ОЩЕ СИГНАЛИ ЗА ЗАБАВЯНЕ НА ИКОНОМИКАТА
Седмица преди да излязат данните за състоянието на икономиката през първото тримесечие, националната статистика публикува данни, които изпращат сигнал за забавяне на активността. От данните за външната търговия се вижда, че вносът през първата четвърт е нараснал само с 2.8% спрямо януари–март миналата година.
Това означава, че вътрешното търсене не е било толкова активно, колкото се допускаше в прогнозите към бюджета. Още по-тревожно е, че вносът на машини и оборудване за първото тримесечие спада с 26% на годишна база, а това показва, че фирмите са отложили или намалили инвестиционните си намерения заради политическата нестабилност и рецесията в Европейския съюз и поради това не може да се очаква и повишаване на заетостта и доходите в краткосрочен план.
"Средно за първото тримесечие ръст на вноса 2.8% е по-скоро индикация, че възстановяването на вътрешното търсене не продължава със същите темпове, освен ако няма и други конюнктурни причини за този внос. Донякъде това може да се свърже и със забавения приток на инвестиции вследствие на политическата несигурност", коментира макроикономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев.
Според него обаче все още основният сценарий за българската икономика е тя да ускори възстановяването си през второто или най-късно през третото тримесечие на годината, движена от подобрена икономическа конюнктура в ЕС и сформирането на ново правителство, зад което да стои парламентарна подкрепа. В този случай Ганев очаква България да се възползва както от засилено търсене на индустриална продукция и суровини, които се преработват у нас, така и от възстановяване на инвестиционните потоци от европейски компании към страната ни.
Какво търгува България
Разбивката на НСИ показва, че основната стока, изнасяна през първото тримесечие, остават горивата. Стойността на продадените зад граница петролни продукти е 1.11 млрд. лв., или с 23% повече, отколкото през първото тримесечие на миналата година. Увеличава се също износът на машиностроителната промишленост – с 35% до 517.5 млн. лв., както и на храните и живите животни – с 69.3% до 351 млн. лв. При вноса основен дял заемат суровите петролни продукти, чиято стойност се покачва с 2.6% до 2.33 млрд. лв.
Като най-добър пазар за българската продукция извън Европейския съюз се очертава Турция, където през първото тримесечие са изнесени стоки за 942 млн. лв., а това е с една четвърт повече в сравнение със същото тримесечие на миналата година. На второ място по обем на износа се нарежда Русия, където са реализирани продукти за 247 млн. лв. (5.5% годишно увеличение), и Китай, за където износът е стигнал 229 млн. лв. За азиатската страна обаче експортът намалява с 27% на годишна база и затова тя се нарежда на трето място като основен търговски партньор.
Поне на хартия една малка държава с размерите на столичен квартал и население от 29 хил. души също е основен търговски партньор на българските износители. На компании от Гибралтар са продадени стоки за 353.3 млн. лв., което е с 24% повече, отколкото през първото тримесечие на миналата година. Според експерти обаче това са сделки с офшорни компании, които след това препродават стоките, като компанията износител формира печалби, които остават необложени в България.
На първо място по внос от страните извън ЕС продължава да се нарежда Русия – с 2.26 млрд. лв., основно енергийни продукти и суровини, като увеличението е с 1.7% на годишна база. На второ място пък е Турция, от където вносът е на стойност 554 млн. лв., и нараства с 18.5% спрямо първото тримесечие на миналата година.
