СТАНОВИЩЕ КАМАРА НА СТРОИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОМЕНИ В ЗУТ, ОТНОСНО СТРОИТЕЛСТВО В ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ И ЗОНИ

СТАНОВИЩЕ

на Камара на строителите в България по предложенията за промени в ЗУТ, относно строителство в защитени територии и зони, предложени от  МРРБ, МОСВ  и МЗХ

Камара на строителите в България не одобрява предложението в чл.131, ал.1, т.3 от ЗУТ, заинтересовани лица в производството по одобряване на ПУП да са и „юридически лица с нестопанска цел, създадени за осъществяване на общественополезна дейност в областта на околната среда - за защитени територии или защитени зони по смисъла на Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие”.

С включването на НПО в кръга на заинтересованите лица по одобряване на ПУП им се дава също и автоматично възможността да обжалват съответните актове по съдебен ред. Правилно би било при изработването на ПУП да се взема становището и на компетентни и представителни НПО, но не и да им се дава право да обжалват крайното решение на администрацията.

Аргументите за това са следните няколко точки:

1. При изготвяне на административния акт /ПУП/ се вземат становищата на много държавни и обществени институции /НПО/, за да се направи баланса между частни и обществени интереси. В съдебното производство по обжалване на административния акт се защитават обаче конкретните вече граждански права, които са засегнати от акта - правото на собственост, вещните права и правата на концесионерите. Разширяването на кръга на лицата, които могат да обжалват с всички НПО, които „осъществяват дейност по околната среда” създава правна несигурност и непредвидимост.
2. Не е ясно как ще се установи легитимността на НПО в тази област и как те отговарят на поставеното в закона изискване за „общественополезна дейност”. Трябва ли те да са регионално позиционирани или могат да се намесват в изработването на ПУП в цялата страна. Не е изяснен въпроса дали съответната НПО трябва да е участвала в предишните фази на изработване на ПУП или може да обжалва пред съда и когато не е участвала в обсъждането на ПУП.
3. Българското законодателство не съдържа критерии за представителност на НПО, и поради това трябва да се държи сметка за възможностите за злоупотреба с правото на обжалване на конюнктурно създадени НПО.
4. Не трябва да се забравя и негативното влияние на подобно разширяване на кръга на заинтересованите от обжалването лица по отношение на инвеститорите. Това ще доведе до забавяне на инвестиционните процеси.