ДАНЪК ВЪРХУ ЛИХВИТЕ - НИ СПРАВЕДЛИВОСТ, НИ ПОСТЪПЛЕНИЯ, НИ РАЗДВИЖЕН ПАЗАР

Георги Ангелов, старши икономист, институт „Отворено общество"

Правителството реши да въведе данък върху лихвите – съвсем потайно и в последния момент, тъй като две седмици преди това твърдеше, че такъв въобще не се обсъжда и не е на дневен ред. По този начин беше заблудено обществото и предотвратена истинската дискусия за ползите и разходите от този данък, която щеше да покаже, че той е безсмислен и вреден.

Странно е, че се тръгва по този път, след като самият премиер Бойко Борисов обеща преди няколко месеца при протестите за горите, че няма да се приемат проектозакони от правителството, освен ако те не са предварително обсъдени с всички засегнати страни.

Какви са  аргументите  “за” данъка?

Правителството не представи никакви аргументи за въвеждането му – именно защото го прие на тъмно и не го беше включило в бюджета до последния момент. 

В последните 1-2 дни се чуха няколко мнения на политици от ГЕРБ, които уж оправдават данъка.

Първо, твърди се, че той ще събере 120 милиона лева. Обаче правителството до преди два дни казваше, че този данък не му трябва за бюджета, а финансовият министър и досега твърди, че бюджетът е вързан дори и без него. 

Странно противоречие – въвеждаш данък, постъпленията от който не са ти нужни. Но по-важното е, че е много малко вероятно наистина да постъпят толкова пари от данъка върху лихвите. Има много възможности за избягване, като хората с по-високи спестявания най-лесно ще могат да го направят, а тежестта ще понесат тези с по-скромни спестявания, които нямат голям избор на инвестиционни алтернативи. 

Примерът в Румъния е показателен - страната въведе такъв данък и не получи никакви приходи именно заради масово заобикаляне.

Второ, твърди се, че данъкът ще вкара в икономиката парите, които сега стоят в банкови депозити и “бездействат”. Това обаче е доста повърхностно изказване на хора, които не са си направили труда да видят статистическите данни. 

Според данните на БНБ съотношението между кредити и депозити в България е 105%, което означава, че всички местни депозити са отпуснати като кредити, а в допълнение са използвани и средства от чужбина. 

Няма “спящи” пари в банките – точно парите в банките се инвестират в икономиката чрез процеса на кредитиране и помагат на развитието. Спящите пари са тези извън банките, които се държат под дюшеци и в буркани, защото те не се използват за финансиране на проекти и не помагат на икономиката.

Трето, твърди се, че няколкостотин милионери си държат парите в банките и живеят от лихвите, затова трябва да бъдат обложени. Обаче и това твърдение не отговаря на реалните статистически данни. БНБ публикува данни за депозити на “нефинансови предприятия” и за “домакинства и нетърговски организации”. В “домакинства и нетърговски организации” влизат не само отделни хора, но и еднолични търговци, синдикати, спортни клубове, фондации, сдружения, партии, църквата и т.н. Всъщност, големите сметки с по над милион лева в тях в основната си част не са на някакви
“милионери”, а са сметки на еднолични търговци и нетърговски организации, които просто са включени в същата статистика. 

Четвърто, казва се, че “така е в европейските страни”. Прекрасно, обаче в другите страни също така има данък върху пенсиите, данък върху земеделската земя и още стотици други данъци и налози. С този аргумент до никъде не може да се стигне. Да не говорим, че има разлика между България и западните страни – България е най-бедната страна в ЕС и има нужда да насърчава спестяването и натрупването на капитал за инвестиции. Без наличие на вътрешни финансови ресурси и при липса на чужди инвестиции страната не може да забогатее. Обратно е в богатите страни. Те векове наред са трупали капитал и инвестиции, вече са богати и могат да си позволят да облагат натрупаното. Ние обаче още нищо не сме натрупали и още сме бедни. Голяма разлика.

В допълнение в западните страни облагането на лихви е симетрично – т.е. облагат се лихвите по депозити, но се освобождават от данъчно облагане лихвите по кредити (т.е. ДОД се намалява с платените лихви). Ако това бъде направено в България, всъщност бюджетът ще загуби приходи, тъй като домакинствата имат повече разходи за лихви, отколкото приходи. И още – това  стимулира задлъжняването и живота на кредит, което е една от основните причини за кризата. Така че сегашната система в България всъщност е по-добра и по тази причина.

Както посочих, България е бедна страна и има нужда да стимулира натрупването на вътрешни финансови ресурси, които чрез банковата и финансовата система се насочват към реалната икономика. 

В допълнение да се облага “печалбата” от лихви е абсурдно, защото 
такава “печалба” всъщност няма! Размерът на лихвите средно за банковата система е 3-4% годишно, което е горе-долу равно на инфлацията. С други думи, лихвите просто компенсират инфлацията и запазват покупателната способност на спестяванията. Няма никаква реална печалба, която да се облага.

Нека не пропускаме и факта, че в банковата система са плащанията и средствата от “светлата” икономика – те вече са обложени и с данък върху доходите, и с осигуровки, и с всякакви други налози. Обратно, сивата икономика съществува чрез плащания в брой, които не са обложени нито с ДДС, нито с данъци и осигуровки и няма да бъдат обложени и от новия данък. Не е честно вече обложените доходи да се облагат с още един данък, а необложените да бъдат оставени спокойно да съществуват в сивия сектор. Да наказваш тези, които си плащат всички данъци  с още по-високи данъци създава погрешни стимули в икономиката.

Разбира се, ясно е, че облагането на спестяванията ще доведе не само до по-малко спестявания и до по-малък доход от тях, но ще пренесе част от тежестта и върху цената на кредитния ресурс, т.е. върху реалната икономика. Нещо, което най-малко е неразумно, особено в сегашната ситуация. Ако правителството иска повече приходи в бюджета, то трябва да се насочи към реформи, които насърчават икономиката и създават работни места – а не постоянно да вдига данъците върху все по-малкото останали работещи фирми и граждани.