ОТГОВОРЪТ КЪМ ИСКАНИЯТА НА СИНДИКАТИТЕ ЗА СОЦИАЛНИ МЕРКИ ЗА 400 МЛН. ЛВ.
Само ден след като служебното правителство започна работа, синдикатите не закъсняха с исканията. Те излязоха с пакет мерки за увеличаване на доходите на най-бедните, пенсионери и майки от 1 април, който включва и повторно повишаване на минималната работна заплата след това от началото на годината. А необходимите за целта 400 млн. лв. трябва да дойдат от магическо преструктуриране на разходната част на бюджета.
Освен че тази аритметика е съмнителна, тя е и опасна. Едно от предложенията на КНСБ - да се реши проблемът с ниските доходи с орязване на разходи за инвестиции, би туширало малко недоволство сега, но би "изяло" от дългосрочния потенциал за растеж на икономиката, а оттам и на доходите. Проблемно звучи и идеята да се преразгледат и преструктурират планираните разходи за вноската в общия бюджет на ЕС, както и лихвените разходи. По принцип в бюджета наистина се залагат резерви за тези плащания. Подобни идеи и техният изказ обаче трябва да се прецизират, защото в противен случай може да накарат европейските партньори и чуждите инвеститори да повдигнат вежди.
Исканията на КНСБ не са непознати, но този път моментът, в който се поставят на масата, е различен. Служебният кабинет управлява едва втори ден, при това под надвисналия призрак на все още нестихналите улични протести. В такава почва популистките призиви покълват по-лесно. А веднъж поникнали, те трудно се изкореняват. Затова правителството трябва да е три пъти по-настоятелно в дефинирането и комуникирането на основния си приоритет. Или иначе казано: стабилност, стабилност, стабилност.
***
Едва ден. С толкова разполагаше служебният финансов министър Калин Христов, за да му бъдат поискани 400 млн. лева за социални трансфери към българите с най-ниски доходи. Автор на исканията е Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
Искане в две части
Документът се състои от две части. Повечето идеи в първата не са свързани с допълнителни държавни разходи, а изискват само по-ефективна работа на институциите. Голяма част от тях вече са получили положителната оценка на бизнеса, но по различни причини не са приложени в действащото законодателство и регулации.
Втората половина съдържа идеи за подпомагане на пенсионери, безработни и социално слаби, като някои от мерките имат еднократен характер, а другите ще са с постоянно действие. Най-притеснителното искане обаче е допълнителните социални разходи да се направят с икономии от планираните за тази година публични инвестиции. Капиталовите разходи са най-полезни за икономиката, защото създават предпоставки за растеж в дългосрочен план. На първата си пресконференция финансовият министър Калин Христов коментира, че именно те са сред акцентите на бюджет 2013, с който служебното правителство трябва да работи.
"Най-голямото предизвикателство е заявката за преструктуриране на пазара на труда и създаване на работни места. Дори и да искат да правят много хубави неща, ще срещнат отпор в лицето на синдикатите", коментира по този повод макроикономистът от Център за либерални стратегии Георги Ганев. Според Димитър Чобанов орязването на капиталови разходи не е най-добрият начин за спестяване. На фона на доста раздут бюджет за 2013 г. може би е добра идея да се помисли за преразпределяне на разходи от текущ характер.
"Синдикатите естествено не биха предложили съкращение на хора или понижаване на заплатите. В момента държавната администрация не е толкова натоварена и може да се помисли за нейната оптимизация", каза той за Капитал Daily.
Финансовият министър е притиснат и от обещанието на служебния премиер Марин Райков да компенсира най-слабите социални групи с допълнителни трансфери, но само при положение, че в бюджета има резерви за тях. Това обещание е повече политическо, защото едновременно показва съпричастност към протестите и оставя вратички да не бъде изпълнено. Решение дали то да се изпълни ще тежи на плещите на финансовия министър. Всъщност той вече потвърди тази позиция - каквито и извънредни социални разходи да направи новото правителство, те ще са в изпълнение на приетия от Народното събрание бюджет, а други извънредни плащания са възможни само при наличието на ресурси.
