РУСЛАН СТЕФАНОВ: ПОСКЪПВАНЕТО НА ТОКА Е НЕИЗБЕЖНО

С икономиста РУСЛАН СТЕФАНОВ разговаря ЦВЕТЕЛИНА КАТАНСКА

- Г-н Стефанов, как оценявате подхода на новото правителство за задържане на цената на тока, това ли е най-важното?

- В момента правителството е в цайтнот. От една страна, повишаването на цената на тока ще бъде социално неприемливо и ще доведе до протести. Предвид, че това правителство е политически по-нестабилно от предходното, то вероятно ще бяга от този сценарии.

Най-вероятният избор е да се задържат цените поне до средата на следващата година. Това обаче не значи, че е по-доброто решение. Ако се върнем назад, през 2010 г. също имаше подобна кризисна ситуация, когато пак назря нужда от увеличаване на цените на тока, но и обществено недоволство.

Решението беше същото - задържане на цените и дори лек спад. През 2011 г. също бяха задържани и така положението през 2012-а стана неудържимо - токът рязко поскъпна.

Сега ситуацията е още по-сериозна, защото делът на зелената енергия е по-голям, текат задълженията по договорите с реконструираните въглищни централи, а задълженията по договорите за "Белене" станаха изискуеми. Мисля си, че не може да се избяга от поскъпването на тока.

- Като икономист как си обяснявате, че се намират резерви в иначе губещи енергийни дружества?

- С лошо управление. Всеки, който следи обществените поръчки в сектора, всеки, който е видял разходите по проекта "Белене" или по други големи инфраструктурни проекти, е наясно, че има огромни разхищения и те водят до загуби, които могат да бъдат избегнати.

Друг проблем е непрозрачното ценообразуване, което стимулира непрозрачното договаряне, или по-точно надговаряне между регулирани и регулатор. Играчите в сектора знаят, че ДКЕВР няма капацитетът да провери физически дали са се случили всички инвестиции, които искат да бъдат признати и включени в цената.

Знаят още, че регулаторът се поддава на политически натиск и затова има несигурност дали исканите увеличения ще бъдат, грубо казано, дадени, което засилва стимулите да се искат по-високи от реалните разходи, за да се покрият поне реалните.

Ако погледнем увеличението на цената от 2012 г., което предизвика толкова много вълнения, то идва от три източника, всеки от които е в една или друга степен следствие от лошо управление. Една трета дойде от покриването на разхищенията по "Белене" и други инвестиционни проекти.

Друга една трета дойде от подкрепата за зелената енергия. Тук големият въпрос е защо, когато има план за присъединяване на определено количество инсталиран капацитет, то се случва в такива мащаби, които дори без кризата биха довели до съществен натиск върху цените.

И последната една трета от увеличението дойде от останалите добавки към цената на тока - дългосрочните договори на "Марица 1 и 3", както и за когенерациите. Във всеки един от тези три елемента ясно се вижда лошото управление.

Отделно се трупат загубите от лошото управление в държавните дружества. Ако си спомним, една от причините за създаването на Българския енергиен холдинг (БЕХ) беше именно оптимизиране на разходите на отделните дружества.

- Това означава ли, че не е постигната целта, с която е създаден БЕХ?

- Факт. Като всеки холдинг БЕХ замъглява картината на състоянието на дружествата, не е ясно какво става вътре в холдинга. Официалните мотиви за създаване на БЕХ бяха - по-добро управление на дружествата и търсене на възможности за разширяване, за инвестиции в региона. И двете цели останаха на хартия.

- Как ще коментирате направените от Световната банка и Европейската комисия одити в енергетиката?

- Посланието и на двата доклада - на Световната банка и на Европейската комисия е, че България не предприема мерки в енергетиката, които са очевидни. Липсва дългосрочно планиране. Правят се инвестиции, които нямат общо с реалните проблеми в енергетиката и не са базирани на реалистични данни.

Оценката на Европейската комисия е особено точна и безпощадна в това отношение. Докладът на Световната банка отбелязва, че проблемът с енергийната бедност е колосален. И той се е задълбочил през 2009-2010 г. и следващите години.

