КРИЗАТА УДАРИ ИНВЕСТИЦИИТЕ

С 6,7 на сто се е увеличавал брутния вътрешен продукт на човек от населението от 2000 до 2008 г. Спад е регистриран през 2009 г. (5.0%), а най-висок ръст е регистриран през 2001 година (7.5%), показват данни на Националния статистически институт, публикувани на сайта на НСИ днес. 

Темпът на растеж на реалния брутен вътрешен продукт на човек от населението показва степента на нарастване на доходите на глава от населението. Този съставен показател не измерва пряко устойчивото развитие, но е много важен измерител на икономическите аспекти на устойчивото развитие. Достатъчно високият темп на нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП) означава, че обществото генерира допълнителни икономически ресурси с цел да посрещне икономическите нужди на настоящото поколение, да инвестира с цел получаване на по-висока възвръщаемост или да ги насочи към различни актуални социални и екологични въпроси, обясняват от НСИ. 

Дял на инвестициите в БВП

За периода 2000 - 2008 г. делът на инвестициите в БВП показва непрекъснато увеличение: от 16.8% през 2000 г. до 36.4% през 2008 година. След което се наблюдава намаление на относителния дял на инвестициите в БВП, като през 2009 г. техният дял е 30.1% и съответно през 2010 г. е 24.2%. Средният дял на инвестициите в БВП за периода 2000 - 2010 г. е 24.3%. Този показател определя дела на инвестициите в общото производство. Придобиването на капиталови блага като сгради, машини и транспортно оборудване определя до голяма степен бъдещото икономическо развитие на обществото, тъй като се увеличават капиталовите запаси както на физическия, така и на човешкия капитал. 

БВП на отработен час

Показателят "брутен вътрешен продукт на отработен час" е предназначен да даде общ израз на производителността на националната икономика и на нейната конкурентоспособност. Производителността на труда е важен измерител за достигнатото икономическо равнище. За периода 1996 - 2010 г. производителността на труда на отработен час нараства средногодишно с 3.0%. С най-нисък темп на растеж се характеризира производителността на труда през 1996 г., когато той има отрицателна стойност, а най-висок темп на растеж се наблюдава през 2000 година - 10.2%. 

Заетост

Коефициентът на заетост е важен показател, който има отношение, както към икономическото развитие, така и към качеството на живота и социалното включване, които са основни цели на устойчивото развитие. В страната коефициентът на заетост за възрастовата група 20 - 64 навършени години (показател, включен в стратегия "Европа 2020") проявява тенденция на увеличение през периода 2003 - 2008 г., като се покачва съответно от 58.0 на 70.7%. От 2009 г. се наблюдава спад в равнището на заетостта и през 2011 г. коефициентът достига респективно 63.9%, или e с 6.8% по-малък от този през 2008г. 

Безработица

Коефициентът на безработица е един от основните показатели за устойчиво развитие, тъй като липсата на заетост е сред главните причини за бедност и социално изключване. Важен фактор за успешното включване на пазара на труда, повишаването на ефективността на програмите за заетост и интеграцията на уязвимите групи е подобряването на възможностите за обучение и квалификация. След като през 2008 г. коефициентът на безработица в България достига най-ниското си равнище за последните 15 години (5.6%), през следващите години той започва да се покачва и през 2011 г. е вече два пъти по-висок – 11.2%. Увеличението на безработицата през последните три години е по-голямо при мъжете в сравнение с жените - коефициентът на безработица при мъжете нараства от 5.5% през 2008 г. на 12.3% през 2011 г., а на жените - съответно от 5.8 на 10.0 на сто, сочат още данните.