Каква е реалността
Практиката е показала, че всяка година в бюджета се намират икономии, които да позволят увеличаване на някои разходи, без да се налага орязването на други. Така например вноската на България в бюджета на Европейския съюз винаги е била по-малка от предварително планираната. Допълнително управляващите спестяват и от разходите за лихви по държавните задължения, като общите икономии от 2009 г. насам винаги надхвърлят 100 млн. лв. Тези спестявания могат да се използват без гласуване на парламент, какъвто няма да действа поне до края на май. Има обаче друга причина, която не позволява подобни разходи да се правят в първата половина на годината.
При сегашната данъчна система и при състоянието на икономиката, първото тримесечие традиционно се съпътства от големи разходи и натрупването на значителен бюджетен дефицит. По данни за първите два месеца той е над 500 млн лв, или половината от планирания за цялата година. Така дори и в бюджета да има потенциални икономии, те ще се проявят едва във втората половина на годината, а преди това непланираните плащания ще трябва да се правят с цената на месечни бюджетни дефицити и теглене на средства от фискалния резерв, който и без това е на едни от най-ниските си равнища в последните десет години.
"Развързвайки кесията" за тези извънредни социални разходи обаче служебното правителство може да поеме и няколко риска, които ще завещае на следващия кабинет. При продължителна политическа криза и влошена бизнес среда приходите в бюджета също може да не се изпълнят и така очакваните икономии от разходите ще са нужни като буфер за евентуалното неизпълнение на приходите.
Надолу по спиралата
Поддавайки се на подобен натиск служебното правителство може да принуди следващото управление да актуализира бюджетния закон и лимита за теглене на държавен дълг. Затова най-отговорното поведение е подобни разходи да станат предмет на дебати в предизборната кампания и всяка от партиите, кандидатстващи за властта да заявят какви са обещанията им и как ще финансират тяхното изпълнение.
Този дебат ще е подходящ момент да се обясни защо ГЕРБ раздаде почти 25 милиона лева на заседанието си в оставка от 6 март. Тези плащания в голямата си част бяха насочени за общини на ГЕРБ и за проекти като "Българския Лувър", от които ползата така и не става ясна, но за тях ресурси се осигуряват, а на уязвимите социални групи се поднася обяснението, че държавата се нуждае от дисциплина.
Това обаче ще е работа на политическите партии, а не на служебното правителство, чиято работа ще е да осигури прехода към следващо управление без сътресения, а не толкова да води политика. Противното може да нанесе дългосрочни негативи, не само за публичните финанси, но и за частния сектор. Пример за такъв риск е искането за увеличаване на минималната работна заплата до 340 лв. само три месеца след като бе вдигната на 310 лв. Подобно необвързано с производителността на труда увеличение ще направи минималната заплата 53% от средния осигурителен доход и 50% от средната работна заплата за страната и ще е поредна капитулация пред исканията за административно повишаване на заплатите, без да се отчитат възможностите на частния сектор.
Традиционно увеличаването на минималната заплата пък се съпътства от повишаването на някои вързани за нея разходи като стипендиите за майки студентки, студентски кредити. Съсловието на общопрактикуващите лекари отново ще напомни за нуждата от увеличаване на таксите, плащани от пациентите, а майките ще поискат нова корекция на подпомагането, което получават за отглеждане на децата си през втората година след раждането.
Какво искат синдикатите и колко ще струва според тях
- Увеличение на минималната работна заплата от 310 на 340 лв. - според синдикатите мярката е неутрална
- Еднократна добавка за отопление – 10 млн. лв.
- Еднократна добавка на пенсионери, получаващи пенсия до 200 лв. - 45 млн. лв.
- Добавка в размер на 18 лв. месечно за безработните с обезщетение до 200 лв. - 10 млн. лв.
- Целева добавка от 50 лв. за гледане на дете за майките от 1 април – 20 млн. лв.
- Доплащане за пенсионерите с пенсии под 200 лв. (по 20 лв.) - 150 млн. лв.
- Преструктуриране и допълване на средствата за програми по Националния план за действие по заетостта за създаване на 25 хил. нови работни места - поне 100 млн. лв.
По темата работи и Калина Чернева