За този период хората са обеднели в реално изражение 13%, което на фона на ниските доходи в страната е крещящо. Хората в страната се отопляват на дърва и въглища, както преди век. И въпреки това политиците ни продължават да повдигат въпроса за нови енергийни мощности. И продължаваме да си създаваме проблеми.

- Като например?

- Историята със зелените централи - достатъчно е човек да проследи законодателните промени, за да види как се е стигнало до сегашната ситуация. Без никакво планиране се въвежда един изключително либерален режим през 2007 г., който създава непреодолими стимули за развитието на "треска за зелено".

Нещо повече. Законът връзва ръцете на ДКЕВР - в началото те имаха възможност да намаляват цените на енергията от зелени източници само с до 5% годишно.

Първоначалният вариант на закона е класически лобистки и жесток спрямо потребителите - за най-бързо развиващата се технология, фотоволтаиците, при които разходите падат с по 20% годишно, законът залага невъзможност да се намаляват с повече от 5% на година.

Така бяха създадени огромни стимули за инвестиции във ВЕИ и това, съчетано с краха в недвижимите имоти доведе до ситуация, в която всяко свободно евро или левче, включително нелегални такива, се прехвърли към зелена енергия.

Втората управленска и регулаторна грешка беше, че вместо още през 2010 г. да се намалят преференциалните цени, бяха наложени административни мерки за органичаване присъединяването на нови зелени мощности. Това доведе до огромен корупционен натиск, концентриране на ресурси в политически добре свързани предприемачи и до отказ на множество добри инвеститори.

- В момента ДКЕВР сваля доста изненадващо за бизнеса цените на зелената енергия, може ли да бъде определен този подход като правилен?

- Повече от ясно е, че субсидирането на този сектор не може да бъде поддържано на досегашните равнища. България трябва да разгледа досегашния си опит и да подобри рамката за стимулиране на зелената енергия.

Би било погрешно да се откажем от развитието , защото може да печелим от това. В бъдеще може да бъдат продавани сертификати на страните, които не са изпълнили ангажиментите си.

 - България иска всичко - нови блокове в "Козлодуй", говори се за възобновяване на анализите за "Белене", има обновени тецове - до какво може да доведе това?

- Политиците не казват не. Тоест на практика липсва целенасочена политика. Дори по-лошо - не се фокусира върху реалните приоритети, които са посочени многократно от всевъзможни национални и международни източници - енергийна бедност, енергийна сигурност и енергийна ефективност.

Сигурен съм, че в момента европейската администрация знае повече за България от българската и българското политическо ръководство. Това е тъжно. В България липсва информационната основа, на базата на която могат да се вземат политически решения.

В момента не знаем дали дадено решение защитава националния интерес или не. По-лошо, не можем да кажем черно или бяло е решението - дотам е проблемът, толкова сериозна е липсата на достоверна информация.

- Как оценявате предложението за възобновяване на анализите по проекта "Белене"?

- Когато правиш ядрена централа, трябва да има много голям консенсус - не е нещо, което днес можеш да направиш, а след три години да разрушиш. Очевидно е, че в българското общество няма санитарен минимум на консенсус по този въпрос, да не говорим за подкрепа.

При условие, че всички говорят за въпиюща енергийна бедност, за енергийна нищета, да се поставя въпросът за нови енергийни мощности, е цинично. Не може при толкова ясни анализи, препоръки и обществени сигнали къде са проблемите, да се решава, че те са на трето място.

Преди време един дипломат в София отбеляза, че не може да разбере защо след като за всички е очевидно какво трябва да се направи, се случват съвсем други неща.

Конкретен пример - новият енергиен министър отбеляза, че основен приоритет е социалната поносимост на цените на тока, т.е. задържането на цените. Но като се отвори дебатът за нова централа, автоматично ресурсът на министерството, на ДКЕВР, на цялата система се фокусира другаде, не върху най-наболелия проблем.

Визитка

- Руслан Стефанов е роден през 1975 г. в Елхово
- Има магистърска степен по икономика от УНСС и от Университета за икономика и бизнес администрация, Виена.
- От 2002 г. работи в Центъра за изследване на демокрацията. Директор е по икономическата програма.
- Занимава се с проекти, свързани с противодействие на корупцията, сивата икономика, енергетиката и администрацията.