стоки в страната например прилича на съгласуване на таван на цени. А това се смята за едно от тежките нарушения в Закона за защита на конкуренцията. Плюс, че би имало съмнителен реален ефект, защото, както е близко до ума, най-вероятно щеше да бъде компенсирано с отложено поскъпване или с поскъпване на други стоки по същото време. Или ще е за сметка или на българските производители, или на здравето на потребителите, за които министърът иначе е загрижен.
Още по-неприятното е, че министърът, когото закачливо наричат министър на ценоделието, май има нужда от повишаване на квалификацията и по земеделски мениджмънт. Защото в някаква степен, макар и частична, опитите му да договаря цени с търговците са и опит да се потулят на края на веригата на доставки - при потребителя, големи неразбории в началото й. Тоест й в земеделието, което е сферата на пряка отговорност на министъра. Ако се фокусира върху земеделието, Найденов би могъл да приложи и собствения си арсенал от косвени мерки, по-близки до законите на търсенето и предлагането, които да помогнат на пазара да се стабилизира ценово: изваждане на зърно от държавния резерв, по-ранни плащания за субсидиите на животните. И най-вече да се съсредоточи върху развитието на националното земеделско производство. То едва ли ще може лесно да си върне старата слава, но поне да не бъде удавено от вноса.
Тоест по скромното ни мнение министърът би трябвало да свали от нощното си шкафче книгите по РR и четивата за герои като "Дон Кихот", "Робин Худ"и прочее и да ги замени със специализирана литература по пазарна икономика. За общо добро е. Телевизорът може да си остане включен - за да продължава министърът да следи новините за международното поскъпване.
