България е последната страна в ЕС, която не е въвела третия енергиен пакет, заяви преди дни в Брюксел българският президент Росен Плевнелиев. Мерките за либерализация на енергийния пазар трябва да се вземат спешно, защото заседанието на следващия Европейски съвет през май ще бъде посветено на енергийните теми. Затова България трябва много бързо да си напише домашното, обобщи държавният глава. Още повече, че Брюксел се закани да осъди страната ни да плаща глоба от по 17 000 евро на ден заради неспазване на европейските закони и регулации. Сава дума за липсата на конкуренция в търговията с ток и газ.

От един лев, който българските граждани плащат за ток, ЕРП-та са с дял от 9 стотинки, 16 стотинки е ДДС, а 75 стотинки са държавните монополи, коментира президентът Плевнелиев.

© Снимка: БГНЕС

В енергетиката има естествени монополи, което означава, че и при тотална либерализация на пазара в електроенергийния сектор, естествените монополи ще останат и ще бъдат в регулация – обяснява тънкостите на системата енергийният експерт проф. Атанас Тасев. – Само че това ще бъде "зад кадър". И понеже ще бъде "зад кадър", затова ролята на енергийните регулатори нараства и то не само в национален, но и в общоевропейски мащаб.

Защо сме "на опашката"? Не, ние не сме на опашката, категоричен е проф. Тасев, като се аргументира, че …

 Ние не сме сред отличниците и до неотдавна 18 страни-членки на ЕС не бяха въвели до край третия енергиен либерализационен пакет. Сега в групата останаха три държави – Естония, Англия и България. Великобритания също има проблеми с либерализацията, защото, да се раздели производството, преноса и разпределението и като собственост, е много тежък и сериозен проблем. В нашата страна основният проблем възникна от преминаването на активите на електроенергийната електропреносна система в активите на електроенергийния системен оператор. При нас закъснението е чисто технологично. От друга страна, ние като държава сме си написали домашното, защото с последните изменения и допълнения в Закона за енергетиката от лятото на м.г. всички необходими изисквания на европейските директиви бяха внесени в нашето законодателство. Имаше обаче определени проблеми с издаването на подзаконовата нормативна уредба, която уреждаше достъпа до газовите и електропреносни системи, но това вече също е факт. Така че, от нормативна гледна точка, в България вече сме си написали урока. Остава проблема за фактическото определяне на т.нар. балансиращи групи. Защото, в резултат на въвеждането на либерализацията, всеки гражданин в нашата страна ще има възможност да избира от много доставчици. Но тези доставчици не бяха нормативно осигурени. Въпрос на време е вече да започнат да функционират.

Тази седмица българска делегация, включваща вицепремиер и министър на икономиката, ще обсъди в Брюксел подробностите, как най-бързо да бъдат предприети необходимите мерки за либерализиране на енергийния пазар. Защото те са в интерес на протестиращите, на всички български граждани и на предприятията – да не зависим от един доставчик и от една тръба, заяви президентът Росен Плевнелиев.

От гледна точка на очакванията на крайния потребител има една добра и една недобра новина – коментира либерализацията на енергийния пазар проф. Атанас Тасев. – Добрата новина е, че получаваме свобода на избора – нещо, което обаче има своята цена. А тя е, че цената на електроенергията, въпреки протестите, ще се повиши. Няма как да бъде задържана на тези нива. Защото всички дисбаланси в електроенергийната система ще избият при пазарната експозиция на тези цени. Но мисля, че си струва свободата да бъде заплатена с по-висока цена на електроенергията.

Прочетено: 2090